Решение № 13963 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2010 г.

Решение № 13963 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Радка Георгиева Илиева и Веселин Стоянов Вълчев, чрез процесуален представител адв. Станислав Славов - АК Варна, против решение № 1079/28.05.2010 г., постановено по адм. дело № 88/2009 г. на Административен съд Варна, ХХV състав, в частта, с която е отменена заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землището на кв. Виница, община Варна, в частта за имот № 152. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че при проектирането на новообразуваните имоти следва да се спазват освен изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а така също и на ЗУТ. Нормата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда изискване за лице на имотите в селищни образувания не по-малко от 16 м. и за площ от 500 кв. м. В настоящия случай новопроектираният имот от разликите на имоти № 141 и № 152 не отговаря на изискванията за лице и площ, поради което е налице хипотезата на чл. 28, ал. 7, предл. посл. от ППЗСПЗЗ и разликата от 301 кв. м следва да остане в имотите на ползвателите. В допълнение се поддържа, че съдът не е коментирал в мотивите на решението си искането за спиране на настоящото производство, предвид наличието на висящ гражданскоправен спор. По тези съображения се претендира отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част. Против същото решение, но в частта му, с която съдът е отменил заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област Варна, относно имот № 141, е подадена касационна жалба от Даниела Иванова Шопова и Минко Иванов Шопов, чрез процесуален представител адв. Сийка Христова, с която се развиват доводи за недопустимост, алтернативно - за неправилност на обжалваното решение. По първото оплакване се сочи, че съдът е постановил решението си при липса на правен интерес у жалбоподателите да оспорват заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като решение № 245/29.07.2004 г. на ПК Варна, легитимиращо ги като възстановени собственици, е нищожно - постановено от ненадлежен състав на органа по поземлена собственост. Освен това липсват доказателства, че наследодателят на жалбоподателите е бил собственик на имота. Липсва и идентичност на местностите - реституираната нива се намира в друга местност, различна от тази, в която се намира имот № 141. По отношение на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касационните жалбоподатели се позовават на заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), издадена на основание чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като считат, че съгласно тази заповед новообразуваният имот от разликата над 600 кв. м също следва да има площ не по-малка от 600 кв. м. Считат също така, че след като процесната територия е включена в околовръстен полигон, това налага допълнителни ограничения при формирането на новообразуваните имоти. ПНИ следва да бъде съобразен и с разпоредбите на ЗУТ и в частност с чл. 19, ал. 2 от ЗУТ. Отменяйки заповедта, в частта относно имот № 141, съдът не се е съобразил с чл. 2.5 от заповедта по чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, според която границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Касаторите молят съда да обезсили като недопустимо решението на административния съд, алтернативно - да го отмени като незаконосъобразно, необосновано и неправилно в обжалваната му част. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител юрк. Веселин Цонев, представя писмена молба, с която взема становище за основателност и на двете касационни жалби. Ответниците - Иванка Кирилова Коева и Кремена Кирилова Коева не вземат становище по касационните жалби. Заинтересованите страни - Стефан Неделчев Ненчев Стефанов, Георги Иванов Радев и Димитър Иванов Радев също не заявяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби по наведените оплаквания за недопустимост и неправилност. Правният интерес съдът е обосновал с представено решение на ПК от 1994 г. за възстановена собственост върху имот, идентичен с предишен имот на наследодателя по КП от 1956 г. В резултат на проверката по чл. 168 вр. чл. 145 от АПК и в съответствие с правилата на доказване по чл. 170 и чл. 171 от АПК, в т. ч. няколко експертизи, правилно е установено отклонение от изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за формиране на имот от разликата над ограниченията по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да се отреди за бившите собственици, с минимални размери съобразно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При така установените факти, решението е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и е обосновано. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Иванка Кирилова Коева и Кремена Кирилова Коева против заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, в частта относно имоти № 139, 140, 141 и 152. Оплакванията на жалбоподателите са били, че процесните имоти попадат изцяло или отчасти във възстановения им имот съгласно решение № 245/29.07.2004 г. на ПК Варна, но същите са записани на други лица, които не са правоимащи по § 4 от ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като възстановени собственици съгласно решение № 245/29.07.1994 г. на ПК Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Иван Ставрев Арнаудов върху лозе от 2. 950 дка, IV категория, находящ се в терен по § 4 на Виница, в местността Канара Йолу. Претенцията им е по отношение на новообразувани имоти № 139 - 639 кв. м, № 140 - 619 кв. м, № 141 - 752 кв. м и № 152 - 749 кв. м, записани в имотния регистър на името на бившите ползватели. Съгласно първата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Живко Баев, неоспорена от страните в тази й част, имоти № 139 и № 140 попадат частично, а имоти № 141 и № 152 изцяло в имота на жалбоподателите. Според вещото лице от разликите над 600 кв. м от имоти № 139 и № 140 до фактически ползваната земя от ползвателите, поради липса на достатъчна площ, не е възможно образуване на нови имоти за възстановяване на бившия собственик. От разликите от имоти № 141 и № 152 е възможно обособяването на нов имот за възстановените собственици с площ от 301 кв. м и лице 13. 77 кв. м. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че законосъобразно процесните имоти са записани на бившите ползватели, тъй като по отношение на тях е приключила процедурата по преобразуване на правото им на ползване в право на собственост, същите са правоимащи лица и се ползват с предимство пред бившите собственици, но в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая по отношение на имоти № 141 и № 152 е установена разлика над 600 кв. м, т. е. има техническа възможност за обособяване и отреждане на имот за бившите собственици, тъй като са налице елементите от фактическите състави на нормите на чл. 28, ал. 5 и 7 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата, в частта относно имоти № 139 и № 140, и е отменил оспорената заповед, в частта относно имоти № 141 и 152, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат съобразени правата на наследниците на Иван Ставрев Арнаудов, като им бъде отреден имот от разликите над 600 кв. м от имоти № 141 и № 152. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата, в частта относно имоти № 139 и № 140, не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на касационно обжалване. Решението, в обжалваната му част, е правилно. Неоснователни са доводите в първата касационна жалба, че за всички имоти, включени в план на новообразувани имоти (ПНИ) за селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, важат разпоредбите на ЗУТ. За имотите, които следва да бъдат отредени на бившите собственици, не се прилагат изискванията на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. За тези имоти важи разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. м за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползувателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползувателските имоти, ако същите се намират в урбанизирани територии. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не позволява друго тълкуване, същата е съобразена и с целта на закона - да се реституират имотите на бившите собственици, в случаите, когато са налице разлики над максимално допустимите размери за отреждане на ползувателските имоти, разбира се при наличие и на останалите изисквания в специалния закон, които са свързани именно с правилното устройство на територията. Двете цели не са противоречиви, същите следва паралелно да са налице, като не може да се даде приоритет само на правилното устройване на територията, както се иска в касационната жалба. Разликите могат да останат в ползувателския имот, само ако от тях не може да се образува имот, при спазване на визираните в нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ изисквания. Съгласно заключенията на първата и третата съдебно-технически експертизи, които съдът е приел за обективно и компетентно изготвени, неоспорени от страните, от разликите над 600 кв. м (за имоти № 141 и № 152) може да се обособи имот, който да отговоря на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, с площ над 250 кв. м, с осигурен достъп до общински път, като при проектирането на границите му ще се спази отстоянието от съществуващите сгради в двата имота № 141 и № 152 и същите няма да бъдат засегнати. Несъстоятелни са възраженията, че съдът не е зачел заключението на вещото лице по третата съдебно-техническа експертиза, според което денивелацията на терена за имоти № 141 и № 152 е от порядъка на 1.0 м и по тази причина в нарушение на чл. 28, ал. 5, изр. 1 от ППЗСПЗЗ новопроектираният имот остава без достъп до път. В заключението на вещото лице инж. Попова изрично е посочено, че новопроектираният имот ще има достъп до път, но такъв имот няма да отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и площ. Никъде не се съдържа констатация, че при установена денивелация от 1.0 м имотът няма да има достъп до път. С оглед на всичко изложено съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е допуснал проектиране на имот от разликите от имоти № 141 и № 152. Неоснователни са доводите, че съдът не е коментирал в мотивите на решението си направеното в хода на съдебното производство искане за спиране на производството поради наличие на висящ гражданскоправен спор. Съдът се е произнесъл по искането в самото съдебно заседание и го е оставил без уважение, тъй като законосъобразно е счел, че не е налице преюдициалност на спора. В производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съдът преценява законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител план на новообразуваните имоти във всичките му части (текстова, графична, цифрова и регистър на имотите). Изрично в разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е посочено, че данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Но в производството по § 4к, съдът не може да извършва преценка дали са били налице законовите предпоставки за придобиване правото на собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ или дали правото на собственост е възстановено по надлежния ред от компетентния административен орган. Ето защо наличието на материалноправен спор за собственост между бившите собственици и ползвателите е неотносимо за настоящото производство и не може да се разглежда като преюдициално на същото. В настоящото производство съдът проверява от формална страна легитимацията на страните да бъдат вписани в регистъра към ПНИ. Разрешаването на спора за материално право по общия исков ред би било основание за изменение на влязъл в сила ПНИ - § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По доводите във втората касационна жалба, че решението на ПК е нищожно и че липсват доказателства наследодателят на жалбоподателите да е бил собственик на имота, настоящият състав изцяло споделя мотивите на административния съд. Както вече се посочи, при проверката за законосъобразност на заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да се преценява дали правото на собственост е възстановено по надлежния ред от компетентния административен орган. Не могат да се приемат и доводите за липса на идентичност между имота на възстановените собственици и ползвателските имоти № 141 и № 152, тъй като се намирали в различни местности. По този въпрос има заключение в първата съдебно-техническа експертиза, неоспорено в тази му част от никоя от страните. По същността си с тези твърдения се оспорва експертизата, което е недопустимо да се прави за първи път пред касационната инстанция. Касационните жалбоподатели тълкуват некоректно изискванията при проектирането на новообразуваните имоти. Площите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ касаят имотите на бившите ползватели, но по отношение на бившите собственици важи § 4з, ал. 2 - изискването е отреденият им имот да е с минимална площ от 250 кв. м. По доводите, че новопроектираният имот следва да отговаря на изискванията на ЗУТ, важи казаното по-горе за неприложимостта им в конкретната хипотеза. Не могат да се приемат и твърденията, че съгласно заповедта по чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване се нанасят в ПНИ без изменение на местоположението им, т. е. с ПНИ не следва да се променя конфигурацията на имота. Същото правило се съдържа и в чл. 28, ал. 6, изр. последно от ППЗСПЗЗ, но с оглед законовото ограничение по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочената заповед не е нормативен акт и не може да се прилага вместо приложимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,