Решение № 9593 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2011 г.

Решение № 9593 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11140/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна, чрез изп. директор, представляван от юрск. Александрова, срещу решение № 2006/29.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1783/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменена заповед № 11-1737/25.02.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП Варна. Касаторът счита, че решението на съда е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е налице приетия от съда порок на заповедта - липса на мотиви относно определения срок на налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект. Счита, че заповедта съдържа достатъчно мотиви с оглед данните за системно извършени нарушения, неиздаване на фискални касови бележки по 11 стокови разписки. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Латоя - Текс" ООД Гр. Варна, в писмен отговор и писмено становище, подадени от процесуалния представител адв. Манолова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представя нови писмени доказателства. Претендира присъждан на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Латоя - Текс" ООД срещу заповед № 11-1737/25.02.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП Варна - за налагане на ПАМ "запечатване на обект, склад за детски играчки в гр. Варна и забрана за достъп за срок от 15 дни", първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Приел е, че не са събрани доказателства, че по издадената стокова разписка № 1201/1202/1203 от 11.11.2010 г. за продажба на стоки, чрез разносна търговия, е извършено плащане в брой. Оттам е приел, че не се установява извършване на нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ - неиздаване на касова бележка, съответно не е налице деяние - неспазване на реда за издаване на документ за продажба по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е счел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. В допълнение е приел, че наложената ПАМ не е обоснована с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок, в размер около средния предвиден срок за действие на мярката. Обжалваното решение на административния съд е правилно. ПАМ се налага с превантивна цел и за предотвратяване на нарушения - чл. 22 ЗАНН. В процесния случай административният орган при проверка е установил извършване на административно нарушение - осъществена продажба със стокова разписка, без да се издаде фискална касова бележка съгласно разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Законосъобразно съдът е приел, че за издаване на ПАМ следва да е налице извършено нарушение - неспазване на реда за издаване на документ за продажба или това е неспазване на задължението, предвидено в Наредба № Н-18 за издаване на касов бон. Обосновано съдът е приел, че в случая не е доказано, при условията на пълно доказване, от данъчните органи, че адресатът на акта е бил длъжен да издаде касова бележка по стокова разписка от 11.11.2010 г. Задължението за издаване на касов бон възниква при плащане /чл. 25 от Наредба № Н-18/, за каквото в случая не са установени данни. Не са налице нито твърдения, нито представени доказателства в обратния смисъл от страна на данъчните органи. По отношение на тези изводи на съда не са изложени конкретни касационни оплаквания. Изводите са обосновани, направени в съответствие със събраните доказателства и при правилно тълкуване на приложимия материален закон. Пред касационния съд са представени нови доказателства - решения на РС Варна и на АС Варна, съгласно които е отменено издаденото наказателно постановление, с което на същото дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция", на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, за извършено нарушение - неиздаване на касова бележка по същата стокова разписка № 1201/1202/1203 от 11.11.2010 г. В подкрепа на горните изводи, по силата на тези влезли в сила съдебни решения, е прието, че липсва нарушението, за което е наложена ПАМ. От значение е, че наказателното постановление е отменено от съда не на формално основание, а поради това, че не е било безспорно доказано, че е извършено административното нарушение. Следва да се зачете влязлото в сила съдебно решение, като се приеме, че след като е установено, че административното нарушение не е извършено, то незаконосъобразно е издадена ПАМ. Неоснователно е единственото касационно оплакване за необоснованост на допълнителните мотиви на съда относно приета незаконосъобразност на издадената заповед за ПАМ предвид липсата на изложени конкретни фактически основания относно определения срок на мярката. Видно е от заповедта, че издателят е изложил декларативно формални мотиви, които се приравняват на липса на мотиви, тъй като не е обоснована волята на издателя да наложи мярката именно за 15 дни, в среден размер на срока. Този порок е съществен и неотстраним, препятства се възможността за защита на адресата и проверка на законосъобразността от страна на съда. Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, заявената претенция от ответника в касационното производство за заплащане на разноски и данните за направени такива, в тежест на бюджета на жалбоподателя, следва да се присъдят направените разноски от ответника в размер на 500 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,