Решение № 274 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6465/2007 г.

Решение № 274 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6465/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Б. С. К. и Б. И. К. срещу решение от 20.08.2007 г. по гр. д. № 1067/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав по предявен срещу жалбоподателите иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците А. И. С. и И. А. С. в писмено становище, а първата и лично в съдебно заседание, поддържат, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение от 3.08.2006 г. по гр. д. № 535/2004 г. на Благоевградски РС, е върнал делото за ново разглеждане, като е изложил съображения, за това че районният съд се е произнесъл по непредявен иск - бил е сезиран с такъв с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като ищците - ответници по касационната жалба, са поддържали, че техен имот с площ от 30 кв. м неправилно е заснет в плана от 1998 г. на гр. Б. като част от УПИ * в кв.192, а с решението си районният съд е приел, че искът е с правно основание чл. 108 ЗС и го е отхвърлил. Установено е било по делото, че производството е било прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес от търсене на правна защита с иск по чл. 108 ЗС и с определение от 30.01.2006 г. по гр. д. № 288/2005 г. ВКС е отменил определение от 15.06.2005 г. по гр. д. № 539/2005 г. на Благоевградски ОС и потвърденото с него определение от 7.02.2005 г. по гр. д. № 535/2004 г. на Благоевградски РС и е върнал делото с указания, че искът е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като от обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че претенцията на ищците е за това, че част от имота им е заснета неправилно като част от имот на ответниците в плана от 1998 г., одобрен със Заповед № 608/1998 г. След отмяната на прекратителното определение с молба от 9.03.2006 г. ищците са уточнили иска, като изрично за заявили, че 30кв. м от имота им неправилно са заснети в кадастралния план към имот на ответниците през 1999 г. и тази част е по границата между двата имота. При тези данни въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от районния съд. Дейността на въззивната инстанция при условията на отменения ГПК е аналогична на тази на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, а няма за задача да проверява само законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. В конкретния случай съдът е следвало да разгледа спора на предявеното основание, като той даде точната правна квалификация на иска съобразно изложените обстоятелства в искова молба и направеното искане в петитума й, а не да връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния иск. След като рамките на материалноправния спор са били определени пред първоинстанционния съд, въззивният съд е трябвало да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о