Решение № 15802 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2020 г.

Решение № 15802 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Манджуков, [населено място], [адрес] срещу Решение № 2904 от 25.02.2020 г. на Върховния административен съд по административно дело № 13243/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Манджуков срещу Заповед № 8121 К-8365 от 06.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Л. Манджуков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е изложил мотиви защо не приема доводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед. Излага подробно фактите по провеждане на дисциплинарното производство и счита за съществено нарушение използването от органа на посочения от него телефонен номер за уведомяване във връзка с производството. Сочи, че не бил запознат с обобщената справка и счита за неприложим чл. 30 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността за установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121 з-470), а приложим чл. 51 от същата. Сочи също, че служителят, който го уведомил за обобщената справка по телефона, не е член на комисията.

Неправилен счита и извода на съда за недопуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – не е канен да даде обяснения, липсва протокол за предоставена възможност за устни обяснения. Неправилно съдът приема и спазване на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, тъй като една година от извършване на нарушението отдавна е изминала.

Съдът не е отчел липсата на мотиви на оспорената заповед, липсата на доказателства за осъществени умишлено действия, които имат за последица уронване на престижа на службата, както и за самото нарушение. Не е налице конкретизация на действията, чрез които се приема нарушение на етичните правила. Счита заповедта несъответна на целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Иванова, Адвокатска колегия, гр. Видин.

1. Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, счита същата за неоснователна.

Доводите в касационната жалба възпроизвеждат доводите в първоначалната жалба. Прави подробен анализ на приетите от съда факти и на направените въз основа на тях изводи и счита приетите за доказани от съда факти за съответни на доказателствата по делото, а направените изводи за правилни. Излага подробно възражения по всеки от доводите на касатора за нарушения на дисциплинарното производство.

Излага възражения и по доводите на касатора за противоречието на обжалваното решение с материалния закон като счита, че съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, приемайки приложимост на правните основания, сочени в оспорената заповед.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт В. Табакова.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. Към 30.05.2018 г. Л. Манджуков е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, заема длъжност заместник-началник на Граничен контролно-пропусквателен пункт Видин, считано от 30.03.2015 г., при специфично наименование "старши инспектор".

1. На 30.05.2018 г., със Заповед № 8121 К-6556, министърът на вътрешните работи образува дисциплинарно производство във връзка с предложение на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", съдържащо данни за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР в периода април 2016 г. – юли 2016, изразяващо се в психически тормоз на М. Костова, служител на Главна дирекция "Гранична полиция", и определя дисциплинарно разследващ орган.

1. На 04.06.2018 г. г-н Манджуков е поканен на основание чл. 207, ал. 11 във вр. с ал. 8, т. 1 ЗМВР да се запознае със Заповед № 8121 К-6556 и да даде писмени обяснения като е положил лично подпис на поканата.

1. На 05.06.2018 г. г-н Манджуков дава писмени обяснения, в които излага фактите, във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение.

1. На 08.06.2018 г. на г-н Манджуков е издаден от Медицински център "Св. Петка" ЕООД, гр. София, първичен болничен лист за временна нетрудоспособност за периода 08.06.2018 г. – 21.06.2018 г., включително, при режим на лечение – домашен за общо заболяване.

1. На 12.06.2018 г. дисциплинарно разследващият орган предоставя на министъра на вътрешните работи обобщена справка за извършеното разследване по дисциплинарното производство съдържаща повода за образуване на дисциплинарното производство, предварителните данни, установената фактическа обстановка, събраните доказателства, между които сведения от семейството и сестрата на М. Костова, протокол за оглед на съдържанието на използвания от М. Костова телефон с получавани от г-н Манджуков кратки електронни съобщения, сведение от началника на отдел "Сигурност на информацията и административно обслужване" в Главна дирекция "Гранична полиция", както и документи, свързани със служебния статус на г-н Манджуков, в т. ч. информация за датата на навършване на пределна възраст – 24.08.2018 г.

