Решение № 613 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2018 г.

Решение № 613 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисията за финансов надзор чрез процесуални представители Вълчовска и Стоянова срещу решение № 469/25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3769/2017 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № Д-07-42/20.03.2017 г. на председателя на КФН за прекратяване на служебното правоотношение на А. Божилова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – А. Божилова чрез адв. Нейкова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение на А. Божилова-20.03.2017 г., служителката заема длъжността "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в Комисията за финансов надзор с придобит ранг 2-ри младши. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с проведеното оценяване на служителя за индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.201 г., на 20.03.2017 г. от оценяващия ръководител е определена годишна оценка "Неприемливо изпълнение". На същата дата контролиращият ръководител – главният секретар на КФН потвърждава поставената оценка. Със заповед № Д-07-42/20.03.2017 г председателят на КФН на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ прекратява служебното правоотношение с А. Божилова, поради това, че е получена най - ниска годишна оценка - "Неприемливо изпълнение" при оценяване изпълнението за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. За да отмени обжалвания административен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, като това обстоятелство представлява основание за отмяна на административния акт и води до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основните възражения на касатора са свързани с преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 10, чл. 12, чл. 14 и чл. 18 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл., както и че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл обуславя и анализа на процедурата по оценяването на Божилова, който съдът извършва. Обосновано първоинстанционният съд сочи в мотивите си, че изготвената оценка е опорочена и произнесена в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства и в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, поради което не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователен е доводът на касатора, че са налице касационни отменителни основания, тъй като не са отчетени разликите в длъжностните характеристики за заеманите през оценявания период две длъжности от служителката, а именно "старши експерт" от 01.01.2016 г. до 27.06.2016 г. и от тази дата до 31.12.2016 г. -"главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол". Действително сравнението на двете характеристики разкриват незначителни разлики в описанието на преките задължения, които са по-скоро въпрос на формулировка на задачите, отколкото същностни различия, и не могат да променят изводите в обжалваното решение. Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага чл. 10, чл. 12, и чл. 13 от НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. Обосновано, след подробен анализ на работните планове за двете длъжности, заемани в рамките на оценявания период съдът приема, че са налице нарушения при съставянето им, основани на идентичността на плановете, на формулираните в тях общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. На следващо място от приложения по делото формуляр за проведената на 18.07.2016 г. междинна среща е видно, че служителката изпълнява стриктно възложените работни задачи и отговорности към дирекцията. Годишната оценка на изпълнението обаче е негативна, определена като "неприемливо изпълнение". Констатирано е, че служителят показва непознаване на законовата и нормативна база, което е изискване по длъжностна характеристика, не притежава необходимите аналитични възможности, за да подготви текст, подходящ за презентиране на регулаторната политика на КФН, не разполага с организационни способности, не спазва работното време и трудовата дисциплина. Правилно и в съответствие с относимите към спора доказателства решаващият съд приема наличие на противоречие между положителната междинна оценка на Божилова и негативната обща оценка, като в нарушение на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не са посочени никакви конкретни факти обусловили тази промяна в преценката за изпълнение на длъжността, а само общи и декларативни изводи, че служителката демонстрира незадоволително ниво на знания и умения, необходими за оптималното изпълнение на длъжността. Правилни са изводите на съда, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. От друга страна, между оценките дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща има съществени и необосновани противоречия. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата. Вярно е, че коефициентът, респ. поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът изследвал законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че получената годишна оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон в нарушение на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 300 (триста) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на стр. 18 от делото договор за правна защита и съдействие от 04.12.2018 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение