Решение № 4486 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2011 г.
ВАСIII отделение28.03.2012 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ по жалбата на Георги Симеонов Пешунов от с. Долна Диканя, община Радомир Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г., обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот с № 24027, ЕКАТТЕ 22085, намиращ се в землището на с. Долна Диканя, община Радомир, област Перник, с обща площ на имота 4089 кв. м, от които отчуждени 3629 кв. м, като увеличава обезщетението от 1404 лв. на 2457 лв. ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Георги Симеонов Пешунов от с. Долна Диканя, община Радомир направените по делото разноски в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4486 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Георги Симеонов Пешунов от с. Долна Диканя, община Радомир против Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г., обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот с № 24027, ЕКАТТЕ 22085, намиращ се в землището на с. Долна Диканя, община Радомир, област Перник, с обща площ на имота 4089 кв. м, от които отчуждени 3629 кв. м, като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от собствения му имот е занижена и не съответства на пазарните цени. С жалбата моли допускане на съдебна експертиза. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение, да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. е отчуждена част с площ от 3629 кв. м, който имот преди влизането в сила на ПУП е имал предназначение на нива - четвърта категория, собственост на жалбоподателя. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти, като оценката на отчуждените части от имота - собственост на жалбоподателя е 1404 лв. По искане на жалбоподателите, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място, отстояние от основни пазари и др. В заключението е посочено, че разликата между заключението му и оценката на административния орган е поради това, че административният орган неправилно е отчел коефициентите, регламентирани в наредбата за отстояние от населено място и за основен пазар. При направените справки в ОСЗГ вещото лице, назначено от съд е получило данни за тези отстояния и е отчело влиянието им при оценката на земята. не е бил отчетен и бонитетния бал на земята в това землище. Вещото лице е оценило стойността на отчуждените части от недвижимия имот в размер съответно на 2457 лв. Съдът намира, че следва да възприеме заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и да определени следващото се обезщетение съобразно с него. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част за имота следва да се увеличи по заключението на вещото лице. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,