Решение № 147 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 115/2009 г.

Решение № 147 от 24.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 115/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимите С. И., М. М., М. Г. и Ц. Г., депозирана чрез упълномощения им защитник срещу присъда № 7/20.01.2009 г. на В. окръжен съд, постановена по в. н. о. х. д. № 338/2008 г., с която е отменен съдебния акт на Районен съд - К. по н. о. х. д. № 53/2008 г. и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица за престъпление по чл. 235 НК. В касационната жалба на подсъдимите лица се релевира неправилност на въззивната присъда, постановена в нарушение на процесуалния и материален закон. Излагат се фрагментарни съображения за недоказаност на престъплението и неговото авторство, като се твърди че съществуват предположения относно мястото на добиване на дървения материал-предмет на посегателство и се акцентира на обстоятелството, че на 26.02.2008 г. С. И., М. М. и М. Г. са били в с. Д. Предлагат се лишени от конкретика възражения за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние и бланкетни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се предявяват искания за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите лица, или за ревизия на същия чрез намаляване на определените наказателни санкции. В съдебно заседание на 17.03.2009 г. подсъдимите и техният процесуален представител, редовно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за съблюдаване на процесуалните изисквания и приложимите материално- правни норми от въззивния съд, като предлага изменение на постановената присъда в санкционната й част чрез правоприлагане на чл. 55 НК при индивидуализация на наказателната отговорност на С. И., М. М. и Ц. Г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 33/5.11.2008 г., по н. о. х. д. № 53/2008 г., Районен съд - К., е признал подсъдимите С. Ц. И., М. Л. М., М. П. Г. и Ц. П. Г., за невиновни в това на 26.02.2008 г., в съучастие помежду си като съизвършители, да са събрали и извозили от горския фонд, местността "Б." с товарен автомобил "ЗИЛ ..."с ДК № ........., собственост на "М. - Т." ЕООД, 8 куб. метра дърва за огрев, на стойност 360 лева, и на основание чл. 304 НПК ги оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 235 НК. С обжалвания въззивен съдебен акт от 20.01.2009 г., В. окръжен съд, в образувано по протест на представителя на обвинителната власт производство е отменил изцяло първоинстанционната присъда по н. о. х. д. № 53/2008 г. и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите С. И., М. М. и Ц. Г. за престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като наложил на И. и М. наказателни санкции - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане и ГЛОБА в размер на 1000 лева, а на непълнолетния Ц. Г. в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 1, т. 3 - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Със същия съдебен акт е осъден и подсъдимият М за извършено престъпно деяние по чл. 235, ал. 4, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 3 НК му е определено ефективно наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимите лица е НЕОСНОВАТЕЛНА. Визираните оплаквания за несъблюдаване на процесуалните правила при реализираните от въззивната инстанция анализ и оценка на приобщената доказателствена съвкупност, довели до неверни констатации по основния факт на наказателния процес-извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство, са некоректни. Не е аргументирана и очертаната в жалбата позиция, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения, неправилно е приложен материалният закон и необосновано ангажирана наказателната отговорност на С. И., М. М., М. Г. и Ц. Г. Упражнявайки предоставените му от процесуалното законодателство правомощия, в рамките на възложения му въззивен контрол, по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, В. окръжен съд законосъобразно е установил, че очертаните фактически и правни изводи в първоинстанционната присъда не корелират на съдържанието на инкорпорираните доказателствени източници, и след задълбочено и всеобхватно обсъждане на обективираните в свидетелските показания и писмения доказателствен материал, фактически данни формирал своето вътрешно убеждение по отношение на правнозначимите обстоятелства за съставомерността на инкриминираното деяние и съпричастността на подсъдимите лица към същото. Интерпретацията на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите П, Л. К., М. К., Т. Т., И. И. и Р. Ч. сочат безусловно на неправомерна дейност, с насоченост-охраняваните от Глава шеста, Раздел II, обществени отношения. Пресъздавайки своите спомени за инкриминираното престъпление - обект на разследване по настоящото дело, същите достоверно описват възприятията си, свързани с престъпния акт и коректно отразяват направените от извършителите, изявления при неговото разкриване. Разказите на посочените свидетели доказват по несъмнен начин, че на 26.02.2008 г., С. И., М. М., М. Г. и Ц. Г. (работници в "М. - Т." ЕООД), след като добили дървен материал в местността "Б.", въз основа на редовно издадено позволително и го транспортирали с камион "ЗИЛ ..."с ДК № ....... до склада на фирмата в гр. В., противоправно отрязали 8 (осем) куб. метра дърва за огрев от гората, намираща се срещу сечището, обслужвано от дружеството. Товарният автомобил бил закаран в охраняван гараж в гр. Г., където по сигнал на 27.02.2008 г. била извършена проверка, изготвен констативен протокол и съставен акт за нарушение на чл. 80, ал. 14 от Закона за горите. Приетата въз основа на коментираните свидетелски показания фактология, релевантна за повдигнатото обвинение е обезпечена и от съдържимите се в писмения доказателствен материал- протокол за оглед на местопроизшествието от 27.02.2008 г., констативен протокол № 514101 от 27.02.2008 г. и акт № 0040982/27.02.2008 г., факти. В тази насока възраженията на защитата за съществуващи предположения по отношение характеристиките на предмета на посегателство - инкриминираният дървен материал да е събран и извозен от горския фонд, и за съмнения досежно авторството на престъпното деяние не кореспондират на установеното от анализираната доказателствена маса. Разпитаните представители на Държавното лесничейство - В. и служителите на РПУ - гр. К. са категорични при разпознаването на подсъдимите лица и убедителни при възпроизвеждане заявеното от нарушителите относно мястото на добиване на процесния дървен материал и неговото предназначение (за лични нужди), като безусловно удовлетворяват въведените с нормата на чл. 303 НПК критерии при постановяване на осъдителна присъда. Очертаното заключение не се опровергава и от приобщените чрез свидетелските показания на Г. Б., П. С. и Н. А. фактически данни, на които защитата поставя акцент в съображенията си за местонахождението на подсъдимите лица на инкриминираната дата, аргументиращи недоказаност на авторството. Депозираното от Г. Б., носещо белезите на неяснота, неопределеност и демонстрирана заинтересованост при представяне на относимите към неправомерното поведение обстоятелства, и обективиращо отказ за отговор на поставените въпроси на основание чл. 121 НПК, мотивирано не e кредитирано. Лансираната защитна версия на процесуалния представител на подсъдимите не обезпечават и изявленията на С. и А., индициращи на различни от инкриминирания ден, времеви параметри за контакти и съвместна работа със С. И., М. М., М. Г. Контролираната съдебна инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила при формиране на своето вътрешно убеждение по фактите. Същата е извършила следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в процеса в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 13 НПК. Изведените от нея фактически и юридически констатации са в съответствие с принципите на чл. 14 НПК и изискванията на чл. 107 НПК, базират се на всеобхватен анализ на доказателствените средства, поради което и ВКС намира че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обосноваващи отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите лица. В контекста на релевираните доводи за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, изразяващи се в декларацията за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимите, настоящият състав не констатира несъблюдаване на приложимия материален закон при очертаване правната квалификация на престъпното деяние. В съответствие с установените фактически положения, въззивният съд правилно е приел, че действията на С. И., М. М. и Ц. Г. се субсумират от правната норма на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и формулирал изводите си досежно обективните и субективни признаци на извършеното при условията на задружна престъпна дейност, обществено - опасно посегателство. При професионална преценка на осъщественото от подсъдимия М неговото съдебно минало е заключението на Окръжен съд - В. за консумиран престъпен състав на чл. 235, ал. 4, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, при форми на рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Правилно въззивната инстанция е индивидуализирала и наказателната отговорност на подсъдимите лица, поради което неоснователни са бланкетно визираните оплаквания на защитата за явна несправедливост, съпроводени с немотивирани искания за правоприлагане на чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Обсъдените, при диференциране на наказателните санкции на С. И., М. М. и Ц. Г. обстоятелства, сочещи на тежестта на реализираната престъпна дейност и личната опасност на извършителите на престъпното посегателство не обуславят смекчаване на наложените им в рамките на чл. 54 НК наказания. Последните са съобразени с облика и особеностите на усложнената с оглед участвуващите лица престъпна дейност и със стойностните измерения на причинените вредоносни последици. Отдадено е необходимото значение на личностните качества на подсъдимите, проектирани в инкриминирания акт и обективирани в свидетелствата за съдимост и характеристичните справки. Санкционните последици, сочещи на минимално предвидените в закона наказания не са несъразмерно тежки и не предпоставят приложението на чл. 55 НК. В съответствие с изискванията на закона и с целите на индивидуалната и генерална превенция, справедливо е отмерена и наказателната отговорност на подсъдимия М. лишаване от свобода, при условията на чл. 55 НК, като предходните осъждания на подсъдимото лице са обосновали и начина на изпълнение на определената санкция - ефективно изтърпяване при първоначален "строг" режим. По изложените съображения, ВКС намира че в пределите на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимите С. И., М. М., М. Г. и Ц. Г., следва да остави в сила атакувания въззивен акт на В. окръжен съд от 20.01.2009 г., с който е отменена изцяло присъда № 33/05.11.2008 г. на Районен съд - К., по н. о. х. д. № 53/2008 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение