Решение № 2249 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2017 г.

Решение № 2249 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. от гр. С. Загора, срещу решение № 144/29.05.2017 г. по адм. д. № 513/2016 г. на Административен съд - С. З., в частта му с която по жалба на Ж. Ж. Д. е отменена Заповед № 10-00-2139/02.10.2015 г. на кмета на община С. З., в частта й, с която е наредено на С. И. Д. да осигури достъп през своя УПИ VI-1387,1388 кв. 107б по плана на гр. С. Загора на изчерпателно посочените в нея физически лица за циментиране на терен по северната стена на сградата в УПИ VII-1384, кв. 107б по плана на гр. С. Загора, като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община С. З., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Д. Н. П., К. Т. М., М. И. И., П. В. К., Д. Г. П., Н. И. П., М. П. Б., З. Т. С., Р. С. Б., редовно призовани, не се явяват. От същите е постъпило становище, с което подкрепят касационната жалба като основателна. Ответникът: Ж. Ж. Д., чрез пълномощника й - адв. Н., оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на Ж. Ж. Д. и С. И. Д. срещу заповед № 10-00-2139/02 октомври 2015 г. на ВрИД кмет на община С. З., с която на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на С. И. Д., като собственик на УПИ VI-1387,1388, кв. 107б по плана на гр. С. Загора, му е наредено да осигури на собствениците на жилищната сграда в УПИ VII-1384, кв. 107б по плана на гр. С. Загора свободен достъп през имота си за полагане на изолация (измазване) и циментиране на терен по северната стена на жилищната сграда. Постановеното от съда решение е отменено с решение № 12385/15.11.2016 г. по адм. д. № 5496/2016 г. на Върховен административен съд, второ отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с конкретни указания. При новото разглеждане е прието от съда, че оспорената заповед е частично незаконосъобразна, в частта й разпореждаща осигуряване на достъп през УПИ VI, кв. 107б по плана на гр. С. Загора на собствениците на жилищната сграда в съседния УПИ VII, кв. 107б, за циментиране на терен зад сградата в ПИ № 1387. Според съда в тази част не са налице материалноправните предпоставки на чл. 194, ал. 1 ЗУТ за издаване на заповедта, тъй като извършването на този вид строителни дейности не са разрешени или предписани с предхождащ влязъл в сила административен акт. Посочено е, че циментирането на терена е следствие от хидроизолацията на жилищната сграда в УПИ VII, за която хидроизолация няма предписание. Отречено е, че строителните работи по тази хидроизолация са предписани с издаденото за тази сграда РС от 03.11.2006 г. и одобрените към него проекти. Решението в обжалваната му част е правилно, със следните коригиращи мотиви: Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Законосъобразен е извода на съда, че този свободен достъп следва да е определен в конкретни параметри и на основание разрешени или предписани строителни работи от съответния административен орган, предхождащи издаването на заповедта. По делото е представено разрешение за строеж № РС-И 1145/03 ноември 2006 г. на главния инженер на община С. З. за строеж на жилищна сграда с гаражи в УПИ VII-1384, кв. 107б по плана на гр. С. Загора, както и обяснителна записка към работен проект, част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на сгради", от които се установява, че по проект е предвидено върху външните стени на сградата да се изпълни топлоизолация от фибран WL за стени и вароперлитова мазилка. В частта на сутерена е предвидено върху външните граничещи със земята стени на сутерена да се изпълни хидроизолация от водоустойчива циментова замаска. Така приготвения водоустойчив разтвор да се нанесе върху външната сутеренна част на стените на сградата / а не върху терена зад жилищната сграда/, с дебелина 3 см. По делото е прието като доказателство Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория № 4273/29.10.2008 г. на гл. архитект при община С. З. / стр. 93/, съгласно което жилищната сграда в УПИ VII, кв. 107б е изпълнена в съответствие с одобрените проекти и РС от 03.11.2006 г. От приетото заключение на СТЕ, също следва извода, че строителните работи по северната стена на жилищната сграда отговарят на цитираното РС и на обяснителната записка към РП, част "Топлотехническа ефективност на ограждащите конструкции на сградата и на хидроизолацията". При тези данни правилно е прието, че разпоредения с процесната заповед свободен достъп през УПИ VI за извършване на строителни работи - циментиране на терен зад жилищната сграда в УПИ VI, чрез бетониране на ивица с дължина 13,80м. и ширина 0,50м. успоредно на калкана на същата сграда и изпълнението на лек холкер с ширина между 0.05- 0.06м между новата бетонова ивица и новата мазилка, е в нарушение на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, обуславящо незаконосъобразност на заповедта в тази й част. Това е така, тъй като този вид строителни работи не са разрешени и предписани с цитираните по-горе строителни книжа и липсва друг акт на компетентен административен орган за извършването им. Настоящият състав не споделя мотивите на съда, че липсват строителни книжа за хидроизолация на сградата. Хидроизолация на сградата е предвидена в частта на външните стени на сутерена, граничещи със земята, без възможност обаче за бетониране на самата земя или ивица от нея в съседния УПИ VI, както е наредено със заповедта. При липсата на разрешено или предписано бетониране на земята, по начина описан в оспорената заповед, за нужди на хидроизолация на външната стена на сградата откъм съседния УПИ VI, нареденото такова със заповедта се явява без основание. Ето защо като е приел, че в тази част оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че наредения свободен достъп до УПИ VI за извършване на хидроизолация на сградата, вкл. и бетониране на ивицата земя от този имот, намира опора в строителните книжа към издаденото РС от 03.11.2006 г. От подробното обсъждане на тези книжа, направено по-горе, изводите са други. Следователно като правилно в обжалваната част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника Ж. Д. се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие - стр. 35. Разноските са за сметка на касатора, инициирал касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение d..