Решение № 3872 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2019 г.

Решение № 3872 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Х. / М. Х./, търсещ закрила от Бангладеш, чрез процесуален представител, против решение № 3484/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3942/2019 г., по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 1303/26.02.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Х. / М. Х./, търсещ закрила от Бангладеш, срещу решение № 1303/26.02.2019 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на основание за приложение на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Съдът е приел още, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо М. Х. / М. Х./, търсещ закрила от Бангладеш, по смисъла на чл. 9 от ЗУБ и затова, решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По тези съображения съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционният съд задълбочено е изследвал обстоятелствата относно бежанската история на М. Х. /М. Х./ и е изложил обосновани, подробно мотивирани и законосъобразни изводи. След извършения подробен анализ на представените по делото доказателства и информация, обоснован и правилен е изводът, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ, правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че М. Х. /М. Х./ е бил принуден да напусне Бангладеш поради реална опасност от тежки заплахи срещу живота му или личността му в случай на въоръжен конфликт. Спрямо него не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. По изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение