Решение № 3810 от 10.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 14 от 29.04.2022 г., постановено по адм. д. 515/2021 г., Административен съд (АС) Русе е отменил Решение 32-226251 от 15.07.2021 г. към митническа декларация (МД): 19BG002002003523R3/01.03.2019 г. на с. д. Директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция Митници , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, е отказано приемането на митническата стойност (МС) на декларираната стока с 1 по МД MRN 19BG002002003523R3 от 01.03.2019 г., определена е нова митническа стойност на внасяната стока 1 от Ерик МБ ООД по посочената МД, както следва стока 1, в размер на 138 404,16 лева, в резултат на което са определени дължими суми за доплащане на мито в размер на 18 957,95 лева и ДДС в размер на 26 360,58 лева, ведно с лихвата за забава. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 650,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (с предишно наименование ТД Северна морска ), чрез процесуалния му представител А. Димитрова. В същата се прави оплакване, че решението на АС Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Русе и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество - Ерик МБ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [пк], [улица], [адрес], чрез своя процесуален представител адв. С. Желязкова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Русе е отменил по жалба на Ерик МБ ООД Решение 32-226251 от 15.07.2021 г. към МД: 19BG002002003523R3/01.03.2019 г. на с. д. Директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция Митници , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 АПК, е отказано приемането на МС на декларираната стока с 1 по МД MRN 19BG002002003523R3 от 01.03.2019 г., определена е нова митническа стойност на внасяната стока 1 от Ерик МБ ООД по посочената МД, както следва стока 1, в размер на 138 404,16 лева, в резултат на което са определени дължими суми за доплащане на мито в размер на 18 957,95 лева и ДДС в размер на 26 360,58 лева, ведно с лихвата за забава. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила относно изискванията за мотивираност на административните актове и неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. При преценка материална законосъобразност на оспорения акт, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и причините на митническите органи да определят митническата стойност на стока 1 по посочената по - горе MRN на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, вземайки предвид декларираната митническа стойност по МД, като за стоката дамски сандали от изк. материали, код по ТАРИК 6402993100 е определена нова митническа стойност 7,47 лева за чифт, при база за определяне на митническа стойност MRN 18BG003012Н0044824 от 17.12.2018 г., предвид което новата митническа стойност е определена в размер на 138 404,16 лева на посоченото по горе основание. 2. В хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че Ерик МБ ООД е заплатило на 14.08.2020 г. цялата стойност по фактура JJP-00092/25.01.2019 г. (л. 29 от делото) - 14 822,00 щатски долари на издателя и доставчик - Жйеянг Жинлайбаоа Пластик Ко ООД. Цитираната фактура е била осчетоводена по надлежния ред като доставка на стоки в размер на 14 822,00 щатски долари, с платен ДДС в размер на 6 061,77 лева на 01.03.2019 г.; мито - внос - 4 093,97 лева на 01.03.2019 г.; митническо представителство в размер на 50 лева на 01.03.2019 г. и терминално обслужване - 405,61 лева на 28.02.2019 г. Според експерта цялата сума по фактурата е платена на издателя и доставчик по банков път на 14.08.2020 г., с нареждане за валутен превод през Райфайзен Банк. В експертизата е посочено също така, че с декларираната стойност на стоките по декларацията, същите са осчетоводени като доставени в Ерик МБ ООД и тази декларирана стойност е платена от дружеството в пълен размер на издателя на фактурата и доставчик (л. 56 л. 60 от делото). 3. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд на първо място е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е нарушено изискването на императивната разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, алинея втора, б. а е , респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. В тази връзка при съобразяване разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 952/2013, предписанието по чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и съдържанието на Писмо с рег. 32-168435 от 31.05.2021 г., съдът е извел извод, че последното не отговаря на изискването по чл. 8, § 1, б. в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като на жалбоподателя не е указана възможността за достъп до документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и по-конкретно правото на достъп до посочената в писмото МД с получател трето лице, стоките по която са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, респективно - до търговските документи, съпровождащи тази МД и съдържаща описание на използваните като аналог стоки. Наред с това, съдът констатирал, че писмото не съдържа описание на тези стоки с оглед изразяване на становище по отношение на това дали същите действително са сходни на внесените от Ерик МБ ООД. Наред с това, вземайки предвид, че оспореното митническо решение е издадено след осъществен последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, съдът е съобразил, че по преписката не са представени никакви доказателства за начина на връчване на посоченото по горе Писмо с рег. 32-168435 от 31.05.2021 г. с оглед извършване на проверка дали то изобщо е било връчено на дружеството, съответно било ли е връчено то по надлежния ред, разписан в цитираната разпоредба. 4. На следващо място съдът приел, че е налице и нарушение на изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивиране на оспореното решение с аргументи от приетото по т. 44 и т. 45 от Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Посочил, че доколкото в случая МС се определя по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, мотивите на решението е необходимо да съдържат конкретна информация за използваните като аналог стоки - като описание на съществените белези на стоката, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято МС се определя, каквото описание в оспорения акт липсва, доколкото в мотивите е посочена единствено МД на третото лице, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за сходни. Наред с това според съда липсва изрично посочване на зададените параметри за търсене в митническата информационна система, отразяващи конкретни характеристики на стоките, за да може да се провери дали са търсени стоки, които могат да бъдат разглеждани като сходни, като доколкото резултатите от това не са приложени по преписката - дружеството не е имало възможност да се запознае с тях. С оглед обстоятелството, че резултатите са представени в хода на съдебното производство, съдът е приел за неустановено как от изготвената справка от МИСIIIА е избрана именно посочената МД на трето лице - въз основа на кои от правилата по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е определена и отговарят ли стоките по нея на дефиницията за сходни стоки по чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент. 5. На следващо място, за да обоснове извода си за издаване на спорното решение в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и приетото по делото заключение на ССчЕ, съгласно което с декларираната стойност на стоките по декларацията, същите са осчетоводени като доставени в Ерик МБ ООД и тази декларирана стойност е платена изцяло от дружеството. Съдът е съобразил, че в настоящия случай митническият орган е аргументирал преминаването към определяне на МС на стоките по процесната МД по субсидиарно разписаните в МКС методи с необичайно ниската стойност на декларираните стоки в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по ТАРИК, произход и сравним период на внос, извлечени от информационната система ТЕЗЕЙ , като е взел предвид дефиницията на понятието справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР от ЗМ и обстоятелството, че те се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ ( THESEUS ) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочил, че доколкото това понятие е въведено с изменението на ЗМ, в сила от 01.01.2020 г., то същото не се прилага за внос, извършен преди тази дата, като наред с това то е дефинирано в закона с различна цел предоставяне на обезпечение в хипотезата на чл. 195а, ал. 1 ЗМ, което е приложимо за стоките, включени в списъка по чл. 66в от същия закон. Въпреки това и като се позовал на т. 38 39 от решение от 16.06.2016 г. на СЕС по дело C-291/15 съдът приел, че статистическата информация, обобщена в системата ТЕЗЕЙ , може да бъде използвана за обосноваване на съмненията на митническите органи, необходими за отхвърляне на декларираната МС, като в тази връзка е съобразил, че в случая МД съдържа информация за нето теглото на стоката, която е декларирана от самото дружество, поради което е отхвърлил доводите на дружеството, че органът е извършил произволно превръщане на данните в информационната система ТЕЗЕЙ , дадени в килограми, към бройки от процесната стока. 6. Прието е, обаче, че обстоятелството, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си относно точността на договорената МС, не означава автоматично, че те законосъобразно са определили такава МС по възприетия от тях вторичен метод. В тази връзка е посочил, че нито по преписката, нито в хода на съдебното производство митническият орган е доказал, че използваните като аналог стоки по МД на трето лице, са сходни, като е съобразил, че с оспореното решение за определяне на нова МС на стока 1 е използвана стойността по МД MRN 18BG003012H0044824 от 17.12.2018 г., която, ведно със съпровождащите я търговски документи, не е представена, но съгласно представена справка от митническа информационна система МИСIIIА за стоката по тази МД е посочено дамски сандали, изк. кожа, ходило пжц, марка PAOLO BOCELLI, произход Китай . Макар действително и по двете митнически декларации да става въпрос за стока дамски сандали от изкуствен материал, внос от Китай, съдът е приел, че в случая за стоките по процесната МД липсва установена търговска марка обстоятелство, което изключва възможността стоките, използвани като аналог, да бъдат определени като сходни на тези по процесната МД, предвид невъзможността да бъде установено тяхното качество, което не може да бъде определено само от посочения материал изкуствена кожа. 7. В заключение според съда административният орган не е доказал, че използваните като аналог стоки са сходни, за да може въз основа на тях да се определи нова МС на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, а оттам и нова данъчна основа по чл. 55, ал. 1 ЗДДС за начисляването на ДДС, като е съобразено също така, че нито от стоките по процесната МД, нито от тези, използвани като аналог, са запазени мостри, поради което не би могъл да бъде изследван и изяснен въпросът за сходството на стоките. Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Решението на Административен съд - Русе е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). В касационната жалба е изложено, че в митническото решение се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му, като са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на административното производство. Отделно от това според касатора противно на приетото в обжалваното решение в съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент ЕС 952/13, с писмо изх. 32-168424/31.05.2021 г. дружеството е уведомено както за започване на административното производство, така и за мотивите на оспореното решение, като съобщението е изпратено до дружеството чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД и е получено на 07.06.2021 г. Наред с изложеното се излагат аргументи, че в хода на проверката не са представени изисканите от дружеството документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност. Изложени са подробни съображения относно обстоятелствата, които, според митническия орган, са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната МД и обстоятелствата, взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки . В тази връзка се поддържа, че съдът неправилно е допуснал ССчЕ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е дал обоснован отговор на основния спорен по делото въпрос, а именно - обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Изводите на АС Русе в тази посока са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на приетата без оспорване ССчЕ. В резултат, след правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон и се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е определената нова митническата стойност на стоките, допуснати до свободно обращение по МД MRN 19BG002002003523R3 от 01.03.2019 г., подадена от Ерик МБ ООД и законосъобразността на допълнително начислените мито и ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Законосъобразно съдът е приел, че по общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касационния жалбоподател за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на т. 38 и т. 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 и възражението на органа, че договорната стойност на процесната стока е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки (по ниска с повече от 50 %), не е основано на анализ на представени от Ерик МБ ООД документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСIIIА, както и базата за определяне на новата митническа стойност - МД MRN 18BG003012H0044824 от 17.12.2018 г., не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, както основателно сочи и съда, от представените данни за стоките по МД MRN 18BG003012H0044824 от 17.12.2018 г., послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, съответно констатираните различия между тях, не може да се обоснове категоричен извод за сходство по смисъла на закона. Решението не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесната стока. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта се подкрепят и от заключението на ССчЕ, в което е установено, че декларираната стойност на стоката по процесната МД, съобразно данните от счетоводството на дружеството, е изцяло заплатена. Неоснователно, в тази връзка, се поддържа от касационния жалбоподател, че изслушаната по делото експертиза е недопустима. Именно въз основа на заключението е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Ерик МБ ООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент (ЕС) 952/2013. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация - Ерик МБ ООД искане за присъждане на разноски, Агенция Митници , в състава на която влиза административният орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответното по касация дружество разноски за касационната инстанция в размер на 3 800,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023 г., намиращ се на л. 30 от настоящото дело, което не е прекомерно предвид осъществената адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, а също и обстоятелството, че възнаграждението е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,