Решение № 130 от 5.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1578/2014 г.

Решение № 130 от 5.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 1578/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на А. Ц. К. от [населено място], чрез адв. Я. Х. - САК, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1793 от 7.11.2012 г., по т. д. № 736/2012 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 762 от 12.07.2011 г., по т. д. № 2031/2009 г., при условията на чл. 271 ГПК, са отхвърлени предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр. София обективно кумулативно съединени искове: по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 442 ТЗ за сумата 26 000 лева, представляваща част от банкова гаранция с изх. № 299/28.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.11.2009 г., до окончателното и изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 230.63 лева, обезщетение за забавената и престация за периода м. 06. 2008 г. - 16.11.2009 г. Искането си за отмяна, основано на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, страната- молител е обосновала с твърдението, че разрешение за строеж № 87/7.10.2008 г. към момента на подаване на искането за заплащане по банкова гаранция е влязъл в сила административен акт и с невъзможността да участва в административното производство, в което същият е бил издаден, вкл. като заинтересована страна по см. на ЗУТ и АПК, след прехвърляне на дяловете и в ТД [фирма] и освобождаването и от управител на ЮЛ, за да е известена за неговото съществуване, съдържание и дата на влизане в сила. Ответникът по молбата [фирма], гр. София е възразил по основателността на въведеното отменително основание, излагайки съображения, че процесното разрешение за строеж, като писмено доказателство, е било представено в хода на инстанционното производство и останало неоспорено от противната страна е приобщено към доказателствения материал по делото, поради което няма характер на новооткрито, нито от съдържанието му би могло да се изгради правен извод за наличие на ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изразено е и становище, че всъщност молителят се стреми чрез извънинстанционното производство на отмяна да установи неистинност на това доказателство, на което атакувания съдебен акт се основава и което е пропуснал да оспори в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК - недопустим процесуален способ за защита по силата на задължителните постановки в т. 3 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Несъгласие с исканата отмяна, поради отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е изразило и ТД [фирма], третото лице - помагач, при участието на което е постановен атакувания съдебен акт. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно последователната практика на ВКС отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба аналогична на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.), се допуска само тогава, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които съществували при висящността на спора в инстанционното производство, не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции. Същевременно според постановките в ТР № 138/1.12.1967 г. на ОСГК на ВС новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, като допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото, какъвто не е разглежданият случай. Соченото писмено доказателство - влязло в сила разрешение за строеж на завод за преработка на твърди битови отпадъци не само няма характер на новооткрито писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е било представено в хода на инстанционното производство по делото, но то е и без съществено значение за постановения краен правен резултат, доколкото преценката на съда за основателност на предявената частична искова претенция, основана на чл. 442 ТЗ е с оглед изпълнение на изискванията за усвояване на издадената в полза на молителя К. банкова гаранция пред самата Б. и тълкуване волята на издателя и. Следователно, доколкото твърдението в молбата за отмяна се свежда до наличието или не на обективна възможност за изпълняемост на въведени по волята на издателя на гаранцията документарни изисквания от страна на бенефициента, то е ирелевантно за отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделен остава въпросът, че за снабдяването с документ, изхождащ от орган на местно самоуправление, вкл. отбелязване датата му на влизане в сила, съществува изрично предвиден от законодателя ред, което само по себе си, при отсъствие на ангажирани доказателства в противна насока, въобще изключва наличие на обективна невъзможност за получаването му от съответното заинтересовано лице. Ответната по молбата страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, нито е доказала извършването на такива, а по силата на процесуалното правило на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач деловодни разноски не се дължат, поради което същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях. Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК