Решение № 12793 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2011 г.

Решение № 12793 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Стоян Радев Неделчев от гр. Варна, срещу решение № 2172/27.10.2010 г., постановено по адм. д. № 1715/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-ВН-56/29.04.2010 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна, сега сектор гр. Варна, при РДНСК, Североизточен район. Ответникът - н-к сектор при РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като предявява искане за оставяне в сила обжалваното решение. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима, а разгледана с оглед касационните оплаквания, счита за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Стоян Радев Неделчев, срещу Заповед № ДК-02-ВН-56/29.04.2010 г. на н-ка на РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда", находящ се в УПИ III-25, кв. 48 по плана на м. "Акча ач", с. Господиново, община гр. Бяла. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване, както и че заповедта е издадена от компетентен орган и че при издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила и поради това е законосъобразна. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че процесният строеж е изпълнен от касационния жалбоподател, като за него не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Установено е също така, че незаконността на строежа е констатиран с Констативен акт № 98/19.10.2009 г., връчен на жалбоподателя по пощата, с писмо с обратна разписка, по който той е възразил писмено. С оглед на тези безспорно установени факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието от съда, че се касае за констатиран незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Съдът е изяснил тези релевантни за спора обстоятелства и е извел кореспондиращи с доказателствата правни изводи. Жалбоподателят не оспорва същите, но прави оплаквания, че съдът не е взел предвид други обстоятелства, а именно - кой е собственик на терена, като твърди, че е негова собственост, че са били налице пречки от администрацията за снабдяване със строителните книжа и пр. Същите са неотносими за незаконността на строежа, поради което необсъждането им не дови до незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, както и съответно до незаконосъобразност на процесната заповед. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства също са неотносими, тъй като не установяват законност на извършения строеж. Неоснователно e оплакването, че съдът не е взел предвид, че жалбоподателят не бил уведомен за започване на административното производство по установяване на незаконния строеж. Същото е започнало със съставянето на констативния акт, който е бил връчен на жалбоподателя и той е депозирал възражение по него. Освен това оспорил е по съдебен ред и издадената от компетентен орган заповед, с което е упражнил правото на защита и е участвувал активно в производство пред съда. Неоснователно е и оплакването, че съдът е следвало да спре производството по делото до произнасяне на съдебен акт по друго дело, по което е оспорил заповед, издадена по чл. 224, ал. 7 ЗУТ, за спиране изпълнението на същия строеж. Двете производства са самостоятелни, независимо, че се касае за един и същ строеж и производството по оспорване за заповедта за спиране на строежа не е преюдициално спрямо настоящето производство. С оглед изложеното решението е обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения при постановяването му, поради което касационната жалба се явява неоснователна, а решението валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК