Решение № 3034 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК С решение 6749/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 512 по описа на Административен съд гр.Варна за 2024 г. е отменен ревизионен акт (РА) Р-03000323001491-091-001/24.10.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 297/19.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.Варна, с които е ангажирана отговорност на Д. Р. Х. по чл.19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за следните непогасени задължения на Реми Проект ООД: отговорност за КД по ЗКПО за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 10 020.10 лв. и лихва в размер на 1 511.01 лв.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.07.2020 г., м.03.2021 г., м.07.2021 г. и м.06.2022 г. в общ размер на главницата от 15 781.84 лв. и общ размер на лихвата от 4 272.97 лв.; отговорност за ДОО - за осигурители за м.12.2017 г. главница 276.72 лв. и лихва 166.03 лв.; м.06.2021 г. главница 8.35 лв. и лихва 2.04 лв.; м.05.2022 г. главница 3.21 лв. и лихва 0.48 лв.; отговорност за УПФ - за осигурители за м.12.2017 г. главница 72.06 лв. и лихва 43.24 лв.; м.06.2021 г. главница 2.05 лв. и лихва 0.50 лв.; м.05.2022 г. главница 0.79 лв. и лихва 0.12 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители м.12.2017 г. главница 168.46 лв. и лихва 101.07 лв.; м.06.2021 г. главница 3.27 лв. и лихва 0.80 лв.; м.05.2022 г. главница 1.27 лв. и лихва 0.19 лв.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за данъчен период м.01 -м.03.2020 г. главница 5 564.41 лв. и лихва 2 061.83 лв.; В останалата част ревизионният акт е приет за законосъобразен и подадената срещу него жалба е отхвърлена относно ангажираната отговорност на Д. Р. Х. по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за непогасени задължения на Реми Проект ООД: за ДДС по ЗДДС за м.04.2018 г., м.08.2018 г. , м.12.2018 г. и м.02.2019 г. в общ размер на главницата 15 799.08 лв. и общ размер на лихвата от 7 703.18 лв.; за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. главница 1 445.03 лв. и лихва 694.00 лв.; отговорност за ДОО - за осигурители за данъчен период от м.01.2018 г. до м.12.2018 г. включително; данъчен период от м.02.2019 г. до м.05.2019 г. включително и данъчен период м.03.2020 г. в общ размер на главницата от 3 606.90 лв. и общ размер на лихвата от 1 942.28 лв.; отговорност за УПФ - за осигурители за данъчен период от м.01.2018 г. до м.12.2018 г. включително; данъчен период от м.02.2019 г. до м.05.2019 г. включително и данъчен период м.03.2020 г. в общ размер на главницата от 884.02 лв. и общ размер на лихвата от 476.01 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за данъчен период от м.01.2018 г. до м.12.2018 г. включително; данъчен период от м.02.2019 г. до м.06.2019 г. включително и данъчен период м.03.2020 г. в общ размер на главницата от 2 146.61 лв. и общ размер на лихвата от 1 145.46 лв.; отговорност за данък върху представителните разходи за 2018 г. главница 1.26 лв. и лихва 0.61 лв.; И двете страни са останали недоволни от постановеното съдебно решение и срещу него са подадени две касационни жалби. Директорът на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е подал касационна жалба срещу решението, в частта, с която е отменен ревизионен акт Р-03000323001491-091-001/24.10.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна. Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. АС гр.Варна е мотивирал отмяната на ревизионния акт с отсъствието на причинно - следствена връзка между поведението на управителя и намаляването на имуществото на дружеството за отменените периоди. Неправилно е прието от съда, че предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК са доказани единствено за периода от м.01.20218 г до м.03.2020 г. Според касатора законодателят не е уредил изискване за времевия отрязък на възникване на тези задължения. Двамата управители са си разпределили дивиденти още през 2017 г. и няма как да не са знаели за образуваното изпълнително производство през 2015 г. и размера на задълженията на дружеството. През 2020 г. е извършено скрито разпределение на печалба в размер на 111 288.13 лв., като през 2021 г. е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за деклариран данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38 от ЗДДФЛ. Тази декларация е подадена в резултат на отправена до дружеството покана по чл. 103 от ДОПК, във връзка с открита при проверка липса в размер на 111 288.13 лв. Счита, че разпределението на печалба е недобросъвестно действие, тъй като за периода 2016 г. и от 2018 г. до 2020 г. дружеството е било на счетоводна загуба. Поради изложеното е неправилен извода на съда, че отговорността на управителя не може да се ангажира за бъдещи задължения. В случая задълженията не са бъдещи, тъй като са съществували още през 2015 г. В хода на ревизията е установено, че управителите на дружеството са извършвали продажба на материални активи на свързани с тях лица, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и балансовата стойност на активите към 31.05.2022 г. е била в размер на 0.00 лв. Установено е, че дружеството е дало заеми на свързани с управителите лица, които не са обезпечени и не са върнати в сроковете, указани в договорите. Налице са и несъбрани вземания от контрагенти свързани лица, по отношение на които не са предприети действия за ефективно събиране в пълен размер по съдебен път. Сключените договори за цесия, както и горепосочените факти не са коментирани от съда. Счита, че тази поредица от действия сочат на волеви актове от страна на ревизираното лице, целящи избягване на плащането на публичните задължения на дружеството. Според касатора тази поредица от действия и бездействия е довела до нулева стойност на активите към 31.12.2020 г. АС гр.Варна не е коментирал и обстоятелството, че за периода от 14.08.2017 г. до м.03.2019 г. дружеството е използвало банкова сметка разкрита в ТБ СиБанк АД, впоследствие в ТБ ОББ АД с титуляр адвокат К. Костов. Управителите на Реми Проект ООД са извършвали разпоредителни действия със средства по същата сметка, с което са възпрепятствали налагането на обезпечителни мерки за събиране на публичните вземания. Двамата управители са теглили суми от банковите сметки на дружеството и от сметката на адвокат К. Кънев, за което са съставяни счетоводни операции. Счита, че в случая е доказана и причинно-следствената връзка като елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съдът неправилно и изкривено е тълкувал разпоредбата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Д. Р. Х., чрез процесуален представител я оспорва като неоснователна. Д. Р. Х., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева оспорва съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния ревизионен акт. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в жалбата, не са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Х. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и не е спазена поредността по чл. 20 от ДОПК за насочване на обезпечението и принудителното изпълнение първо срещу имуществото на дружеството. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е кредитирал част от приетите писмени доказателства търговски документи, които доказват вземания на Реми Проект ООД и неправилно е отказал изслушване на свидетел. Поради изложеното счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Изложени са и съображения, че част от приложените доказателства са счетоводни документи и анализът им изисква специални знания, а делото е решено без съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Предвид липсата на специални знания на съда, той е следвало да даде указания във връзка с необходимостта от назначаване на експертиза. Изложени са съображения, че не са доказани предпоставките на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО, регламентиращи скрито разпределение на печалбата . В случая дружеството е имало двама управители и не е изследвано, кой от двамата е извършил действията, квалифицирани от съда като скрито разпределение на печалбата или дивидент . Оспорва извода на съда, че е налице скрито разпределение на печалбата или дивидент , тъй като през 2021 г. в хода на ревизионното производство на Реми Проект ООД е извършена инвентаризация към 31.01.2020 г. и според приходните органи е установена липса в размер на 111 288.13 лв. Представени са разписки за получени суми от Д. Х. по договор за управление и контрол от 15.03.2021 г. на обща стойност 96 163.85 лв. Тази сума е декларирана, удържан е данък общ доход. Тези доказателства не са признати от приходните органи. Ревизиращите са изготвили покана за подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за първото тримесечие на 2020 г., в която е посочено че по аналитична партида на Д. Х. са констатирани липси в размер на 93 178.86 лв., а по партида на И. Х. са констатирани липси в размер на 18 109.27 лв. Липсите в поканата са квалифицирани като скрито разпределение на печалбата и дружеството е предупредено, че съобразно чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, ако не подаде тази декларация, ще бъде наказано с имуществена санкция в размер на 20 % от сумата. Във връзка с това е подадено заявление за промяна на писмени обяснения, като са оттеглени разписките за възнаграждение по договора за управление и контрол. В съответствие с дадените указания от приходните органи е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според касатора самото оттегляне на документи няма правна стойност. Съдът е отказал да изслуша свидетел, който да обясни причините за подаване на декларацията, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Според касатора, към 31.04.2020 г. дружеството има вземания от трети лица, които многократно надвишават публичните му задължения за данъци и осигурителни вноски. В съдебното решение липсват мотиви относно факта, какви действия е извършил всеки от управителите, които са довели до невъзможност дружеството да погасява задълженията си. Нито по време на ревизията, нито пред съда са събрани доказателства кой от управителите какви действия е извършил недобросъвестно. За двамата управители се водят различни партиди и установената липса неправилно е отнесена като действие, извършено от Д. Х.. При ревизията на другия управител И. Х. отново е ангажирана отговорността му за цялата сума. Съдът не е съобразил констатациите на стр. 9, т. 5 от ревизионния доклад, че по сметка 411 Клиенти са отчетени крайни салда, представляващи несъбрани вземания от контрагенти за 2020 г. крайното салдо е 105 127.67 лв. Според касатора договорите между свързани лица са обичайна практика в търговските отношения и съдът напълно необосновано не ги е кредитирал. По тези съображения е неправилен извода на съда, че активите на дружеството са 763.64 лв. Във връзка с прекратеното изпълнително дело, счита, че публичния изпълнител е трябвало да насочи изпълнението срещу длъжниците на дружеството, съобразно чл. 230, ал. 1 от ДОПК. Според касатора, съдът е нарушил материалния закон като не е приложил разпоредбата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК. Счита, че съобразно тази норма може да се ангажира отговорност единствено за задълженията за ДОО за м.07.2020 г. в размер на 120.45 лв. и то ако са изпълнени останалите изисквания. Прилага доказателства (л.19 л.77 от делото). Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което ревизионния акт да бъде отменен и в посочената част. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.118). Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител я оспорва, като неоснователна. Претендира разноски по делото. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Представя писмено становище по същество на правния спор. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С оспореният пред АС гр.Варна ревизионен акт е ангажирана отговорността на Д. Х. на основание чл. 19, ал. 2 т. 1 от ДОПК за задължения на Реми Проект ООД, както следва: ДДС за данъчни периоди м.04 , м.08, м.12 2018 г. и м.02.2019 г. в общ размер на главницата от 15 799.08 лв. и общ размер на лихвата от 7 703.18 лв.; корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. и 2021 г. в общ размер на главницата от 11 465.09 лв. и общ размер на лихвата от 2 205.01 лв.; данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнените на тях правоотношения за м.07. 2020 г. , м.03 и м.07.2021 г. и м.06.2022 г. в общ размер на главницата от 15 781.84 лв. и общ размер на лихвата от 4 272.97 лв.; ДОО за осигурители за м.12.2017 г. , м.01-м.12.2018 г., м.02-м.05.2019 г. , м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на главницата от 3 895.18 лв. и общ размер на лихвата от 2 110.83 лв.; УПФ за осигурители за м.12.2017 г., м.01.-м.12.2018 г., м.02.-м.05.2019 г. , м.03.2020 г. , м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на главницата от 958.92 лв. и общ размер на лихвата от 519.87 лв.; вноски за здравно осигуряване за м.12.2017 г., м.01.-м.12.2018 г. , м.02.-06.2019 г. , м.03.2020 г. , м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на главницата 2 319.61 лв. и общ размер на лихвата 1 247.52 лв.; отговорност за данък върху представителните разходи за 2018 г. в размер на главницата от 1.26 лв. и лихва в размер на 0.61 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за данъчен период м.01. м.03.2020 г. в размер на главницата от 5 564.41 лв. и лихва в размер на 2 061.83 лв. Органите по приходите са ангажирали отговорността на ревизираното лице за това, че недобросъвестно се е разпоредило с налични на дружеството суми и активи, което е довело до невъзможността за погасяване на установените на дружеството данъчни задължения. По делото не е било спорно, че през ревизирания период дружеството е представлявано от двама управители - Д. Х. и И. Х.. През 2017 г. е взето решение от Общото събрание на дружеството на което са присъствали и двамата съдружница и същевременно управители, притежаващи общо 100 % от капитала, за разпределяне на дивидент от печалбата от минали години, въз основа на което с издадените през м. юли 2017 г. и описани в таблицата на стр. 8 и 9 от РД разходни касови ордери, всеки един от тях е получил обща сума в размер на 66 112.92 лв. Към 31.12.2017 г. балансовата стойност на активите на дружеството е била в размер на 88 508.29 лв. Към този момент задължения на дружеството са били в размер на 827.58 лв. за ДОО; за УПФ и лихви върху тях. В хода на ревизията на дружеството са установени след извършена от дружеството инвентаризация налични парични средства в размер на 20 500 лв., а по счетоводни данни 131 788.13 лв., т.е. установена е липса в размер на 111 288.13 лв., в т.ч. по аналитична партида на Д. Х. в размер на 93 178.86 лв. и по аналитична партида на И. Х. в размер на 18 109.27 лв. Приходните органи са дали указания на управителите, че тази липса представлява скрито разпределение на печалбата на дружеството в полза на съдружниците, за което до 30.04.2020 г. не е подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. На л.14 л.15 от делото е приложена покана за подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ Р-03000320007947-999-001/11.05.2021 г. На л.17 л. 19 от делото е приложена подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО с вх. 0300И0932559/ 14.05.2021 г. Прието е, че с общата сума в размер на 243 513.96 лв. ( 2 х 66 112.92 лв. + 111 288.13 лв. ), управителя на дружеството Д. Х. е извършил недобросъвестно плащане в пари от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата и дивидент, в резултат на което имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер към 24.10.2023 г. на 157 239.90 лв., в т.ч. главница в размер на 95 785.95 лв. и лихви в размер на 61 453.95 лв., за събирането на които образуваното при публичния изпълнител изпълнително дело 3150001817/2015 г. е било прекратено с постановление от 20.10.2022 г., поради липсата на секвестируеми активи на дружеството. Приходните органи са се позовали на чл. 19, ал. 4 от ДОПК, съобразно която разпоредба отговорността за непогасени задължения по ал. 2 е лимитирана до размера на извършените плащания, в конкретния случай - до размер 243 513.96 лв. Като недобросъвестни действия на Д. Х. са възприети и прехвърлянето на вземания на дружеството (цесии); отпускането на необезпечени заеми, за продажба на материални активи на свързани лица; липсата на предприети действия са събиране на съществуващите в полза на дружеството вземания. Според първоинстанционният съд ревизионния акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същият е частично постановен при нарушение на материалния закон. АС гр.Варна е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че за установените задължения за 2017 г. не може да се ангажира отговорността на ревизираното лице, въпреки изплатените през м. юли 2017 г. дивиденти в размер на 132 225.84 лв., тъй като към 31.12.2017 г. дружеството е разполагало с активи имащи балансова стойност в размер на 88 508.29 лв., които са били достатъчни за погасяване на изискуемите към 31.12.2017 г. задължения за вноски ДОО, УПФ и здравно осигуряване с общ размер от 827.58 лв. По тези съображения ревизионният акт е отменен в частта, с която е установена отговорност за ДОО - осигурители за данъчен период м.12.2017 г., отговорност за УПФ- за осигурители за данъчен период м.12.2017 г., отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за данъчен период м.12. 2017 г. в общ размер на 827.58 лв. Пред АС гр.Варна не са оспорени по основание и размер установените на дружеството задължения, а единствено е направено възражение за погасяването им по давност на основание изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал.1 от ДОПК. Съдът е изложил конкретни мотиви и е направил извод, че за установените задължения не е изтекла 5 годишната погасителна давност. Въз основа на подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, съдът е приел, че се установява извършването на скрито разпределение на печалба в размер на 111 288.13 лв. през първото тримесечие на 2020 г. Според съда отправената от приходните органи покана за деклариране на данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ, не би могла да представлява израз на субективно отношение по приложението на материалния закон, тъй като подавайки посочената декларация, управителя на дружеството сам е приел за правилна изложената в поканата констатация. Към момента на извършване на скритото разпределение на печалбата, всички посочени в оспорената част на обжалвания ревизионен акт ликвидни и изискуеми през горепосочените данъчни периоди задължения на дружеството са били в общ размер (главница и лихви) на 35 844.44 лв., а към 31.12.2019 г. балансовата стойност на активите на дружеството е била в размер на 763.64 лв. Съдът е посочил, че между Реми Проект ООД и дружества, някои от които представлявани от съдружника на жалбоподателя в Реми Проект ООД - И. Х., а други представлявани от баща му и негов процесуален представител пред АС гр.Варна, като част от споразуменията имат за предмет погасяване на облигационни задължения на процесното дружество, но не и договорени плащания към него, т.