Решение № 6651 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2011 г.

Решение № 6651 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 82 от Закона за водите (ЗВ). Образувано е по жалба на "Туфи-Строй" ООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. "Булаир" № 27, вх. "А", ап. 6, представлявано от управителя Расим Ферхадов, против решение № 252 от 17.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на посочения административен акт поради допуснато нарушение на чл. 59 от АПК и чл. 79а и чл. 188, ал. 1 от Закона за водите. Твърди се, че решението е постановено, без да са изяснени всички факти и обстоятелства и без да са събрани доказателства. Иска се отмяна на същото. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Обжалваният административен акт е издаден на правно основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съгласно тази разпоредба отнемане на разрешително за ползване на воден обект може да се постанови при нарушаване на условията на разрешителното. Отнемането административният орган може да постанови при наличието на поне едно от изброените в текста на закона условия. В конкретния случай решението е издадено след извършена на място проверка на 27.05.2011 г., при която са съставени констативни протоколи № КЖ-064 и № КЖ-065 от същата дата, приложени като доказателства по делото. От тях е видно, че е констатирано изземване на инертни материали (наносни отложения) от жалбоподателя в периода на размножаване на рибната фауна, констатирано е и допълнително водовземане за промиване на речната баластра, за което няма разрешение, както и извършване на добив неравномерно с образуване на ями и насипи в разрешения участък с дълбочина на изземване, видимо под разрешената. Констатирано е и нарушение във връзка с промени в обстоятелствата в регистрацията на дружеството, подлежащи на вписване в ТР, за което не е уведомена БД съгласно разписаното в т. 5 "Други условия на разрешителното". И в двата протокола освен констатациите са дадени и предписания. В самото разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 024500031 от 10.12.2007 г. в раздел "Условия на ползване" в 10 точки подробно са уточнени параметрите, едни от които са ограничения относно изземването в периода април-юни, както и това да става равномерно, каквито всъщност нарушения са констатирани при извършената проверка. Приложено е по делото и становище от 2.08.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив. Впоследствие е издаден и обжалваният административен акт. От разпитания по делото свидетел се установява, че всички работещи на обекта знаят, че от април до края на май е забранено да се гребе и изважда материал от реката, и той като най-старши от работниците е имал задължение да проверява да не се нарушава тази забрана. На посочената в констативните протоколи дата също е проверил спазването на тази забрана, не е установил нарушения, извършен е бил инструктаж. Тогава разбрал, че двама цивилни граждани са извършвали проверка и са записали данните от личната карта на багериста на име Бирол. Твърди, че материалът, който е извозвал шофьорът на колата, е бил от натрупания през м. март и в момента на проверката не са изземвали такъв. При тази установена фактическа обстановка по делото съдът прие, че подадената жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение на министъра на околната среда и водите е издадено при спазване на изискванията за форма на индивидуалния административен акт, регламентиран в чл. 59 от АПК. Оспорваният акт е издаден с посочване на органа, който го издава - министъра на околната среда и водите, адресата на акта и наименованието му и подробно е мотивиран с посочване на конкретните установени нарушения, поради което направените в тази връзка доводи за немотивираност на същия се явяват неоснователни. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 188, ал. 1, т. 4 от ЗВ. В съответствие с изискванията на цитираната норма басейновата дирекция контролира и следи изпълнението на условията на издаденото разрешително. Констатациите отразява в констативни протоколи, изготвени по повод проверките, и те са приложени по делото. Тези протоколи по своята същност са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, т. е. издадени са по установените ред и форма от длъжностно лице, видно от отразеното в тях в кръга на службата му. Дадените с протоколите предписания също имат задължителен характер. Освен това, в съответствие с изискването на чл. 188, ал. 2 от ЗВ, същите са съставени в присъствието на служител на МВР, който е оказвал съдействие при извършването на проверките, връчени са по съответния ред на управителя на дружеството и не са оспорени от страна на жалбоподателя. Що се касае до показанията на разпитания свидетел по делото, то същите не променят установената фактическа обстановка. Видно от показанията на свидетеля, те са свързани единствено с факта на установяване на извършване на проверката, но същият не е присъствал на самата проверка, т. е. той не е очевидец. Освен това по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК е недопустимо със свидетелски показания да бъде опровергавано съдържанието на официални документи, каквито в случая се явяват констативните протоколи от извършената проверка. Истинността на обстоятелствата, отразени в констативните протоколи, е удостоверена с подписите на съставителя и на присъствалия служител на ОД на МВР. С оглед установеното по делото следва да се приеме, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,