Решение № 1271 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2788/2015 г.

Решение № 1271 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2788/2015 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Шоаиб Ашраф, гражданин на Пакистан, е подал касационна жалба срещу Решение № 7062 от 21.11.2014 г. по адм. дело № 6938/2014 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 43 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3198 от 23.04.2014 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението със законните последици. Ответната страна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. АССГ е установил, че Шоаиб Ашраф е гражданин на Пакистан, роден на 20.01.1986 г. в с. Джан Шериеф, Пакистан. С молба № 1092 от 16.05.2013 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците той поискал да получи закрила. Първоначално молбата му е разгледана в рамките на ускорено производство, което е приключило с Решение № УП-121 от 29.11.2013 г. на интервюиращ орган и е прието, че молбата му е явно неоснователна. С Решение по адм. дело № 12298/2013 г. по описа на АССГ е отменено решението на интевюиращия орган, като е указано молбата на лицето да се разгледа в рамките на общо производство и да бъдат обсъдени задълбочено доводите на кандидата за закрила относно страх от преследване на религиозна основа и несигурната обща обстановка в Пакистан и района Гуджарат. В интевютата на 17.05.2013 г. и 29.11.2013 г. лицето заявява, че е напуснал Пакистан през м. 04.2011 г. легално за Иран, след което заминал за Турция, преминал транзитно през България за Румъния, но след като роднините му имали проблеми в Румъния, заминал за Гърция, където бил задържан. По време на второто интервю кандидатът за закрила изрично посочва, че не е бил арестуван в Пакистан, не е осъждан, не е бил чл. на политическа партия или организация. Като основна причина за напускане на държавата си по произход изтъква заплаха за живота си в резултат на конфликти между сунити и шиити. В тази връзка твърди, че двама от неговите чичовци са убити през 2011 г. и 2013 г. от шиитите. Посочва, че лично не е бил заплашван, но се чувства застрашен, защото е сунит, а шиите имат силно влияние в Пакистан. Поддържа, че сунитите са го карали да се моли като тях, но той е отказвал. С кандидата е проведено и интервю на 21.02.2014 г., в което също твърди, че в селото му в Пакистан има религиозни конфликти между сунити и шиити и той и семейството му са били преследвани от шиитите. Заявява, че сунитите са започнали да посещават домовете на сунитите, включително и неговия дом, като са го извикали извън къщата и са го предупредили, че ако не напусне селото, ще го убият. По време на интервюто посочва, че жените не са заплашени, като в родното му село са останали да живеят майка му и единият му брат, който е на 12 -13 години. При така изнесената лична история административният орган е приел, че общата обстановка в Пакистан не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и твърдяните от молителя условия на живот в Пакистан не са основание за предоставяне на закрила. Формирани са мотиви, че лицето не е било обект на репресии и спрямо него не е оказвано насилие, включително не се установяват дискриманационни и друг инеблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Лицето не сочи и други причини, които да обосновават опасения от преследване - нямал е проблеми с властите. От друга страна, в обжалвания административен акт е прието, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ спрямо кандидата за закрила. След преценка на фактите, изнесени от кандидата за закрила отнсно личната му история, касаещи живота в родната му държава /Пакистан/, АССГ е приел, че административният орган не е нарушил материалния закон, като е отказал да предостави статут на бежанец на Шаиб Ашраф. Съдът обстойно е разгледал твърденията на лицето за осъществено спрямо него преследване на религиозна основа, като е констатирал, че търсещият закрила е пенджабе;, мюсюманин - сунит е и е представител ан етническото и религиозно мнозинсто в страната. В допълнение според съда изнесените факти от бежанската история за преследване от сунитите се явяват недостоверни, доколкото са много общи, а освен това в родното му село живеят майка му и другият му брат. В заключение е обоснован изводът за законосъобразност на решението на зам. председателя на ДАБ относно отказания статут на бежанец по причини, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Съдът е преценил като законосъобразен и отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като кандидатът не е бил заплашван с убийство и не е твърдял, че за него има опасност от смъртно наказание, екзекуция или изтезание. Съдът е отчел, че в страната съществуват случаи на гонения и тормоз и са частични конфликти между сунити и щиити, но те не са масови. Освен това районът, в който е живяло лицето, се намира в източните части на Пакистан, а според приложените справки за ситуацията в страната зоните на конфликти и напрежение в Пакистан са северозападните територии и границата с Афганистан. С тези мотиви АССГ отхвърлил подадената жалба срещу оспорения административен акт, съдържащ отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав на Трето отделение на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. АССГ, 43 състав е направил логични и правно издържани изводи при проверката на обжалвания административен акт. Съдът е приложил точно материалния закон, споделяйки преценката в решението на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, че молбата на кандидата за предоставяне на статут е явно неоснователна. От изявленията му е било изяснено, че той не е бил предследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както и че срещу него не е оказвано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Обсъдени са задълбочено изнесените от кандидата факти за формиран страх от преследване на религиозна основа, като мотивите на АССГ изцяло се възприемат от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Освен това не се касае за тежко посегателство по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Според съда кандидатът за закрила не се позовава на обстоятелства за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Самият той е заявил, че не е имал проблеми с властите в Пакистан и не е бил заплашен от посегателства. Едновременно с това съдът е развил съображения за законосъобразност на административния акт и досежно твърдението за неспазване на чл. 75 от ЗУБ относно държавата по произход на молителя при произнасяне от страна на административния орган. Налице е обсъждане на всички изнесени от лицето факти и обстоятелства от личната му история съобразно обстановката в страната съгласно приложените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Съдът правилно е приел, че заплаха за живота и личността на молителя в областта, в която е живял, не съществува, доколкото район Гуджарт, провинция Пенджаб попада в източните части на Пакистан, в които не се наблюдава напрежение и конфликти. От друга страна, според съда не е налице и основание по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като конфликтите са регионални и не засягат цялата територия на страната, което означава, че в една част той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. В заключение съдът е разгледал и липсата на предпоставките за прилагане на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. За първи път касаторът изтъква, че същият е лице от женски пол и че нейното право на участие в административното производство е било нарушено, както и не й е осигурен преводач от езика, който владее. Както в молбата за закрила, така и в останалите писмени документи, част от административната преписка и видно от протоколите за проведени интервюта не се посочва, че е объркан пола на кандидата за закрила. От друга страна, не е налице нарушение на чл. 63 а от ЗУБ, доколкото интервюто от 21.02.2014 г. е проведено на разбираем от оспорващия език / фарси/. По време на другите две интервюта от 2013 г. кандидатът за закрила не е посочил, че не разбира осигурения му от английски език превод. Следователно, надлежно е осигурено участието на лицето в административното производство, включително и чрез назначаване на преводач от език, който владее. Следователно, като е отхвърлил жалбата на Шоаиб Ашраф срещу оспореното решение на заместник-председателя на ДАБ при МС, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение