Решение № 8051 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13314/2009 г.

Решение № 8051 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13314/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Бонсима" ООД, гр. Русе, представлявано от Васил Маринов Димитров, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 39/14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, издаден на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност /ТТРТ/, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, с който му е установено публично държавно вземане в размер на 7623,29 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като не дължи установената с него годишна регистрационна такса. Дружеството не е радио оператор, тъй като не е извършвал и не извършва радио дейност, не е създавал радио програма за разпространение чрез наземно радио разпръскване, което да е предназначено за непосредствено приемане от неограничен брой лица, не е имал лицензия за осъществяване на далекосъобщителна дейност чрез наземно аналогово радио разпръскване с местно покритие. Издадената й лицензия не съществувала в правния мир. Дружеството иска отмяна на акта. Ответникът - СЕМ, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването, като излага доводи в писмена защита за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Видно от наличната по преписката документация, Държавната комисия по далекосъобщенията е издала индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00306/11.01.2001 г. на "Бонсима" ООД, гр. Русе за създаване на радиопрограма. С две писма с изх. № 13-00-46/11.06.2009 г. и изх. № 12-01-1938/10.07.2008 г. СЕМ е поискал от дружеството - жалбоподател да представи програмни схеми, договори и други документи, отнасящи се за създаване на радиодейност, на които е отговорено, че програма не е излъчвана. Между страните няма спор, че дружеството - жалбоподател не е излъчвало радио програми, както и че дружеството не е заплащало годишни регистрационни такси. От данните по административната преписка е видно, че от страна на Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансова" на СЕМ е изготвена докладна записка изх. № 30-05-5/27.05.2009 г. до председателя на СЕМ, в която е посочен размера на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни и радио оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. Видно от Протокол № 45/08.09.2009 г. СЕМ е взел решение да се издадат АУПДВ на операторите, посочени в докладната записка, между които е и "Бонсима" ООД. С публикуването на уведомление, жалбоподателят е уведомен за взетото решение и дължимия размер такси по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТ за програмата за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и че има възможност да даде обяснения и да заплати доброволно сумите в 14-дневен срок, след което ще му бъде издаден АУПДВ. Депозирани обяснения пред СЕМ от жалбоподателя. В последствие на 14.09.2009 г. е издаден обжалвания АУПДВ, на основание чл. 32, т. 18 вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност /ТТРТ/, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 7623,29 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата в чл. 12, ал. 1, т. 2 ТТРТ. Таксите за радио и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, защото са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ал. 2 на същия чл. посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио- и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Видно от изложеното, размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Основното възражение на жалбоподателя е, че като лицензиран радиооператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия. Това възражение е неоснователно, тъй като съгласно Индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00306/11.01.2001 г., "Бонсима" ООД е лицензиран радиооператор, с право да създава и разпространява радиопрограма "Радио Абсолют" на територията на гр. Русе. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, е следвало да поиска съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ предсрочно прекратяване на лицензията, което става с решение на СЕМ. Както в ЗРТ, така и в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД "в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на Съвета за електронни медии за отнемане или прекратяване на лицензията". СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори. Той не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия, респективно датата на решението за регистрация, и по датата на решението за прекратяване на лицензията, респективно датата на решението за заличаване на регистрацията. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията (по аргумент от чл. 8, ал. 4 от Тарифата за ТРТД), съответно до момента на заличаване на регистрацията (по аргумент от чл. 12, ал. 4 от Тарифата за ТРТД). Относно таксите за осъществявания надзор на СЕМ върху радио и телевизионните оператори с издадени лицензии или регистрации, при проверката от настоящия съдебен състав се установи, че не са допуснати нарушения при определянето им. Изрично в чл. 8, ал. 2 ЗРТ е регламентирано, че СЕМ е специализиран независим орган и осъществява надзор в предвидените в този закон случаи. При определяне на размерите на посочените такси законодателят в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 е предвидил, че те трябва да покриват разходите за дейността по надзора, осъществявана от СЕМ. Именно тази законова делегация, задължила Министерския съвет в обжалваната тарифа да определя тези такси, съобразявайки се с извършените административни разходи по осъществяване на тази дейност на СЕМ по надзор. Затова и възражението, че с тези такси се възлагат финансови тежести на определени субекти е неконкретизирано. Всяка такса, която е платима за определена услуга представлява финансова тежест за субекта, който я дължи и заплаща. Това не може да бъде причина, за да се приеме, че след като със съответната такса на определен правен субект се възлага финансова тежест, то да се приеме, че таксата е определена незаконосъобразно от органа, издал нормативния акт. В случая таксите в процесната тарифа са определени при съобразяване с извършените по повод на тях административни разходи, поради което размерите им са в съответствие със законовите изисквания. Всяка една от посочените в обжалваната тарифа такса е залегнала в чл. 102 ЗРТ, а с тарифата само са конкретизирани дейностите (услугите), за които те ще се заплащат и техните размери в съответствие с изброените критерии. Липсват основания за отмяна на АУПДВ, същият е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение