Решение № 3788 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2015 г.

Решение № 3788 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на "Обединено гражданско сдружение" - Варна против решение от 9.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3183/2014 г. на Административен съд град Варна /АСВ/, в частта му, с която е отхвърлено оспорването му срещу отказан достъп до информация обективиран в решение рег. № ЗДОИ-1/2014 г. от 18.09.2014 г. на и. ф. административен ръководител на Апелативна прокуратура гр. Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е постъпила и частна жалба от Кънчо Петков Бонев от град Варна против решението, в частта му имаща характер на определение, с което е отменено определение № 4137 от 21.10.2014 г. в частта, с която Кънчо Бонев е конституиран като заинтересована страна и съдът е оставил без разглеждане жалбата на Кънчо Петков Бонев срещу решение на административния ръководител на Апелативна прокуратура гр. Варна постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДОИ-1/2014 г. от 17.09.2014 г. и е прекратил производството по адм. дело № 3183/2014 г. по описа на АС - Варна в тази част. Оплакванията са за неправилност на определението, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - административният ръководител на Апелативна прокуратура гр. Варна не е взел становище по касационната жалба и частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частна жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСВ е отхвърлил жалбата на "Обединено гражданско сдружение" - Варна срещу решение рег. № ЗДОИ-1/2014 г. от 18.09.2014 г. на и. ф. административен ръководител на Апелативна прокуратура - гр. Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИ -1/2014 г. от 17.09.2014 г. подаден от "Обединено гражданско сдружение" - Варна. С решението е отменено определение № 4137 от 21.10.2014 г. в частта, с която Кънчо Бонев е конституиран като заинтересована страна и е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение на административния ръководител на Апелативна прокуратура Варна постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДОИ-1/2014 г. от 17.09.2014 г. на АП - Варна. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № ЗДОИ-1/2014 г. подадено от Кънчо Петков Бонев, действащ лично и като представител на "Обединено гражданско сдружение Варна" е поискано от Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура - Варна да им бъде предоставена следната информация: 1. получени ли са материали по ЧНД № 309/2014 г. на ВОС, изпратени ведно с определение № 77/2014 г. на ВАС по ВЧНД № 115 по описа на АС - Варна; 2. на кой прокурор от ВАП е възложена преписката, приключила ли е и с какъв документ и резултат. Поискано е информацията да бъде предоставена, като преглед на оригинали на документи и копия на хартиен носител. В оспореното решение административният орган е предоставил частичен достъп до обществена информация, като е установил, че след извършена в съответните информационни масиви на АП - Варна проверка се касае за преписка 747/2008 г. по описа на АП - Варна, при образуването на преписката в АП - Варна на 10.04.2008 г., същата е била разпределена посредством програмния продукт "LAW CHOICE" и програмата е определила за наблюдаващ прокурор Искра Атанасова, което е отразено в нарочен протокол и е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на всички останали искания в заявлението, като е изложил мотиви, че в случая исканата информация няма обществен характер, поради което редът на ЗДОИ за получаването й е неприложим, като е прието е също така, че исканата информация в заявлението не е налична. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ за достъп до обществена информация по отношение на исканата в заявлението информация е законосъобразен. По отношение на поисканата с т. 1 и т. 2 от заявлението информация е прието, че не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като поставените в заявлението въпроси и свързаната с тях информация нямат обществен характер, като е наличен специален ред за снабдяване с исканата информация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСВ правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по заявление с вх. № ЗДОИ-1/2014 г. от 17.09.2014 г. подадено от "Обединено гражданско сдружение" - Варна е законосъобразен. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поставените въпроси изискват становище и мнение на сезирания орган във връзка с конкретна преписка, т.е. предмет на искането не са сведения и данни, а обяснения във връзка с дейността на прокуратурата като орган, ръководещ разследването по конкретна преписка. Освен това заявителят има право да се информира за хода на разследването и за предприетите процесуални действия, както и да ги обжалва по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, което изключва достъп до данни с такъв характер по реда на ЗДОИ (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Частната жалба също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. Съдът, с определение от 21.10.2014 г., е конституирал като страни по делото жалбоподател "Обединено гражданско сдружение" - Варна, като ответник, органа издал оспорения административен акт и заинтересована страна - Кънчо Петков Бонев. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Неправилното конституиране на заинтересованата страна по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. В конкретния случай с молба от 20.10.2014 г. частният жалбоподател Кънчо Бонев е заявил, че жалбоподател по делото е "Обединено гражданско сдружение" - Варна. Твърденията му в същата молба, че той е заинтересована страна не обвързват съда, нито представляват искане да бъде конституирано физическото лице като заинтересована страна по делото. Поради това правилно АС е отменил определението си, с което е конституирал Кънчо Бонев като заинтересова страна по делото и е прекратил съдебното производсто в тази част. Настоящият съдебен състав приема, че изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената жалба от Кънчо Петков Бонев и оставянето й без разглеждане са законосъобразни, поради което обжалваното решение, имащо характер ан определение в посочената част, като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение