Решение № 1353 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Сливен, чрез гл.юрк. Е. Мавродиева като процесуален представител, против решение 1134 от 07.06.2024 г., постановено по адм. дело 105/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за проучване и проектиране на фотоволтаична централа поради липса на застрояване в процесния имот, съставляващо отрицателна предпоставка по арг. от чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Орми ел ООД, чрез пълномощника си адв. Д. Орманов, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, административният съд отменя отказ на главния архитект на община Сливен, обективиран в писмо изх. 4704-3187/3/ от 25.05.2023 г., да издаде виза за проучване и проектиране на фотоволтаична централа по заявление вх. 4704-3187/12.08.2022 г. на Орми ел ООД, като е изпратил преписката на органа за ново произнасяне в съответствие с дадените указания във връзка с приложението на закона. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл.140, ал.7 ЗУТ, в писмена форма и e мотивиран, но противоречи на материалния закон. Сочи се, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканата виза за проектиране - подадено е заявление до компетентния орган, от заявител, който е собственик на поземления имот и има качеството на възложител, а за поземления имот е налице действащ подробен устройствен план и липсва предвидена в закона забрана, вкл. такава по чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране. Административният съд е обосновал извод, че след като заявлението за издаване на виза е подадено от лице, имащо право да получи административния акт и липсват данни за неизпълнение на техническите изисквания за постановяване на акта, отказът на главния архитект на Община Сливен е незаконосъобразен. Отречени са като недоказани, а и неотносими за правния спор, доводите на органа, обективирани в мотивите на оспорения акт, че по аргумент от чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ, пречка за издаване на процесната виза е липсата на застрояване в поземления имот. От една страна, въз основа на заключението на СТЕ, съдът е установил, че в имота съществува сграда, а от друга страна е приел, че горното обстоятелство касае процедурата за разрешаване на строителството. Счетено е, че липсата на изискване за издаване на виза за проектиране и наличието на по-лек разрешителен режим за издаване на разрешение за строеж, не обосновава извод за законосъобразност на отказа на административния орган да извърши административна услуга в случаите когато възложителят е поискал издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, какъвто е процесният случай. Обжалваното решение е правилно. Оспореният съдебен акт е постановено в съответствие с материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обоснован от събраните по делото доказателства, от преценката на които са установени релевантните за спора факти, спрямо които са приложени относимите материалноправни норми. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите, направени в мотивите на решението, към които препраща на осн. чл. 221, ал.2 АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички релевирани от страните доводи, като правилно е приел, че са налице отменителните основания по чл. 146, т.4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ. Видно е от доказателствата по преписката и делото, че процесният отказ е постановен по заявление вх. 4704-3187/12.08.2022 г. на Орми ел ООД, за издаване, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, на скица виза за проучване и проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30 kW в сграда с идентификатор 67338.417.323.5 в имот с идентификатор 67338.417.323 по КККР на гр. Сливен, м. Дюлева река. Съгласно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ, заявителят е собственик на поземления имот, който според КК попада в територия с трайно предназначение урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, а по плана на СО Изгрев - е урегулиран в УПИ II 323, кв.229, предназначен за вилно застрояване, като според действащия ОУП - попада във вилна зона. Установено е също, че сградата с идентификатор 67338.417.323.5 е разрушена, но е запазена сградата с идентификатор 67338.417.323.6. Предвид горните факти и след анализ на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2-ал. 5 от ЗУТ, следва правилният извод на административния съд, че в случая е заявено издаване на виза за проектиране в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ като копие извадка от действащия ПУП за УПИ II 323, ПИ идентификатор 67338.417.323. Искането е от лице с качеството на възложител по чл.161, ал. 1 от ЗУТ в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за поземлен имот, за който е налице действащ ПУП и не се установяват данни за неизпълнение на технически изисквания и законови пречки за удовлетворяване на заявлението. Единствената законова разпоредба, която изрично въвежда забрана за издаването на виза за проектиране, е чл. 140, ал. 6 ЗУТ, съгласно която не се издава виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура, какъвто безспорно процесната фотоволтаична централа не е при съобразяване нормата на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и на обстоятелството, че фотоволтаичните централи до 1 МW са строежи шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и същите не се предвиждат с устройствените планове. От горното следва незаконосъобразност на мотивите в оспорения отказ, според които изграждането на фотоволтаични централи представлява строеж от трета категория и е необходимо отреждане на поземления имот за производство на електроенергия с приемане на ПУП, което в случая би било в противоречие с предвижданията на ОУП за процесната територия, отредена за вилна зона. Последното обстоятелство е безспорно, но е безспорно също, че процесната фотоволтаична централа, с оглед на посочената мощност от 30 kW, представлява инсталация за производство на електрическа енергия, а не "централа" по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, и като такава попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, поради което не е строеж от трета категория по чл. 137, т. 3, б. "д" от ЗУТ, както неправилно е приел административния орган. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно и възражението на касатора, възпроизвеждащо мотивите в оспорения отказ, че съгласно чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ изграждането на фотоволтаични централи е допустимо само като инсталации към съществуващи сгради и постройки и не е приложимо за имоти без застрояване,за какъвто е приет процесният. Последната констатация е фактически невярна. Видно от заключението на СТЕ, сградата с идентификатор 67338.417.323.5 не е налична, но в имота съществува и друга сграда, т.е. имотът не е незастроен, както неправилно приема органът. От друга страна, в случая е заявено издаване на виза, съставляваща копие от действащия ПУП, т.е. същата има отношение и е част от подробния устройствен план със съдържание, съобразено с изискванията на чл.140, ал.2 ЗУТ. Обстоятелствата, относими към предпоставките по чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ следва да бъдат проверявани и преценявани в друго производство по разрешаване на строителството на обекта. С оглед на изложеното, решаващият правен извод на административния съд за незаконосъобразност на оспорения отказ на главния архитект на Община Сливен е правилен, формиран в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Обжалваното решение не е засегнато от сочените касационни основания за отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника по касация Орми ел ООД, съдът присъжда в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00лв., платими от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,