Решение № 14717 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2011 г.

Решение № 14717 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 38 ЗРТ и чл. 145 АПК. Жалбоподателят "Бонсима" ООД моли да бъде отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 26/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии, с който е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за радио-дейност за периода 2009 г. - 2010 г. в размер 6000 лв като незаконосъобразен. Поддържа, че има лиценз от ДКД № 441-00306 от 11.01.2001 г. за създаване на програма за излъчване в ефир чрез наземно радиоразпръскване, но не му е предоставена честота за радиоразпръскване и никога не е извършвана дейност като радио оператор, поради което не дължи заплащане на годишна лицензионна такса. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли актът да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по жалбата Съвета за електронни медии по съображения в писмена защита моли акта като законосъобразен да бъде оставен в сила, като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че годишната такса се дължи независимо дали операторът е осъществявал дейността, за която има лицензия, докато лицензията бъде прекратена. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на жалбата, събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С акт за установяване на публично държавно вземане № 26/23.03.2011 г. на Съвета за електронни медии е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за радио-дейност за периода 2009 г. - 2010 г. в размер 6000 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност в приложимата редакция от ДВ, бр. 49/2006 г. Страните не спорят, че жалбоподателят има издадена лицензия за създаване на радиопрограма № 441-00306/11.01.2001 г., издадена от ДКД за наземно радиоразпръскване чрез лицензиран далекосъобщителен оператор или самостоятелно при наличие на лицензия за съответната далекосъобщителна дейност с местен обхват - гр. Русе. Лицензията е издадена през 2001 г. при действието на чл. 1, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията в редакцията от ДВ, бр. 138/1998 г., според който радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица. С изменение на чл. 105, ал. 1 ЗРТ със ЗИДЗРТ от ДВ, бр. 96/9.11.2001 г. е дадено определение на понятието осъществяване на радио- и телевизионна дейност така: радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от СЕМ, при условията и реда на този закон. Със ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 77/2002 г. накрая се добавя изразът "и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3". От това определение е видно, че радио- и телевизионна дейност се осъществява чрез използване на далекосъобщителни мрежи. При липса на лиценз за далекосъобщителен оператор с определен честотен обхват създаването на радиопрограма, както е в случая, не представлява осъществяване на радио-дейност по смисъла на ЗРТ. В този вид остава определението за радио- и телевизионна дейност до изменението на чл. 105, ал. 1 ЗРТ с ДВ, бр. 14/20.02.2009 г., според която нова редакция радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се използва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от СЕМ при условията и по реда на този закон. Новата редакция също изисква да е налице използване на индивидуално определен честотен спектър, за да е налице осъществена радио- дейност. От тази редакция също следва, че самото създаване на радиопрограма не представлява осъществяване на радио-дейност по смисъла на ЗРТ. И в тази редакция чл. 105, ал. 1 ЗРТ, за да е налице осъществяване на радио- дейност изисква създадената програма да е излъчвана чрез определен радиочестотен спектър. В тази редакция чл. 105, ал. 1 ЗРТ действа и досега, както и през относимите към акта периоди на 2009 г. и 2010 г. Със ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. е отменено определението за радио- и телевизионна дейност, дадено в чл. 1, ал. 2 ЗРТ, което противоречи на определенията за същата дейност в чл. 105, ал. 1 ЗРТ. По чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност в приложимата редакция от ДВ, бр. 49/2006 г. за надзора по спазването на условията за радио- и телевизионна дейност се събира годишна лицензионна такса както следва: 1. за радиодейност - 3000 лв. За периода, в който е действало определението за радиодейност по чл. 1, ал. 2 ЗРТ до влизане в сила на ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. на 15.02.2010 г. по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата годишна такса за радиодейност е дължима за самото създаване на радио програмата. От 15.02.2010 г. до края 2010 г. такса не се дължи, тъй като в случая е издаден лиценз само за създаване на радиопрограма, не е определен радиочестотен спектър за излъчването й по изискванията чл. 105, ал. 1 ЗРТ в приложимата редакция за 2010 г., не е осъществявано разпространяване на програмата, по което обстоятелство страните не спорят, поради липсата на далекосъобщителен лиценз за жалбоподателя, не е извършвана радиодейност от него смисъла на чл. 105, ал. 1 ЗРТ и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата и с акта в нарушение на закона и тарифата е определена годишна лицензионна такса по издадената на жалбоподателя лицензия от 2001 г. за периода 15.02.2010 г. - 31.12.2010 г. За 2010 г. за 44 дни дължимата такса е 369,86 лв. Актът следва да бъде отменен в частта, с която е определена такса по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата над 3369,86 лв. ведно със съответните лихви за периода от 15.02.2010 г. до 31.12.2010 г., а в останалата му част следва да бъде оставен в сила. Актът като неправилен следва да бъде отменен в посочената част. Ответникът следва да заплати на жалбоподателя 28,08 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,