е. касае се за участие в споразуменията на свързани лица по смисъла на пар.1, т.3, б. а и б. в от ДР на ДОПК. Същото се отнася и за представените в съдебно заседание и приложени на л.31 л. 33 и л.57 от делото договор от 12.02.2019 г. за строителен мениджмънт и сметка за неустойка, като освен това, всички тези представени от жалбоподателя като писмени доказателства частни документи, нямат по отношение на приходните органи достоверна дата по смисъла на §2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 181, ал.1 от ГПК, доколкото за тях липсва каквато и да било друга информационна следа те не са възпроизведени в друг документ, като например счетоводен такъв, съдебно решение, акт на съдебно изпълнение или обезпечение. За неоснователно е прието и възражението на ревизираното лице за евентуално негово вземане към фиска, във връзка с което той се позовава на неприключил спор по висящо пред ВАС адм. дело, за което представя неприетото като доказателство решение на СЕС по дело С-314/22 г. Направен е извод, че към момента на извършване на скрито разпределение на печалба в размер на 111 288.13 лв., активите на дружество са били на стойност 763.64 лв., а задълженията му са били в размер на 35 844.44 лв. Намаляването на имуществото на дружеството със сумата от 111 288.13 лв. е прието за пряка причина за невъзможността да се погасят публичните му задължения в посоченият размер. Според АС гр.Варна са налице всички материално - правни предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за всички посочени в оспорената част на ревизионния акт задължения на дружеството, които попадат в данъчните периоди от м.01.2018 г. до м.03.2020 г. Х. е бил управител на дружеството; задълженията са установени с влязъл в сила ревизионен акт Р-03000320007947-091-001/28.06.2021 г. (за КД по ЗКПО за 2018 г.) и декларации явяващи се изпълнително основание съгласно чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК; задълженията са били известни на управителя, който в това си качество е бил длъжен да е запознат с имущественото и финансово състояние на управляваното от него предприятие; действията по скрито разпределение на печалбата са недобросъвестно извършени, тъй като сумата от 111 288.13 лв. обективно е позволявала погасяване на задълженията в размер на 35 844.89 лв., което умишлено не е било сторено от РЛ. За несъстоятелни са приети възраженията на Х., че са начислени задължения в двоен размер, тъй като по същият начин била ангажирана отговорността и на другия управител на дружеството И. Х.. Съдът е приел, че приходните органи правилно са приели, че ревизионния акт не установява нововъзникнали задължения, а единствено определя отговорност като задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 3 от ДОПК. По изложените съображения ревизионния акт е потвърден в тази част и е отхвърлена жалбата на ревизираното лице като неоснователна. Съдът е тълкувал нормата на чл.19, ал.10 от ДОПК и е приел, че основание за отговорност по този ред е налице тогава, когато действието, в случая това по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК е извършено след декларирането или установяването на задължението с друг акт, поради което такава отговорност не възниква, ако към момента на извършване на въпросното действие, задълженията все още не са установени по основание и размер. Направен е извод, че не може да има отговорност за бъдещи задължения. По тази причина и тъй като данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни ФЛ в размер на главницата от 5 564.41 лв. и лихва в размер на 2 061.83 лв., макар и да касае данъчен период м.01.-м.03.2020 г. е деклариран на 14.05.2021 г. , т.е. не преди, а след извършеното през същият период скрито разпределение на печалбата, то реализираната с ревизионния акт отговорност на ревизираното лице противоречи на правилното приложение на материалния закони и съответно налага отмяната му в тази част. Първоинстанционният съд е посочил, че същото се отнася и за ангажирането на отговорността на ревизираното лице за задълженията, които са установени по основание и размер след извършеното в периода м.01 - м.03.2020 г. скрито разпределение на печалбата, поради което е прието, че ревизионния акт е материално незаконосъобразен и подлежи на отмяна и в частите му касаещи отговорност за КД по ЗКПО за данъчен период 2021 г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.07.2020 г., м.03.2021 г. , м.07.2021 г. и м.06.2022 г.; отговорност за ДОО за м.06.2021 г. и м.05.2022 г.; отговорност за УПФ за м.06.2021 г. и м.05.2022 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване за м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на 31 608.99 лв. (главница и лихви). По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна. Административният съд правилно е приел, че в случая не е изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за да се ангажира отговорността на Х. за задълженията на юридическото лице за 2017 г. Действително двамата управители на дружеството са си разпределили дивиденти още през 2017 г., но към този момент имуществото на