Решение № 4722 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2018 г.

Решение № 4722 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството e по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. против решение № 1351 от 06.07.2018 г. по адм. д. № 2852/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Б.. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и отмяна на заповедта. Претендира съдебни разноски. Ответникът - ректорът на Университет "Проф. д-р А. З." - гр. Б., оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Ответникът - деканът на факултета по обществени науки при Университет "Проф. д-р А. З." - гр. Б., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Р. С., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. П. против заповед № РД-259 от 29.09.2017 г. на ректора на Университет "Проф. д-р А. З." – Б., с която е отменена заповед № РД-280 от 14.11.2014 г. на ректора на Университет "Проф. д-р А. З." - Б., с която е утвърден избора на гл. асистент д-р Е. П. за доцент по направление 1. 2. Педагогика по научна специалност 05.07.01 "Теория на възпитанието и дидактика" (Андрогетика и методи на възпитателната работа) и е разпоредено Е. П. да се преназначи на длъжност гл. асистент д-р в катедра "Педагогика и методика на обучението", считано от 01.10.2017 г. Така постановеното решение е недопустимо. Неправилен е изводът на АС - Б., че обжалваната заповед притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Регламентацията на условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент" се съдържа в раздел ІІІ на глава Трета от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Правилника за приложението му (ППЗРАСРБ). В глава Четвърта от закона се уреждат способите за упражняване на контрол върху придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности, както и компетентните за провеждането му органи. Съгласно чл. 32 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище във връзка със заемането на академичните длъжности могат да се обжалват пред съда по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението им. Нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗРАСРБ предвижда, че академична длъжност се заема по трудово правоотношение. А според чл. 24, ал. 2 от с. з., респ. чл. 55, ал. 1 от ППЗРАСРБ, академичната длъжност "доцент" се заема въз основа на конкурс и избор, проведени при условията и по реда на глава Трета, раздел ІІІ от ЗРАСРБ. Двата елемента на административната фаза са част от сложния фактически състав, при наличие на който възниква възможност за сключване на трудов договор за изпълнение на трудовото правоотношение за съответната академична длъжност (чл. 15, ал. 2 от ЗРАСРБ, чл. 54, ал. 4 и чл. 32, ал. 1, т. 3, чл. 59 от ЗВО и чл. 59 от ППЗРАСРБ). Конкурсът се провежда от научно жури, а изборът от факултетния съвет. Трудовите правоотношения между висшето училище и съответния кандидат възникват от деня на утвърждаване на избора от страна на ректора, като в едномесечен срок от утвърждаването му, ректорът сключва трудовия договор. Тълкуването на посочената нормативна уредба налага извод, че произнасянето на компетентните органи в административната фаза по определяне на кандидата за заемане на академична длъжност, с който да се сключи трудовия договор, има характер на съставен административен акт, състоящ се от два елемента - 1) конкурс, финализиран с предложение по чл. 27а, ал. 1 от ЗРАСРБ и 2) избор по чл. 27а, ал. 2 от ЗРАСРБ. Правните последици на решението по чл. 27а, ал. 2 от ЗРАСРБ се пораждат при наличието на двата елемента, които в своята съвкупност имат правопораждащо значение с оглед крайния юридически резултат - определяне на кандидата, с който ректорът да се сключи трудов договор като източник на трудово правоотношение по чл. 15, ал. 2 от ЗРАСРБ. Що се отнася до задължението на ръководителя на висшето училище, в случая - на ректора, да сключи трудов договор с избрания от факултетния съвет кандидат, това задължение обективира единствено задължение на работодателя по едно вече възникнало трудово правоотношение да регулира в определения срок неуредените елементи по възникналото въз основа на конкурса и избора правоотношение. Посоченото в чл. 59 ППЗРАСРБ, че трудовото правоотношение между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възниква от деня на утвърждаване на избора от ректора, не може да доведе до извод, че правопораждащ за възникване на трудовото правоотношение факт е заповедта на ректора за "утвърждаване" на избора. Ректорът няма правомощие да откаже издаването на заповед за "утвърждаване". Не ректорът е органът, комуто законът е възложил правомощието да извърши избора и с оглед на това да породи правоотношението. С решение № 4947 от 20.04.2017 г. по адм. д. № 13048/2015 г. по описа на Върховния административен съд е потвърдено решение № 1318 от 31.07.2015 г. по адм. д. № 77/2015 г. по описа на АС - Б., с което е отменено решение на факултетния съвет на факултета по обществени науки при Университет "Проф. д-р А. З.", взето на 11.11.2014 г., с което е избрана гл. асистент д-р Е. П. на академична длъжност "доцент" по професионално управление 1. 2. "Педагогика", по научна специалност 05.07.01. "Теория на възпитанието и дидактика" (адрогогия и методи на възпитателна работа). В случая е отменено решението на факултетния съвет. Законът ясно показва кой е правопораждащият юридическият факт, който може да подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а именно решението на факултетния съвет. Следователно заповедта, с която ректорът е утвърдил избора и разпорежда подписване на трудов договор с избрания кандидат, не е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК (това е заповед № РД-280 от 14.11.2014 г. на ректора на Университет "Проф. д-р А. З." - гр. Б.). В случая ректорът действа като работодател, а не като административен орган. Следователно заповедта, с която ректорът е утвърдил избора и разпорежда подписване на трудов договор с избрания кандидат, не е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Тя е издадена от ректора не в качеството му на орган на власт, а на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Кодекса на труда. Единственият акт, годен за обжалване пред съда, е решението на факултетния съвет за избор на доцент. В настоящата хипотеза се касае също до заповед на ректора, макар и не за утвърждаване на избора, а за отмяната му. Тази разлика е без значение, тъй като заповедта на ректора за утвърждаване на избора и заповедта за отмяната на избора по съществото си са актове, които имат еднаква правна природа. Касае се за вътрешно-ведомствени актове на ректора, които не са властнически волеизявления. С тях ректорът действа като работодател по Кодекса на труда. В случая съдът е отменил решението на факултетния съвет с което Е. П. е била избрана за доцент, като тази отмяна е потвърдена от касационната инстанция и е влязла в сила. След влизане в сила на отмяната на решението на факултетния съвет, няма правно основание Петкова да заема длъжността доцент, поради което със заповедта на ректора е разпоредено тя да се преназначи на длъжност главен асистент. Заповед № РД-259 от 29.09.2017 г. на ректора на Университет "Проф. д-р А. З." – Б. е последващ акт, който единствено урежда трудовоправните последици от отмяната на решението за избирането на Е. П.. Като е стигнал до различен извод и е приел за разглеждане по същество подадената жалба на Е. П. АС – Б. е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и вместо него – постановен друг, с който жалбата бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение