Решение № 11401 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, чрез юрк. Якимов, срещу Решение 599 от 21.03.2024 г., постановено по адм. дело 271/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което по жалба на Илко ЕООД е отменено Решение 32-233474 от 13.07.2022 г. на директора на ТД Митница - Русе при Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу извода на съда, че в хода на административното производство е нарушена процедурата по член 22, § 6, ал. 1 от Митническия кодекс (МК). Неправилно е възприето също, че митническите органи не са доказали основателността на съмненията, обосновали извършеното увеличаване на митническата стойност на предмета на внос. Твърди се, че съдът е игнорирал факта, че основателността на съмненията е безспорно доказана и мотивирана с обстоятелството, че декларираната митническа стойност е извършена на база фактури, които са негодни да докажат по безспорен начин реално платената цена. Сочи се, че митническите органи са обосновали необходимостта от прилагане на метода, предвиден с чл. 74, пар. 3 от МК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано на ответника. Ответникът Илко ЕООД, чрез адв. Ичев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Ловеч е било Решение 32-233474 от 13.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Русе, с което: е отказано приемането на декларираната митническа стойност на 7 бр. употребявани леки автомобили, по 7 бр. митнически декларации (МД) на Илко ЕООД; определена е нова митническа стойност на стоките по митническите декларации; на Илко ЕООД е разпоредено да заплати съответстващите до размера на митническото задължение и ДДС дължими държавни вземания, както следва: мито в общ размер на 5 034,83 лв. и ДДС в общ размер на 11 076,63 лв., или общо в размер на 16 111,46 лв. В резултат на извършена проверка по реда на чл. 48 от Митническия кодекс /МК/ е изготвен доклад BG004000/1/13/24.03.2022 г. от митнически инспектори при ТД Митница Русе, в който е отразено, че Илко ЕООД е декларирало стоки за поставяне под режим допускане на свободно обращение по митнически декларации с MRN 20BG004205006947R9/24.02.2020 г.; 20BG004205007069R4/04.03.2020 г.; 20BG004205007233R0/11.03.2020 г.; 20BG004205007234R0/11.03.2020 г.; 21BG004205012792R0/26.03.2021 г.; 21BG004205014046R0/02.06.2021 г.; 21ВG004205014618R9/28.06.2021 г., регистрирани на Митнически пункт Пристанище Лом. Декларирани са употребявани 7 бр. леки автомобили, както следва: марка МЕРЦЕДЕС, модел: ML500; марка АУДИ, модел: А6; марка: ФОЛКСВАГЕН, модел: СС; марка ИНФИНИТИ, модел: Q50; марка: МЕРЦЕДЕС, модел: GL450; марка БМВ, модел: АКТИВ ХИБРИД; марка ВОЛВО, модел: ХС90. С писмо от 17.11.2021 г. от Илко ЕООД е изискана търговска, счетоводна и друга документация във връзка с декларираните стоки. От дружеството са представени документи и писмено обяснение, в което е посочено, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като нямат директна връзка с продавача, плащанията се правят към организатора на търга, същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. В хода на административното производство е възложено изготвянето на експертни пазарни оценки на вещо лице лицензиран оценител, които са представени на митническите органи с писмо peг. 32-77678/09.03.2022 г. Отразено е, че същите са изготвени по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизирана възстановителна стойност и пазарни сравнения, включващи в себе си и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането им и ДДС. С писмо рег. 32-131472/20.04.2022 г. на директора на ТД Митница Русе на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 дружеството е уведомено за започване на административно производство. Митническите органи са приели, че в случая е невъзможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащане за автомобилите, тъй като закупуването на внесените стоки, съгласно обясненията, дадени от управителя на дружеството, се осъществява чрез онлайн търг с явно наддаване. Не се осъществява директна връзка с продавача доставчик и плащанията, които дружеството прави към организатора на търга SOLD THROUGH COPART са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като има кредитен лимит. Посочено е, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, декларираната митническа стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. Изложени са аргументи за невъзможността за прилагане на методите по чл.74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в тяхната последователност. Поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, органът е приел, че в случая следва да бъде приложен методът по чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Предвид спецификата на внесената стока - употребявани автомобили, директорът на ТД Митница Русе се е мотивирал, че проверките се характеризират с висока фактическа сложност и е налице необходимост от специализирани познания с цел установяването на реалната стойност на внесените автомобили. Митническата стойност на декларираните стоки е определена въз основа на изготвените в административното производство експертни пазарни оценки. За да отмени оспореното митническо решение, административният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, като е мотивирано от фактическа и правна страна, но при допуснато нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че в случая е налице допуснато процесуално нарушение, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като не е посочена причината за незачитане на предоставените платежни документи, при условие, че не се отрича автентичността им. Според АС Ловеч, не е спазена и процедурата по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013, тъй като в митническото решение не са обсъдени възраженията на дружеството срещу констатациите от извършената проверка. След подробно проследяване на приложимите норми от Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай при наличието на документи, които доказват цената на автомобилите по процесните митнически декларации, не са били налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, чрез използването на експертна пазарна оценка. Формирал е извод, че в случая определяща е стойността, на която конкретното МПС е придобито на търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно МПС в България. Илко ЕООД се занимава с търговия на ППС, които закупува от САЩ и Канада и внася в Република България, с цел реализиране на печалба от тази дейност, поради което нелогично е дружеството да закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за продажба в България. Решението е правилно, при следните мотиви на касационната инстанция: Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Дружеството е уведомено за образуваното административно производство и за наличието на основания за издаване на неблагоприятно решение, съобразно изискването на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Връчен му е и докладът от 24.03.2022 г., съдържащ констатациите на митническите органи в резултат на извършената проверка на процесните митнически декларации, въз основа на които са обосновани и възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност на поставените под режим допускане на свободно обращение стоки. Правилен обаче е изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на митническото решение. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая съмненията в договорната стойност на стоката са обосновани с представените от дружеството платежни документи, в които не са посочени конкретни покупки на автомобили, за които се отнасят плащанията и невъзможността да бъдат обвързани с конкретни стоки, както и със съответни търговски фактури. Следователно, митническият орган е посочил основанията за възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност, както и причините, поради които същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, б а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). В разглеждания случай от митническите органи е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 съгласно който, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. По делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Следва да бъде съобразено и тълкуването на чл. 31, § 1 МКО, съответстващ на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, даден с решението от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Вместо това, са се позовали на изготвената експертиза, като не са мотивирали извода си, че пазарната цена на автомобилите следва да се приеме за тяхна митническа стойност, в т.ч. как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като е съобразено с обема на осъщественото процесуално представителство на страната в касационното производство и съответства на минималното възнаграждение, предвидено с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,