дружеството напълно е покривало публичните му задължения. Настоящият състав споделя мотивите на съда, че отговорността на управителя не може да се ангажира за бъдещи задължения, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо препраща към тях и не следва да ги повтаря. Правилно е тълкувана от първоинстанционният съд нормата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК. В случая данъка върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни ФЛ в размер на главницата от 5 564.41 лв. и лихва в размер на 2 061.83 лв., е деклариран на 14.05.2021 г., след извършеното през същият период скрито разпределение на печалбата и противоречи на материалния закон. Същото се отнася и за ангажирането на отговорността на ревизираното лице за задълженията, които са установени по основание и размер след извършеното на скритото разпределение на печалбата, поради което ревизионният акт правилно е отменен и в частите му касаещи отговорност за КД по ЗКПО за данъчен период 2021 г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.07.2020 г., м.03.2021 г. , м.07.2021 г. и м.06.2022 г.; отговорност за ДОО за м.06.2021 г. и м.05.2022 г.; отговорност за УПФ за м.06.2021 г. и м.05.2022 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване за м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на 31 608.99 лв. (главница и лихви). Всички останали наведени оплаквания от касатора са относими за периодите, за които по отношение на ревизираното лице са доказани предпоставките за ангажиране не отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и не са релевантни за частта, с която РА е отменен. По гореизложените съображения, решението, в частта, с която РА е отменен, като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Д. Р. Х.: Касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти и обстоятелства след обстойно обсъждане на приетите по делото доказателства, като е изложил подробно мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на ревизионния акт в посочената част. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Недопускането до разпит на свидетел не е опорочило съдебното производство, тъй като обстоятелствата, които са целени да бъдат доказани с разпита на свидетеля са установени от приложените по делото писмени доказателства. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът е следвало да даде указания във връзка с необходимостта от назначаване на ССчЕ. В случая не е било необходимо назначаването на ССчЕ, за да бъде преценено наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството. По делото не е имало спор за размера на задълженията на ревизираното лице, а размерът на разпределеният дивидент и отчужденото имущество на дружеството, се установяват от представените писмени доказателства. Жалбоподателят също е имал възможност да поиска изслушването на експерт, ако е смятал, че това би подпомогнал защитната му теза. Преценката на съда е била относно приложимите правни норми във връзка с конкретните установявания на органите по приходите, без да е бил оспорен начина на формиране на задълженията, а само обстоятелствата дали за тези задължения може да се ангажира отговорността на управителя. Относимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността ограничена е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Правилно е прието от съда, че в случая е доказана хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, доколкото по делото е установено по категоричен начин, че ревизираното лице недобросъвестно е разпределило дивидент от дружеството, в резултат на което имуществото на Реми Проект ООД е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Правилен е изводът на АС гр.Варна, че Х. е знаел, че към момента на изплащане на дивидента, управляваното от него дружество има публични задължения. В случая е установено, както недобросъвестното поведение на ревизираното лице, така и причинно-следствена връзка между тези разпоредителни действия и невъзможността на дружеството да погаси публичните си задължения. Не е установена друга причина, освен действията на управителя, която да е довела до невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството. Направените оплаквания пред настоящата инстанция са били направени и пред АС гр. Варна, който е отговорил на всички възражения на ревизираното лице като е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се повтарят. Предвид изложеното решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. Х. срещу РА и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на НАП като ответник по касационната жалба на Д. Р. Х. следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 174.49 лв., а на Д. Р. Х., като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП следва да му се присъдят разноски в размер на 2 948.58 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,