Решение № 998 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2013 г.

Решение № 998 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ при Столична община срещу решение № 5230 от 25.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3041/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Никова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответната страна - Мария Лазарова Чавдарова, чрез законния си представител Искра Влахова, в депозирано до съда писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил определения брой часове по т. 2 на решение от 19.12.2011 г. относно ползването на социалната услуга по НПСУАНЖ на Комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ, обективирано в т. 2, 3, 5 от Карта за определяне на необходимите часове за предоставяне на социална услуга по НПСУАНЖ - Приложение № 6 а от 19.12.2011 г., приета на заседание на Комисията по протокол № 56 от 09.12.2011 г. Съдът е върнал преписката на Комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ за ново произнасяне. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е мотивиран. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 115 от 26.10.2011 г. Искра Иванова Влахова, в качеството й на законен представител на Мария Лазарова Чавдарова, е заявила желание да ползва социалната услуга "Асистент за независим живот". От ЕР № 2448 от 14.10.2011 г. на ТЕЛК по общи заболявания се установява, че Мария Чавдарова е със 100 % трайно ограничена възможност за социална адаптация. По делото е представена самооценка на потребностите на кандидата за ползвател на услугата, където физическото и психо - емоционалното и сензитивното състояние на Чавдарова са преценени като увредени в най - тежка степен. Единствено двигателната активност самооценена като средно по степен увреждане, като същата е посочила, че частично може да се движи сама. Установява се, че получените точки от Самооценката на потребностите на кандидата за ползвател са 56, а получените точки от Бележките по самооценка са 55. С решение № 43 по протокол № 37 от 14.11.2011 г. Комисията по чл. 15 е приела самооценката на потребностите, като е определила общ брой точки 56 и е решила да се предостави социалната услуга "Асистент за независим живот". С решение № 44 по цитирания протокол Комисията е приела, че Искра Влахова отговаря на условията на чл. 8 и чл. 9 НПСУАНЖ и може да бъде асистент на дъщеря си. Видно от т. 3 на протокол № 56 от 09.12.2011 г. Комисията по чл. 15 от НПСУАНЖ при СО е определила на Мария Чавдарова 120 часа месечно за ползване на социалната услуга "АНЖ". Съгласно чл. 6, ал. 2 от НПСУАНЖ, при определяне на часовете се взема предвид индивидуалната "Самооценка на потребностите на кандидата за ползвател" и "Бележки по самооценка на потребностите на кандидата за ползвател". Пред административния съд Мария Чавдарова е оспорила т. 2, 3 и 5 от Картата за определяне на необходимите часове за предоставяне на социална услуга по НПСУАНЖ. От Самооценката на потребностите, която се попълва от кандидата, се установява, че Мария Чавдарова не може да приготвя храна сама, не може да се снабдява с необходимите стоки сама, не може да поддържа хигиената в жилищните помещения сама. Видно от приложената по делото Карта за определяне на необходимите часове за предоставяне на социалната услуга по НПСУАНЖ, Комисията по чл. 15 е определила на Чавдарова 120 часа месечно за ползване на социалната услуга "Асистент за независим живот". На същата са определени 0 часа помощ за приготвяне на храна, 0 часа помощ за пазаруване, 0 часа помощ за поддържане на хигиена в жилищното помещение. Това решение е било обжалваното от настоящата ответница пред кмета на Столична община, който с решение № РД-06-237 от 18.04.2012 г. е потвърдил решението на Комисията, като се е мотивирал, че същото е съобразено с чл. 6, ал. 2 и Приложение № 6 а от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот", тъй като е спазен общия лимит за ползване на социална услуга от 300 часа месечно. Правилно административният съд е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. В настоящия случай не са взети предвид потребностите на лицето и не са отчетени индивидуалната самооценка и бележките към нея, поради което неправилно са определени часовете по т. 2, т. 3 и т. 5 от Картата за предоставяне на посочената социална услуга. Не са посочени конкретни съображения, поради които административният орган е отказал определянето на часове за тези дейности. Липсата на мотиви за определяне на 120 часа за поисканата социална услуга, при нормативен максимум от 300 часа, обуславя незаконосъобразност на процесното решение, което е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като е извел правните си изводи в тази насока, административният съд е постановил едно правилно решение, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и не са налице касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,