Решение № 8943 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2022 г.

Решение № 8943 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2022 г., III о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Шумен, чрез гл. юрисконсулт Иванова срещу решение № 9 от 7.02.2022 г., постановено по адм. д. № 430/2021 г. по описа на Административен съд -Шумен. С обжалваното решение Областна дирекция на МВР-Шумен е осъдена да заплати на Й. Д. от гр. София сумата от 70 /седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатена "глоба" по отменен като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К, № 156/1969, издаден от ОД на МВР-Шумен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Жалбоподателят акцентира върху противоречивата съдебна практика по дела с аналогичен предмет, като сочи че в определени случаи се приема че тези спорове са гражданскоправни – подсъдни на общите съдилища, а в други – административноправни, като някои състави считат за приложим реда по чл. 128 – чл. 132 от ДОПК, а други – по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочва че, ОД на МВР-Шумен не е надлежен ответник, тъй като от една страна сумата по заплатения ЕФ не е постъпила в неговата банкова сметка, а по сметка, администрирана от дирекция ПУБ-МВР, а от друга страна, тъй като съществува друг ред за удовлетворяване на ищеца – разписан в системата на МВР и публично оповестен. Излагат се съображения и за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, поради неоснователност на исковата претенция. Иска се от съда да обезсили като недопустимо атакуваното решение или алтернативно да бъде отменено като неправилно и бъдат отхвърлени предявените от Д. срещу ОД на МВР-Шумен искове като неоснователни. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касация – Й. Д. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. А. Иванова от САК, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска се от съда обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Производството пред Административен съд Шумен се е развило по предявен от Й. Д. от гр. София против ОД на МВР-Шумен иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатената "глоба" в размер на 70 лева по отменен като незаконосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К, № 156/1969, издаден от ОДМВР-Шумен, ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на ЕФ. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, като събраните доказателства не са спорни между страните. Безспорно се установява, че срещу Д. е бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 156/1969 от ОД на МВР - Шумен, който е бил отменен като незаконосъобразен с влязло в сила, на 24.11.2021 г., решение № 214/27.10.2021 г. по АНД № 1192/2021 г. по описа на РС - Шумен. Установява се и че на 16.06.2021 г. – доброволно в 14 дневния срок от връчване на ЕФ, ответницата Й. Д. е заплатила сумата от 70 лева, която сума представлява 70% от размера на глобата, наложена с ЕФ. Въз основа на установената фактическа обстановка и актуалната съдебна практика, първоинстанционният съд е приел иска за допустим, предявен срещу надлежен ответник и основателен. Счел е, че в случая се установяват всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР-Шумен, а именно: отменен ЕФ за налагане на глоба, представляващ незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; причинена имуществена вреда – заплатената сума от 70 лева, представляваща 70 % от размера на глобата наложена с ЕФ и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения ЕФ и настъпилата имуществена вреда. Върховният административен съд – трето отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Следва да се посочи че към настоящият момент противоречивата съдебна практика е преодоляна. Безспорно споровете досежно възстановяване на недължимо платени глоби /публични държавни вземания/ са административноправни, като в случаите когато глобата не е наложена от орган по приходите, възстановяването й се реализира по реда на ЗОДОВ. Не е налице недопустимост на оспорения съдебен акт. Както бе посочено по-горе първоинстанционният съд е разгледал подсъден на административен съд спор. Искът е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице от чийто незаконосъобразен акт / отменен ЕФ/ са причинени претендираните имуществени вреди / чл. 205 от АПК/, като обогатяването или не на издателя на незаконосъобразния акт е ирелевантно. Неприложима е и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ предвид липсата на друг специален начин на обезщетяване, предвиден със закон или указ. Глобата не е наложена от орган по приходите, поради което е неприложим реда по чл. 128 – чл. 132 от ДОПК, а издадените от главния секретар на МВР "Указания с рег. № 8121р-17736 от 19.10.2020 г.", указващи вътрешнослужебния ред за доброволно възстановяване на внесените във "Фонд за безопасност на движението" суми, не попадат в приложното поле на посочената разпоредба и не изключват търсенето на имуществена отговорност за вреди по реда на ЗОДОВ. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано и обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също се явяват несъстоятелни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е счел, че в случая са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на касатора по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към тях, поради което не следва да ги преповтаря в настоящото изложение. След като са налице кумулативните предпоставки за реализиране отговорността на държавата в лицето на ОД на МВР-Шумен, предявеният от Й. Д. от гр. София иск се явява основателен и доказан. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Същите следва да се присъдят в доказания размер от 500 лева – реално заплатеното възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение