Решение № 2280 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7263/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/). Образувано е по касационната жалба на П. Пеев, гр. Разград, подадена чрез пълномощника му адв. Механджиева, против Решение 73 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело 53/2023 г. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение с рег. 32-31688/24.01.2023 г. към митническа декларация (МД) с MRN 20BG004205007862R9 от 18.05.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция Митници и е осъден касаторът за разноски. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТД Митница Русе - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си ст.юрк. Грозева по съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Разград е законосъобразността на Решение с рег. 32-31688/24.01.2023 г. към Митническа декларация (МД) с MRN 20BG004205007862R9 от 18.05.2020 г. на Директора на ТД Митница Русе при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически Кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент (ЕС) 952/2013 или само МКС, бел.моя), във вр. с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или само Регламент за изпълнение, бел.моя), във вр. с чл. 5, т. 39 от МКС, вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стоката по посочената митническа декларация; определена е нова такава в размер на 11 909,09 лева; в резултат на което са коригирани данните относно статистическа стойност, митническа стойност, цена на стоката, метод на определяне на стойността /вместо 1 е определен 6 (стойност, основана на налични данни чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013)/, задължения, взети са под отчет, и като краен резултат са установени допълнителни задължения на П. Пеев за мито в размер на 488,99 лева и ДДС в размер на 1 075,78 леве, ведно с лихви за забава на основание чл. 144 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 18.05.2020 г. П. Пеев декларира на режим "допускане за свободно обращение" лек автомобил, употребяван, марка: "Нисан", модел ROUGE, тип - бензин, бр. места 5, товароносимост 500, първа регистрация: 02.01.2019 г., цвят: сив, работен обем: 2 500 куб.см., мощност: 170 hpsae; шаси: JNBAT2MV4KW390392, код по ТАРИК 8703249000, държава на износ САЩ, митническа стойност 7 019.19 лeвd., условие на доставка EXW Франко завод - Лонгвоод. Към МД е приложена фактура от 13.02.2020 г. с 2117, издадена от Глобал Ауто Ексчейдж, с обща стойност 3 900 $, включваща цената на автомобила 3 500 $ и транспорт 400 $, документ за собственост на превозното средство на щата Флорида и др. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация. С писмо с рег. 32-273997/26.08.2021 г. зам. директора на Агенция "Митници" е поискал чрез посолството на САЩ съдействие от Департамента за вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана и от други компетентни служби/агенции за извършване проверка на търговските сделки и на точността на данните в представените документи към приложените 62 митнически декларации за внос на автомобили от САЩ заедно с документите към тях, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, подписана през 2000 г. Отговорено е на гореописаното искане с писмо от 1 Юни 2022 г., подписано от господин Д. Гаст аташе на Служба Митници и гранична охрана на САЩ, входирано в Агенция Митници под вх. 32-1777818/01.06.2022 г. Към него се прилага придружаващо писмо относно официалната информация, предоставена на 31 май 2022 г. на Дирекция Митническо разузнаване и разследване. Според писмото от 31 май 2022 г., подписано от господин Д. Гаст, с него се представят документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, предоставена от Служба Митници и гранична охрана на САЩ. Уточнено е в писмото, че EEI е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. Описани са данните, които се съдържат в EEI. От така предоставените данни се установява, че в износната си декларация с дата 03.06.2020 г. износителят Глобал Ауто Ексчейдж декларира продажна цена на процесния автомобил с получател жалбоподателят в размер на 9 399 $. С възлагателно писмо рег. 32-392548 от 15.11.2022 г. митническият орган е възложил извършването на експертиза със задача определяне на справедлива пазарна оценка на декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, една от които и спорният лек автомобил, като изрично е уточнено, че оценката следва да се основава на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество /цена на дребно/ от внасяните стоки или сходни или идентични на тях; от определената цена следва да се направи точна разбивка, определената справедлива пазарна цена, включва ли ДДС и нормална търговска надценка за отрасъла, ако да да се определи размерът й. Въз основа на това е изготвена и приобщена към материалите по административната преписка Експертна оценка на оценител инж. Р. Илиев, която в относимото си приложение е определила пазарна стойност на разглеждания автомобил в размер на 16 020 лева, с включени дължими такси и налози. От същата експертиза е видно, че за да определени пазарната стойност на внесения автомобил, експертът е използван данни за цена в ново състояние (справки относно цени и технически характеристики на автомобили при вносители и продажба втора употреба), която е коригирана с коефициент за остатъчна стойност и коефициент на продаваемост, коригира в последствие на база данни от интернет сайтове относно продажни стойност на употребявани автомобили носители на Salvage Title сертификат. Няма данни по преписката на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да е изисквана допълнителна информация от вносителя. С писмо рег. 32-417399/01.12.2022 г., връчено на 07.12.2022 г., П. Пеев е уведомен на основание чл. 22, § от МКС за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. В отговор на писмото Пеев е поискал да му бъдат предоставени копия от документите, получени от Департамента на САЩ по линията на международното сътрудничество, което му е отказано с писмо рег. 32-441767 от 16.12.2022 г., в отговор на което е постъпило и становище от Пеев /наименовано молба/, с възражение че не му е осигурено правото на защита и само формално е изпълнено изискването на чл. 22 § 6 от МКС. Мотивирайки се с получената информация по реда на международното сътрудничество, митническият орган е приел, че съмненията му не са отпаднали, не е приел декларираната митническа стойност в размер на левовата равностойност. Счел е, че същата е невъзможно да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и е пристъпил към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от същия кодекс. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС и предвид спецификата на внесената стока е невъзможно откриването на данни за идентични или сходни стоки в националната база данни, с която разполага. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила. Митническият орган е посочил в решението си, че митническата стойност на стоката следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, а именно въз основа на изготвената експертна оценка, пазарната стойност по която е коригирана допълнително с приспадане на дължимото мито, ДДС, разходи за транспорт до и в рамките на ЕС, към която са прибавени и декларираните по МД стойности на разходите за транспорт. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл .19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него са обосновани от събраните данни. Съдът е възприел и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС, тъй като не се касае за серийни производствени дефекти на внесения автомобил, а за претърпени при ПТП или в резултат на друга интервенция повреди, определящи характеристики, които го отличават съществено от всички други автомобили от същата марка и модел, произведени и внесени по едно и също време като него. Именно с оглед индивидуалните характеристики на автомобила по зададеното търсене не са получени положителни резултати. С оглед на невъзможността за определяне на митническата стойност по методите, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС, същата законосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС. Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: допуснатите според него съществени нарушения на административно производствените правила, свързани с неспазване на изискванията на чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение във вр. с чл. 22, § 6 от МКС; относно обосноваността на съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; относно мотивираността на оспореното решение на митническия орган; относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл. 74, § 2 от МКС; относно прилагането на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от МКС. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав преценява като неоснователен доводът на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. , § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). На жалбоподателя са съобщени мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него решение и му е дадена възможност за становище в 30 дневен срок от съобщаването. Посочено е в съобщението, че при извършената проверка е получен отговор от американските митнически власти, с който са представени относими документи. Изрично е посочена възможността за преглеждане на документите по преписката, както и възможностите за водене на бележки и за копиране. Обстоятелството, че не е предоставено копие от документите, не е изключило възможността със същите оспорващият да се запознае на място в ТД Митница Руси, както междувпрочем това му е изрично и указано. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Само, когато това право е нарушено, това може да доведе до незаконосъобразност на решението на митническите органи при обжалването им пред независим съдебен орган (виж т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела C-29/13 и C-30/13, "Глобъл Транс Лоджистик" ООД). В практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, се приема, че съществено нарушение на административно производствените правила е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (виж и цитираните там други решения). В случая по делото не са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като правилен изводът на административния съд за наличието на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ чрез аташето на службата в София е за декларирана в износната МД цена на автомобила 9 399 $, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 3 500 $. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Тук е мястото да се посочи и че действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но не така стоят нещата с т.нар. електронна информация за износа (еквивалента в САЩ на декларацията за износ в ЕС), която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, като договор и др., и не са представени платежни документи, тя, преценена в съвкупност с фактите, установени по делото, обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС. Или не могат да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно, първостепенният съд е приел, че митническите органи са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и, че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). При данните по делото и по този спорен въпрос между страните, а именно обосновал ли е митническият орган изключването на вторичните методи по чл. 74 § 2 от МКС, не могат да се споделят доводите на касатора за необоснованост и неправилност на изводите на първостепенния съд в тази им част. На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б.б от МКС е изключен на база надлежна проверка в националната база данни, с които разполагат митниците (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практика на СЕС), при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесния автомобил белези (по специално установените повреди), да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични, съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите, така както е разписано в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б.г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. Или в конкретиката на казуса от страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив жалбоподателят, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по общото правило на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, която да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да подлагат под съмнение факта, че митническият орган е извършил необходимата проверка и анализ на данните. На следващо място обаче, следва да бъдат споделени доводите на касатора, и тук настоящият касационен състав счита, че изводите за противното, изложени от първостепенният съд са необосновани и в противоречие с приложимото материално право, относно неправилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането му практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността , съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митнически орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, ответникът по касация е изпълнил задължението си да изложи в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Така митническият орган излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чрез възлагане изготвянето на експертна пазарна оценка на проверявания автомобил, като митническата облагаема стойност е определена на база извлечени данни от експертната оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито и вътрешен транспорт. Но така също се установява и че от нея са извадени разходи за транспорт до ЕС и към нея са прибавени и декларираните по МД разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена коментираната МОС не може да се приеме, че митническият орган е приложил правилно методът по чл. 74, § 3 от МКС. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел.моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на леките автомобили), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди и това личи от изложеното в оспореното Решение относно извършен последващ контрол), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. Разбира се не това е подходът на вещото лице при изготвянето на експертната му оценка. Тук е мястото да се отбележи, че задължение на съда е да преценя всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да изпълни задължението си по чл. 202 от ГПК, вкл. и в аспекта на правилното приложение на материалния закон, а именно това не е сторено от състава на АС Русе при кредитиране така даденото експертно заключение. Не е обърнато внимание, че същото е изготвено въз основа на неясно откъде извлечени данни и то за продажби на територията на ЕС на нови автомобили, а не на данни по осъществен внос на идентични или сходни стоки. Действително задачата, така както е била поставена към него, е изисквала остойностяването да се основава на единична цена по която се продава най-голямото сборно количество /цена на едро/ от внасяните стоки или сходни или идентични на тях, но тя не е изпълнена по казания начин. Отделно от това самият Директор на ТД Митница Русе в своето решение е отрекъл да разполага с такива данни, което му е дало основание да не приложи метода по чл. 74, § 2, б. в от МКС. Не може да се приеме и че експертизата е изготвена при съблюдаване посочената по-горе практика на СЕС за разумна гъвкавост, като се изхожда и от принципните постановки за прилагането на т.нар. дедуктивен метод (виж чл. 142 от Регламента за изпълнение), които разбира се въобще не са били съобразявани в случая. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в резултат на което неправилно е определена новата МОС, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт в неговата цялост. Като е достигнал до различни правни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, несъответно на материалноправните норми, което следва да се отмени, вкл. и в частта му за разноските, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на административния орган. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, вкл. и в депозираната касационна жалба, касаторът не е поискал присъждането на разноски, поради което и такива не се присъждат. С оглед изхода на спора на ответника по касация не се дължат разноски Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение