Решение № 7481 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2012 г.

Решение № 7481 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5507 от 2.12.2011 г., постановено по адм. д. № 5665/08 г. Административен съд София град, първо адм. отд., шестнадесети състав, отменил по жалба на "Аурубис" - АД /предишно наименование "Кумерио Мед" - АД/ решение № К-47-0418 от 7.05.2008 г., издадено от началника на Митница - София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 2 796,00 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното погасяване и е осъдил Митница - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 460,72 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Столична Митница - София, чрез процесуалния му представител Тодорка Попгеоргиева. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответното по касационната жалба дружество "Аурубис" - АД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отменил по жалба на "Аурубис" - АД /предишно наименование "Кумерио Мед" - АД/ решение № К-47-0418 от 7.05.2008 г., издадено от началника на Митница - София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 2 796,00 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното погасяване. Административният съд е описал много подробно фактическата обстановка по извършването на последваща проверка на действията на дружеството по повод на извършен внос по ЕАД № 07BG005003Н000239 от 6.06.2007 г. на меден концентрат с произход от Македония с режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление", приключило като краен акт с обжалваното решение № К-47-0418 от 7.05.2008 г. на началника на Митница - София, с което на дружеството е определено задължение за лихва върху дължимия ДДС в размер на 2 796,00 лв., което задължение то е заплатило на 21.05.2008 г. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон. За да изгради този свой извод решаващият състав е посочил на първо място основанията на митническия орган за издаване на обжалваното решение, като е изброил правните разпоредби, на които се основава решението. След това е дадено тълкуване на същите разпоредби и по-специално на нормите на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС и чл. 54, ал. 1 от същия закон, както и нормите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2; чл. 217, § 1 и чл. 221, § 1 от Митническия кодекс на общността, като е посочено, че при тълкуването на тези разпоредби съдът е обвързан от задължителното тълкуване, дадено в решение на Европейския съд от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд по адм. д. № 6099/2008 г. с предмет, аналогичен на спора по настоящето дело. В тази насока съдът е възпроизвел систематично въпросното тълкуване, след което е направил извод, че след като е установено, че вземането за ДДС е взето под отчет на 21.05.2008 г. и няма данни дружеството да е било уведомено за това, то срокът за плащане на задължението не е започнал да тече, а задължението е заплатено на 21.05.2008 г., като съобразно даденото тълкуване в § 29 и § 32 от решението, лихва е дължима само при неизвършване на плащането в определения на длъжника срок за плащане и дотолкова, доколкото длъжникът не изпълни определеното му задължение в срок. На база на това е прието, че оспореният административен акт в посочената му част е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 201 и чл. 214 от Регламент № 2913/92 г. Съдът е изложил мотиви защо не приема аргументите на митническия орган за определяне на лихви при условията на чл. 214, § 3 от същия регламент предвид обстоятелството, че не става въпрос за режим "активно усъвършенстване" или "временен внос". Съдът е приел още, че нормата на чл. 211, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ съвпада с разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от Митническия кодекс на общността, за който в решението на съда е прието, че не съдържа обсъжданите санкции, като е направено позоваване на цитираното решение на СЕС и други сходни решения. Съдът не е възприел и довода, че данъчно-задълженото лице дължи лихва, защото изобщо не му е предоставен срок за изпълнение. Изложени са аргументи, че съобразно цитираните норми на Регламент № 2913/92 г. и Регламент № 2454 за длъжника тече срок за изпълнение /плащане на дължимото задължение/ само ако същият е бил надлежно уведомен за това след датата на вземане под отчет на вземането, а в случая длъжникът не бил уведомен за задължението след вземането под отчет на задължението и срокът за плащане не е изтекъл към 21.05.2008 г., когато задължението е заплатено и като е приел обратното, митническият орган е нарушил материалния закон. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. От многостранните доводи в жалбата може да бъде направен извод, че касаторът не оспорва възприетата от съда фактическа обстановка, но твърди, че позоваването на разпоредбите на Митническия кодекс на общността, респективно на тълкуване на разпоредби от този кодекс, дадено в решение на Съда на Европейски съюз, в случая е неприложимо, тъй като се касае за хипотеза, която е извън техния обхват и в случая става въпрос за приложение на национално законодателство, което установява задължение за лихви за забава при неплащане в срок на установени задължения. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. С ЕАД № 07BG005003Н000239 от 6.06.2007 г. дружеството - ответник по касация е оформило под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 1.06.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 5.09.2007 г. като дружеството е уведомило митническите органи за това обстоятелство и ги е поканило да коригират при нужда митническата облагаема стойност. На 7.05.08 г. е издадено решението от началника на митницата, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Допълнителното задължение обаче е взето под отчет на 18.05.2008 г. Съдебното производството относно ДДС е прекратено в следствие частично оттегляне на жалбата. Спорът се свежда до това дължи ли се лихва за забава върху задължението за данък добавена стойност. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Изложените мотиви в тази насока, както и дадените отговори на направените възражения от процесуалния представител на митническия орган се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218 § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно чл. 633 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Въз основа на постановеното решение на СЕО е установена и съдебната практика на ВАС по аналогични казуси. В този смисъл съобразявайки се с даденото тълкуване на материалния закон и съобразявайки установената съдебна практика по този тип дела, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито аргументи се развиват в жалбата. Наведените в нея доводи, че при формиране на преюдициалното запитване и постановяването на решение по него се е стигнало по изместване на предмета на спора и по тази причина съдът не е дал отговор на основния спорен въпрос между страните са неоснователни и не намират подкрепа във фактите по делото. Правилно и обосновани са и изводите на съда по довода на митническия орган, че вносителят дължи лихва, защото не му е определен срок за изпълнение. Нормата на чл. 54 от ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове. От данните по делото се установява, че дружеството е получило покана за доброволно изпълнение /уведомление/, с която се определят срок за плащане преди извършването на действието за вземане под отчет на задължението. В този смисъл факта на уведомяване за допълнително определено задължение за главница /ДДС/ не следва да се преценява като основание за дължимост на лихва върху нея. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за допуснато нарушение на закона при решаване на въпроса за отговорността за разноските по делото. От гледна точка на фактите и позициите на страните към тях делото не може да се квалифицира като такова с особена сложност. Такава обаче е налице по отношение на самия правен спор, което ясно проличава от тезите на страните и от обстоятелството, че по спора се е стигнало до преюдициално запитване до съда на Европейските общности. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 136,91 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,