Решение № 8439 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2015 г.

Решение № 8439 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Елена Кирилова Цонева от гр. София, чрез пълномощника адв. Николай Василев против решение № 6973/19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 8938/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РО-478/31.07.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че при преценката дали е възникнало право на наследствена пенсия за преживялата съпруга съгласно чл. 82, ал. 2 КСО, следва да се вземе предвид изискуемата възраст за пенсиониране към 2014 г., когато е претендирано отпускане на наследствената пенсия. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административния акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Елена Кирилова Цонева против решение № РО-478/31.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане № 5809264635/49/20.06.2014 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на наследствена пенсия на жалбоподателката от починалия й съпруг, тъй като същата не е отговаряла на едно от изискванията по чл. 82, ал. 2 КСО - да е навършила изискуемата в тази разпоредба възраст. Според съда, правото на пенсия в случая е обвързано с навършването на възраст с 5 години по-малка от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. Жалбоподателката, която е родена на 26.09.1958 г. ще навърши собствената си възраст по чл. 68, ал. 1 КСО - 63 години на 26.09.2021 г. и затова правото на пенсия по чл. 68, ал. 2 КСО за нея ще възникне 5 години по-рано от тази възраст, или на 58 години. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия същата е имала навършена възраст 55 години 8 месеца и 1 ден и затова правилно е преценено от административният орган, че не е имала изискуемата възраст. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. № МП-65079/27.05.2014 г. Елена Кирилова Цонева е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия от починалия й съпруг. С разпореждане № 5809264635/49/20.06.2014 г. на ръководителя на "ПО" е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че към датата на заявлението лицето няма изискуемата възраст по чл. 82, ал. 2 КСО. Прието е, че при подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 55 години 8 месеца и 1 ден, а съгласно чл. 82, ал. 2 КСО преживелият съпруг придобива право на наследствена пенсия, при условие, че е навършил възраст 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО. Лицето ще придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО на 26.09.2021 г., датата на навършена 63 годишна възраст, затова ще придобие право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 КСО на 26.09.2016 г., която е датата на навършване на 58 годишна възраст. Разпореждането е потвърдено при обжалваното по административен ред с решение № РО-478/31.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, което е предмет на оспорването пред административния съд. Релевантните по спора факти са правилно установени от съда и между страните не съществува никакъв спор от фактическа страна. Спорът по делото е правен и както правилно е приел първоинстанционният съд, е свързан с тълкуването на изискването по чл. 82, ал. 2 КСО за навършена възраст 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. От правна страна, в разпоредбата на 82, ал. 2 КСО е предвидено, че преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен. В чл. 68, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100/2011 г., е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете; от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Следователно, от 01.01.2013 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО за жените е 60 години и 8 месеца. За 2014 г. тази възраст не е променена, тъй като с § 6б ПЗР КСО, приет със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., е регламентирано, че за 2014 г. право на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т. е. същата възраст, каквато се е изисквала за пенсиониране през 2013 г. Изпълнението на условията за отпускане на наследствена пенсия на преживял съпруг следва да бъде преценено към момента на подаване на заявлението, включително и на изискването за навършена възраст на преживелия съпруг. В конкретния случай, за 2014 г., когато е подадено заявлението за отпускане на наследствена пенсия от Елена Кирилова като преживяла съпруга, възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО е 60 години и 8 месеца и затова минимално изискуемата възраст за отпускане на наследствена пенсия на преживелия съпруг, когато не е неработоспособен, предвидена в чл. 82, ал. 2 КСО, посочена като "5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО", е навършени 55 години и 8 месеца. По делото е безспорно установено, че Елена Кирилова Цонева е имала навършена възраст 55 години 8 месеца и 1 ден към момента на подаване на заявлението, поради което е отговаряла на изискването по чл. 82, ал. 2 КСО за минимална възраст за отпускане на наследствена пенсия по този ред. Тълкуването, което се прави от административния орган, а именно, че възрастта по чл. 82, ал. 2 КСО следва да бъде изчислена спрямо възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, която би била приложима, ако лицето се пенсионира по общия ред, не може да бъде възприето. Това тълкуване поставя възникването на релевантния факт - навършване на минималната възраст за отпускане на наследствена пенсия на преживелия съпруг по чл. 82, ал. 2 КСО, от настъпването на бъдещо събитие - действие през следващите 5 години на приложимите правни норми със същото съдържание, каквото е то в момента на подаване на заявлението. При динамичното социално-осигурително законодателство в страната настъпването на това събитие не може да се приеме за сигурно. Навършената възраст на едно лице към определен период е обективен факт, такъв факт е и действащата правна норма към този момент /нормата, която регламентира възрастта за пенсиониране по общия ред към този момент/. Действието на норма със същото съдържание през следващите 5 години не е сигурно и затова няма основание възникването на сега претендирани права да се преценява с оглед на евентуалното действие на правна норма в бъдеще. В подкрепа на изложеното са законодателните промени, касаещи нарастването на възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО, които са приети в последващ период /спрямо процесния/ и с които по същество се "замразява" /според широко използвания в публичното пространство израз/ нарастването на възрастта за пенсиониране през 2014 г. и 2015 г. По идентичен начин, както и с цитираната по-горе разпоредба на § 6б ПЗР КСО, приет със ЗБДОО за 2014 г., с разпоредбата на ал. 2 на § 6б ПЗР КСО, приет със ЗБДОО за 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., е регламентирано, че за 2015 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 е 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т. е. за 2015 г., както и за 2014 г., няма нарастване на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО. Следователно, вече обективно осъществените към настоящия момент факти от действителността /приемането и действието на правни норми с цитираното съдържание/ доказват, че тълкуването и изчислението, което се прави от касатора относно възрастта, определена в чл. 82, ал. 2 КСО като "5 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1" противоречи на точния смисъл на закона и затова е неправилно. По изложените съображения, към датата на подаване на заявлението Елена Кирилова Цонева е отговаря на всички условия по чл. 82, ал. 2 за отпускане на наследствена пенсия от починалия й съпруг. Неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания отказ за отпускане на пенсия при условията на чл. 82, ал. 2 КСО, като е приел, че минималната изискуема възраст за получаване на наследствена пенсия от преживелия съпруг, кагато същият не е неработоспособен, се изчислява чрез изваждане на 5 години от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО за пенсиониране на жените според сега действащата нормативна уредба. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт, а преписката следва да бъде върната на компетентния орган за издаване на административен акт съобразно дадените указания по тълкуване и приложение на материалния закон и отпускане на исканата пенсия. Следва да се посочи, че изискването по чл. 82, ал. 2 КСО за възраст на преживелия съпруг е тълкувано по същия начин с решение № 7584/4.06.2014 г. по адм. дело № 4575/2014 г. на ВАС, шесто решение, а по сходно нормативно изискване за навършване на възраст - по § 5, ал. 1 ПЗР КСО, идентично тълкуване е възприето в решение № 14783/9.12.2014 г. по адм. дело № 8711/2014 г. и решение № 853/26.01.2015 г. по адм. дело № 12000/2014 г. и двете на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора, искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски за производствата пред двете инстанции в размер общо на 700 лв., представляващи изплатени по касов път адвокатски възнаграждения по 350 лв. за всяка инстанция, съгласно договори за правна помощ и съдействие, съответно от 10.11.2014 г. и от 26.05.2015 г. Затова, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение