Решение № 5700 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3093/2020 г.

Решение № 5700 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3093/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. М., в качеството му на председател на Сдружение на собствениците "Блок Албена" гр. Божурище, чрез пълномощник адв. Р. Р., срещу Решение № 47 от 10.01.2020 г., постановено по адм. дело № 879/2018 г. от Административен съд София област. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна - Кметът на Община Божурище, чрез пълномощника си юрк. С. К., в писмен отговор изразява становище за неоснователност по депозираната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е мълчалив отказ на Кмета на Община Божурище да се произнесе по заявление с рег. № М-754 от 06.06.2018 г., подадено от Г. М., в качеството му на председател на Управителния съвет на Сдружение на собствениците "Блок Албена" гр. Божурище, съдържащо искане да предприеме мерки за извършване на неотложни ремонти, съгласно Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел оспорването за неоснователно и го е отхвърлил, като е осъдил Сдружението на собствениците "Блок Албена" гр. Божурище да заплати на Община Божурище съдебни разноски в размер на 100 лв. За да постанови този правен резултат е приел, че жалбоподателят "... не доказва наличието на предпоставките за издаване на заповед от кмета... че управителят на етажната собственост отказва средства да бъдат вложени в ремонта, нито липсата на средства на ЕС за извършване на ремонта,... свиквано ли е общо събрание на ЕС и вземано ли е решение от ЕС касаещо ремонта". Въз основа на това е приел, че ".. в случая не са налице предпоставките кметът да извърши неотложен ремонт в хипотезата на чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС". Решението е недопустимо. В него липсват мотиви по очертания от съда предмет на спора. Първият въпрос, на който съдът трябва да си отговори е какъв е предметът на делото, т. е. какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него. Предмет на правния спор, очертан от жалбоподателя, е законосъобразността на мълчаливия отказ на Кмета на Община Божурище да се произнесе по искане с рег. № М-754 от 06.06.2018 г. А искането, така, както е формулирано от него е да се отмени обжалвания мълчалив отказ и съдът да се произнесе "... с всички произтичащи от това последици". От съдържанието на мотивите на съда е видно, че съдът не се е произнесъл по редовността и допустимостта на жалбата, която е депозирана пред административния орган на 06.08.2018 г., с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1 АПК. Към жалбата не са представени доказателства за представителната власт на подателя й, т. е. не е ясно дали надлежно е упражнено правото на жалба. Не е изяснена фактическата обстановка по делото, не са обсъдени и анализирани приложените към административната преписка доказателства в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, поради което изводите на съда, доколкото са налице такива, не са обосновани. Не става ясно какво приема съдът за безспорно установено, въз основа на кои доказателства и въз основа на това какви са правните му изводи досежно предмета на спорното правоотношение. От съдържанието на приложените по делото искания с рег. № М-754 от 06.06.2018 г. и предхождащото го с рег. № М-84 от 18.01.2018 г. (л. 29-30) е видно, че Кметът на общината е бил сезиран от председателя на УС на СС "Блок Албена" по различни "проблемни области свързани с блока", "такива, свързани със санирането" на същия, с въпроси, "които засягат мобилни оператори", както и с "разрушен (изгорял) гл. водоотвод (за дъждовна вода) от покривната конструкция, който води към основите на блока и реално застрашава конструкцията му. Съдържат се и различни искания: 1. " да се състави предписание към домоуправителя на вх. Б, г-н Г. М." (л. 30-31) и 2. кметът на община Божурище.... да предприеме мерки, съгласно закона за управление на етажната собственост – извършване на неотложни ремонти гл. ІV, чл. 49, ал. 5". Преценката на доказателствата е в основата на решаващата дейност на съда, защото върху тази преценка той изгражда своите констатации относно фактическото положение, съответната правна норма, която следва да намери приложение и съществуването или несъществуването на спорното право, в крайна сметка. Такава преценка в случая не е налице. Цитирането на правна норма и декларацията, че жалбоподателят не е доказал наличието на предпоставките на чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС е всъщност липса на мотиви. Отсъствието на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на обжалвания акт. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. По претенцията на страните за разноски ще следва да се произнесе първостепенният съд с решението си. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение