Решение № 4236 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2009 г.

Решение № 4236 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Държавно ловно стопанство Балчик" ДП /държавно предприятие/, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ул. "Черно море" № 9, представлявано от директора Калинка Донкова Тодорова, чрез пълномощник адв. Елисавета Николова Стойкова против Решение № 423 от 15.06.2009 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V-ти състав, по адм. д. № 2617 по описа за 2006 г., с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 080000756/25.09.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Добрич, в частта, потвърден с Решение № 894 от 29.11.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и в съответната му част за разноските. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо това постановено ново, с което да бъдат отменени атакуваните данъчни актове или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт окръжният съд е приел, че жалбоподателят дължи определеното от данъчния орган задължение по ЗДДС. Настоящата инстанция намира, че в решението липсват каквито и да било мотиви, от които да е видно как съдът е стигнал до това си решение. Не се е произнесъл по отношение дължимостта на данъчното задължение, като същевременно не е обсъдил представените и приети доказателства, вкл. и неоспорените от ответната страна две заключения по ССчЕ и СТЕ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Не е изяснил спорния предмет, интерпретирал е неправилно събраните доказателства, формулирайки погрешни правни изводи. В производството пред ВОС са били представени, изслушани са били заключенията на в. л., в които е отразено обстоятелството, че за процесния период от време ДП "Държавна дивечовъдна станция" гр. Балчик е получил парични средства за дейностите си: ЛКМ, ловностопански мероприятия и управление и контрол на горския фонд, които са изразходвани освен за ЛКМ, но и за извършените други мероприятия: ловностопански мероприятия и управление и контрол на горския фонд. Тези доказателства не са били обсъдени. Съдът не е съобразил специфичността на горскостопанската дейност по определение и като отрасъл, обхващащ дейностите на дървесинното производство (лесокултурни мероприятия) и дърводобив, а лесокултурните мероприятия са такива, обхващащи дейностите по възпроизводството на гората и в частност: събиране, добив и производство на семена и фиданки, подготовка на почвата за залесяване (коренеж, риголване и подравняване), залесяване и отглеждане на култури, подпомагане на естественото възобновяване, борба с ерозията, лесозащита, охрана и опазване на горите от пожари и др. Предвид на това, крайната цел на лесокултурните мероприятия е създаването на гора, която в зрялата си възраст (готова за сеч), се превръща в материално благо, а реализирането на крайния продукт - дървесината - е 100 % облагаема доставка. Съдът е следвало да обсъди обстоятелството, че всички разходи за извършване на необходимите мероприятия са част от себестойността на "предмета" представляващ дървостоя, който в бъдеще, в зрялата си (турнусна) възраст, в момент когато е готов за сеч и реализация, реално се превръща в "стока" - дърва за огрев, строителна и технологична дървесина и т. н., и при реализацията на дървесината се начислява ДДС. Налице е движение на паричен поток за извършване на определена горскостопанска дейност. Видно от доказателствата, ДП "ДДС - Балчик" е получавал от НУГ финансирания, използвани за заплащане на разходи относно лесокултурни мероприятия. Съдът е следвало да обсъди дали преведените средства на ДП "ДДС - Балчик" представляват субсидии по смисъла на чл. 20, т. 6 ЗДДС, както и възможността при необходимост ДП "ДДС - Балчик" да възлага на други фирми дейностите, които няма техническа възможност да изпълни. Реализацията води до получаването на блага - дървен материал и други горски продукти от държавния фонд, които евентуално се предоставят на трети лица срещу заплащане на определени такси. Следователно, следва да се обсъди дали е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС - размяна на две насрещни престации, прехвърляне на правото на собственост върху определена вещ срещу заплащане на такса, приета с постановление на МС. Последните са отразени в справки-декларациите по ДДС и върху тях е начислен ДДС към момента на усвояването им. В Решението на ВОС неправилно е прието, че ДП "ДДС - Балчик" е краен потребител на процесните доставки, както и че резултатът от услугите няма да се използва за извършване на облагаеми доставки, без да е съобразена последната хипотеза на т. 5 на чл. 64, тъй като за ДДС - Балчик съществува възможността за извършване на продажба на дървен материал и други на трети лица, т. е. е налице последващо извършване на облагаеми доставки. Никъде в ЗДДС не е посочен срок, в който тези продажби да бъдат реализирани. Самият процес по добива на дървесина е продължителен. Заложените в договорите през ревизионния период 2003 - 2005 г. мероприятия се отнасят към двете дейности - възобновяване и стопанисване на горите, които са част от процес за изграждане (производство) на зрял дървостой готов за реализация и получаване на доход. Следователно, всяко отделно мероприятие включено в договорите за изпълнение представлява част от незавършено производство на дървесина. Решаващият съд е пропуснал изобщо да коментира основната дейност, извършвана от Дивечовъдната станция, а именно ползването на горите от Държавния горски фонд - чл. 9, ал. 1, т. 7 от Закона за лова и опазване на дивеча. Държавата със закон е уредила тези взаимоотношения, като се възлага на Държавните дивечовъдни станции да извършват всички необходими мероприятия по ЛКМ и ЛСД, за което ги финансира, вменява със закон, че ползите и изгодите от тези дейности са за Държавните дивечовъдни станции, като същите заплащат така наречената тарифна такса на НУГ, която е процент от продажната цена и елемент от себестойността на произведената продукция (дървесината). При продажбата на тази продукция се начислява ДДС. Предвид на обстоятелството, че Съдът решава делото по същество, той следва да прецени законосъобразността на обжалвания пред него акт и да отговори на основния въпрос, предмет на спора между страните - дължи ли се определеното от данъчния орган в процесния случай задължение по ЗДДС или не. Следвало е да бъде изяснено каква част от средствата, дадени като финансирания на лесничейството са използвани за доплащане на облагаеми сделки, за да се прецени приложимостта на чл. 38, ал. 1, ППЗДДС, т. е. дали се касае до субсидии по смисъла на чл. 20, т. 6, ЗДДС или цялата сума е използване за издръжка на лесничейството без да е налице доплащане до себестойността на доставяната от получателя на субсидията стока или услуга на трети лица, без обаче да събере доказателства за това и не се е произнесъл по отношение на дължимостта на данъчното задължение. Като не е сторил това Варненският окръжен съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което решението като неправилно ще следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след като изясни фактическата обстановка по делото и разграничи с отпуснатите на лесничейството субсидии каква част е ползвана за доплащане по облагаеми сделки и каква част е ползвана или ще бъде ползвана за определените в чл. 38, ППЗДДС цели да постанови решението си. Установявайки тези релевантни за делото обстоятелства новият съдебен състав ще следва да се произнесе за дължимостта или не на ДДС върху усвоената част от субсидията, касателно извършени от лесничейството сделки. Досежно разноските по делото, Съдът ще следва да се произнесе при решаване на делото по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,