Решение № 5960 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2013 г.

Решение № 5960 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Батоев инженеринг" ЕООД, със седалище и адрес на управлението в гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Д Балкански, срещу решение № 2328/9.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2512/2012 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 20063638 от 26.07.2007 г. (РА), издаден от Донка Ангелова - главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - София, потвърдена с Решение № 2358 от 27.12.2011 г., издадено от директора на Дирекция "ОУИ" /сега Дирекция "ОДОП"/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - директор Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Кирова, в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 20063638 от 26.07.2007 г., издаден от Донка Ангелова - главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - София, потвърдена с Решение № 2358 от 27.12.2011 г., издадено от директора на Д "ОУИ", сега Д "ОДОП", с който на "Батоев инженеринг" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 2005 г. по доставки от "Ви Ва Трейдинг" ЕООД, "Реус" ООД, "Аркон - Си" ЕООД и е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО (отм.) с допълнително определен корпоративен данък. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки от "Ви Ва Трейдинг" ЕООД са извършване на електро и ВиК услуги. За установяване реалното осъществяване на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (отм.), съдът е приел, че не са ангажирани достатъчно убедителни доказателства, досежно релевантните факти, а именно местонахождението /обекта/, на който са извършени електро и ВиК услугите, техният вид и обем, тъй като те могат да се отнасят до откриване и отстраняване на повреди по ел. инсталации, изграждане на ел. табла, изграждане и ремонт на ВиК инсталации, монтаж на водомери, подмяна на тръби и много други. От представената служебна бележка, издадена на Илко Георгиев Тошев досежно получени от него доходи от трудови и/или приравнени към тях правоотношения през 2006 г., съдът е приел, че от една страна не може да се направи извод, че същото лице е извършило някоя от посочените услуги, а на следващо място, служебната бележка касае получени възнаграждения от лицето за 2006 г., а спорните услуги се твърди да са осъществени през 2005 г. Относно услугите с предмет "Извозване на строителни отпадъци", съдът е обсъдил приетия по делото договор от 1.08.2004 г., сключен между "Ви Ва Трейдинг" ЕООД и Васил Николов Хаджийски, за ползване на товарен автомобил и копия на свидетелства за регистрация на моторно превозно средство и е приел, че същите не могат до обосноват реалността на процесната услуга, тъй като не са представени пътни листове с конкретен маршрут, номер на товарен автомобил, име на шофьора, осъществил курсовете. Липсват двустранно подписани протоколи, в които отпадъците да са индивидуализирани по вид, количество и цена за единица мярка. От чл. 5 на договор за ползване на три броя товарни автомобили марка ИФА за установено съдът е приел, че към момента на издаването на фактурите договорът е с изтекъл срок. Досежно представените свидетелства на товарните автомобили, посочени в договора, съдът е констатирал, че в едно от свидетелствата за регистрация, като собственик е записано лице, различно от сключилото договора с "Ви Ва Трейдинг" ЕООД. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 9 ЗДДС (отм.) органите по приходите са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Относно доставчика "Реус" ООД с предмет на доставките идентично определен в двете процесни фактури "Доставка на стоки по договор", съдът е приел, че поради липса на конкретизация на договора, предметът на спорните фактури не е индивидуализиран и не може да се изведе категоричен извод, че е свързан с представения по делото договор от 10.11.2005 г. между "Реус" ООД и "Батоев Инженеринг' ЕООД. Дори да си приеме, че фактурите са издадени въз основа на този договор, съдът е приел, че липсват други доказателства за реалното предаване на стоките. Липсват доказателства, от които да е видно кои от материалите, съгласно Приложение 1 към договора с доставчика, са такива по първата фактурирана доставка, респективно по втората такава. Представеният договор касае строителни материали, а с издадените фактури са фактурирани "стоки по договор", без да е индивидуализиран, както последния, така и стоките, като липсва и спецификация. На следващо място съдът е приел, че стойността на строителните материали по договор е различна от фактурираната стойност. При така установеното съдът е приел, че предметът на процесните фактури не е индивидуализиран, като не са представени други доказателства във връзка с реалното получаване на стоката, поради което законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит. Относно доставчика "Аркон - Си" ЕООД, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства досежно съществуващи правоотношения между жалбоподателя и дружеството-доставчик във връзка със спорните доставки, както и такива за завеждане на склад на материалите, предмет на фактурите. Не са представени протоколи за предаване на стоките, които по своята същност са родово определени вещи - тухли, тръби, дъски, летви и др. В процесните фактури посочените строителни материали на са определени по вид и количество. При липса на доказателства за прехвърляне собствеността върху родово определени вещи по смисъла на чл. 24 от ЗЗД и за предаване на стоките - строителни материали съдът е приел, че не може да установи, че процесните материали, продадени от жалбоподателя са получени от този доставчик и от които е реализиран приход. В тази насока съдът се е позовал на заключенито на приетата по делото ССЕ. При така установеното, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на дънъчен кредит поради липса на реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Относно доставката на услуга с предмет "товарен превоз", съдът е приел, че също не може да се направи извод, че е налице реалност на услугата, извършена от "Аркон - Си" ЕООД. До този извод съдът е достигнал като е приел, че по делото не са представени протоколи или други документи, от които да се установи същността на превоза и предмета на извозване, т.е. дали се касае за превоз на строителните материали (предмет на фактурите), които ще бъдат вложени в изграждането на строителен обект или извозване на строителни отпадъци, не е посочен обектът, от който и за който е предназначен превозът. Не са представени пътни листи с конкретен маршрут, номер на товарен автомобил, име на шофьора осъществил курсовете, за да се обоснове реалното извършване на услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (отм.), поради което съдът е приел, че РА е законосъобразен и в тази си част. На следващо място съдът е приел, че за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като условие за прилагането им е данъчният кредит да е възникнал в резултат на реално осъществена доставка, какъвто не е настоящият случай. В частта по ЗКПО, съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е прието че на основание чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО (отм.) неправилно е намален финансовият резултат в размер на 8657,50 лв. с данъчно признатия размер на разходите за амортизация на нает ДМА. Офиса под наем не е придобит от предприятието, а е чужд актив и не следва да се начислява амортизация, предвид изискванията на СС4 и чл. 15, ал. 1 от ЗСч, според които амортизацията за счетоводни цели се изчислява от месеца, следващ месеца на придобиване на актива. На следващо място съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че по дебита на счетоводна сметка 601 "Разходи за строителни материали" са осчетоводени фактури, издадени от "Реус": ООД с предмет на доставките "Доставка на материали" в размер на 100000,00 лв., по които финансовият резултат следва да бъде увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) - разходи довели до намаляване на счетоводния финансов резултат и отчетени в нарушение на принципа "документална обоснованост" във връзка с т. 34 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно с процесната сума е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 2 от същия закон. В конкретния случай съдът е приел, че е налице и хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) - заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално извършени. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно за всяка от процесните доставки съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и правилно е установил релевантните факти, поради което не следва да бъдат повтаряни. Подробно в касационната жалба са изложени доводи досежно всяка от доставките, които са обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Представените извадки от счетоводството на доставка "Ви Ва Трейдинг" ЕООД, правилно е прието от съда, че не обосновават реалността на доставката, тъй като не е проверено цялото счетоводство на доставчика и не е установено, че лицето Илчо Гошев е извършило услугите, тъй като не е представен граждански договор, а доходите са изплатени през 2006 г. По две от процесните фактури са посочени електроуслуги и водопроводни услуги съгласно акт. обр. 19, каквито не са представени по делото. Подробно съдът е изложил и защо не е установено реално извършване на услугата "Извозване на строителни отпадъци". Копие от пътни листи и товарителници, установяващи услугата, следва да се съхраняват и от ревизираното лице, но такива не са представени по делото. Не е конкретизиран и маршрутът и видът на отпадъците, така като е приел АС. Относно доставчика "Реус" ООД съдът е обсъдил представените доказателства - процесните фактури и договор за доставка на строителни материали, както и заключението на вещото лице, и правилно е приел, че стоките не са конкретизирани в допълнително приложение или спецификация към всяка от процесните фактури. В тази насока е неоснователен доводът на касатора, че е налице авансово и окончателно плащане по договора, тъй като такива данни не се съдържат в процесните фактури. Неоснователен е доводът за установено влагане на материалите в обект Център кодак "Киноцентър Бояна", тъй като вещото лице е изследвало само стойностно последващите за касатора доставки, тъй като за същите не са представени протоколи обр. 19, за да се установи реалното им влагане в извършения ремонт въз основа на сключен договор между "Полихром ПОАП" АД и касатора. В приложение 1 към последния договор видовете дейности са описани по части и по-специално електрическа и ВиК. Относно доставчика "Аркон - Си" ЕООД, правилно съдът е приел, че по делото не са представени протоколи за предаване на стоките, които по своята същност са родово определени вещи - тухли, тръби, дъски, летви и др. Липсват други доказателства за наличие на търговски отношения между страните и за завеждане на стоката, като за две от трите процесни фактури, видно от заключението на първоначалната ССЕ, не се установява деклариране от касатора на фактурите в дневниците за покупки, поради липса на представени такива за м. 06 2005 г. Не е установен и фактът на начисляване на данъка от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Изложените доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, са неоснователни, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по същество относно спорното материално право. Цитираната практика на СЕС е неотносима за ревизираните периоди на 2005 г. С оглед на изложеното и като е достигнал до извода, че законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС (отм.) органите по приходите са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, съдът е постановил правилно решение в тази си част. В частта по ЗКПО, съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е прието, че на основание чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО (отм.) неправилно от касатора е намален финансовият резултат в размер на 8657,50 лв. с данъчно признатия размер на разходите за амортизация на нает ДМА. Приел е, че амортизациите са начислени за офис под наем, който е чужд актив и не следва да се начислява амортизация, предвид изискванията на СС 4 и чл. 15, ал. 1 от ЗСч. Неоснователен е доводът на касатора, че амортизациите не са начислени за нает имот, тъй като не се посочва за кой собствен актив са начислени. Основателен е доводът, че в хода на ревизията е установено, че със същата сума е увеличен финансовият резултат на дружеството за същата финансова година, но това обстоятелство е била съобразено и коригирано в хода на ревизията. Други доказателства, вкл. свързани със специални знания, не са ангажирани в хода на първоинстанционното производство. В частта относно увеличение на финансовия резултат на дружеството със стойността на "Разходи за строителни материали" по фактури, издадени от "Реус" ООД с предмет на доставките "Доставка на материали" в размер на 100000,00 лв., правилно съдът е приел, че финансовият резултат следва да бъде увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) - разходи, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат и отчетени в нарушение на принципа "документална обоснованост" във връзка с т. 34 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Законосъобразно с процесната сума е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), тъй като е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 2 от същия закон, като е налице и хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) - заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално извършени. Претенцията на ответника по жалбата, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е основателна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство не е присъдено от АС, поради което "Батоев инженеринг" ЕООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, сумата от 1370 лева, представляваща минимален размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/04 г. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,