Решение № 2997 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2011 г.

Решение № 2997 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Фил-5" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кричим" 50, представлявано от, чрез адв. Д. Дянкова, против Решение от 16.08.2010 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2880 по описа за 2005 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1/22.04.2005 г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение № 1724/06.07.2005 г. на РДД София относно отказано право на данъчен кредит по фактури на ЕТ "Даниела-Д. Димитрова", "Алвил 9" ЕООД, "Мери Ал 9" ЕООД, "Карамела 7" ЕООД и "Лидер 2002"ЕОД за данъчни периоди м. 09-12.2004 г. В касационната жалба се твърди, че съдът необосновано приел, че не са налице материално-правните предпоставки за правото на данъчен кредит при приетите без оспорване съдебни експертизи и писмени доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и на ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да е доказана реалността на доставките по фактурите, по които се претендира данъчен кредит. В ревизионното производство поради неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси или непредставяне на изискани доказателства такива доказателства не са събрани. В съдебното производство са изслушани едно основно и две допълнителни експертни заключения, като едва второто допълнително е в смисъл, че ДДС по процесните фактури е начислен от прeките доставчици, което е установено след проверка на документи в счетоводна къща, обслужвала фирмите. Относно реалността на доставките обаче освен договори други доказателства не са представяни. ВАС многократно се е произнасял, че представянето на договор е доказателство само за наличие на облигационни отношения между страните по него, а не и за изпълнение на задълженията им, произтичащи от посочения юридически факт. При недоказана реалност на доставките, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение