Решение № 4003 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2012 г.

Решение № 4003 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено решение № 960/05.06.2012 г. по адм. д. № 844/2011 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 1001895/01.02.2011 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 6 и 12.2009 г. и м. 2.2010 г. общо 49 963,03 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Рос Туиди" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1001895/01.02.2011 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 6 и 12.2009 г. и м. 2.2010 г. общо 49 963,03 лв. с лихви. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел, че от факта, че не са подадени годишни данъчни декларации не следва извод, че дружеството не е извършвало икономическа дейност през ревизираните периоди. Приел е също, че не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на касатора, че договорите за наем с предмет двата апартамента в гр. Созопол и гр. Черноморец не са изпълнявани. Изводите са необосновани. Видно от преразказаните в РД справки-декларации за периода на ревизията м. 6.2009 г. - м. 6.2010 г. дружеството е посочило нулева стойност на доставките, по които е изпълнител, от което следва, че икономическа дейност през ревизирания период не е извършвана. Представените договори за наем не са достатъчни, за да се приеме, че апартаментите са използвани за икономическата дейност на дружеството в ревизирания период. Фактът, че наемателите - ирландски граждани не са пребивавали в страната по данни на НС"Гранична полиция" в периода на договорите за наем подкрепя тезата на касатора, а не обратното както неправилно е приел съда, още повече, че се подкрепя и от факта, че не е открита партида във "В и К" ЕАД-Бургас на името на дружеството, нито е доказано, да е ползвана електроенергия в апартаментите. Допуснатите пропуски не са съществени, тъй като не опорочават крайните правилни изводи на съда за приложимост на решението по дело С-153/11 на СЕС, в което е разгледа идентична хипотеза на процесната и е прието, че за придобити активи на предприятието следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че активът не е използван веднага за професионални цели на дружеството. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за придобиване на двата апартамента на основание чл. 69, ал. 1 ЗДДС, уточнено с решението на директора на ДОУИ на чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 74, ал. 2, т. 1 - 4 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Прието е, че придобитите активи не се използват за икономическа дейност от дружеството. Неправилно е приложен чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС като е прието, че стоките и услугите са предназначени за дейности различни от икономическата дейност на лицето. В съответствие с практиката на СЕС съдът е приел, че след като апартаментите са отразени по сметка "сграда" като ДМА на дружеството, те са предназначени за икономическа му дейност. Обосновано съдът е приел, че през 2011 г. е започнало използване на апартаментите за отдаване под наем чрез друга фирма. Данъчните органи не са доказали използване на апартаментите за дейности, несвързани с икономическата дейност на дружеството и съдът като е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за покупка на апартаментите и доставка на услуги по поддръжката им е постановил законосъобразно решение, съобразено с практиката на СЕС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,