1. На 13.06.2018 г. е съставен протокол, удостоверяващ отказа на г-н Манджуков да получи лично покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното дело на основание чл. 207, ал. 11 във вр. с ал. 8, т. 1 ЗМВР – при представен болничен лист с определен домашен режим при посещение в дома на г-н Манджуков същият не е открит, съпругата му не е дала информация, че се намира извън града и при проведен телефонен разговор е заявил, че е "на лечение в гр. София", както и че до приключване на болничния лист отказва да приема каквито и да било покани и да дава каквито и да било обяснения.

1. На 23.06.2018 г. на г-н Манджуков от Многопрофилна болница за активно лечение "Здравето 2012", гр. София, е издаден първичен болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 21.06.2018 г. до 20.07.2018 г., включително, при режим: първите три дена болничен, 20 дена – домашен и 7 дена – свободен за общо заболяване.

1. На 11.07.2018 г. министърът на вътрешните работи се запознава с обобщената справка.

1. На 20.07.2018 г. е съставен протокол, удостоверяващ информирането на г-н Манджуков чрез телефона за възможността на 24.07.2018 г. в 10, 00 ч. да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, като са възпроизведени фактическите и правни основания за дисциплинарното нарушение, и да представи писмени обяснения или възражения, както и отказа му да стори това. Уведомяването е документирано чрез запис на разговора, възпроизведен в нарочен протокол. Г-н Манджуков е заявил, че е в болнични и ще се запознае с обобщената справка след тяхното приключване.

1. На 23.07.2018 г. на г-н Манджуков от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна" АД, гр. София, е издаден първичен болничен лист за временна нетрудоспособност за периода 20.07.2018 г. – 22.08.2018 г., включително, при режим: 4 дни болничен и 30 дни домашен за злополука.

1. На 25.07.2018 г. е съставен протокол, удостоверяващ, че г-н Манджуков не се е възползвал от правото си да представи писмени обяснения.

1. На 06.08.2018 г., със Заповед № 8121 К-8365, министърът на вътрешните работи, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР налага на г-н Манджуков дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във вр. с т. 19 и 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

1. На 08.08.2018 г. е направен няколкократен опит на домашния адрес и на посочения телефон за връзка на г-н Манджуков да бъде връчено съобщение за Заповед № 8121 К-8365, но не е намерен на адреса и не е отговорил на телефонните позвънявания. За извършеното е съставен протокол, подписан от двама свидетели, служители на министерството.

1. На 09.08.2018 г. съобщение за Заповед № 8121 К-8365 е поставено на таблото за съобщения в сградата на Граничен контролно-пропусквателен пункт - Видин (Дунав мост – 2) и в сградата на Гранично полицейско управление – Видин.

1. На 21.08.2018 г. на г-н Манджуков от Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов" е издаден първичен болничен лист за временна нетрудоспособност при режим: един ден болничен и 30 дни домашен.

1. На 23.08.2018 г. е съставен протокол, удостоверяващ неявяването на г-н Манджуков за връчване на Заповед № 8121 К-8365.

1. На 30.08.2018 г. г-н Манджуков подава молба до министъра на вътрешните работи да му бъде предоставен екземпляр от Заповед № 8121 К-8365 като сочи домашния си адрес за място на получаване.

1. На 03.09.2018 г. г-н Манджуков подава жалба срещу Заповед № 8121 К-8365.

1. На 07.09.2018 г. г-н Манджуков получава по пощата Заповед № 8121 К-8365.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на дисциплинарнопроизводствените правила, спазени са изискванията на закона и на Инструкция № 8121 з-470.

Производството е образувано от органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР с писмена заповед, служителят е запознат с нея и уведомен за правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Не се е възползвал от правото си да бъде подпомаган в защитата от посочен служител, посочил е телефонен номер, на който с него е осъществен контакт в случаите, когато не е открит на домашния адрес. Законосъобразно е назначен дисциплинарно разследващ орган, който след като е извършил необходимите действия по дисциплинарно разследване е изготвил обобщена справка с оглед на чл. 210, ал. 7 ЗМВР, отговаряща на изискванията на чл. 50 от Инструкция № 8121 з-470. На жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с нея и да представи възражения, като действията по уведомяването му са надлежно удостоверени.

Съдът приема, че ползването на отпуск за временна нетрудоспособност не е пречка служителят да не участва в дисциплинарното производство освен ако заболяването му пречи да се яви при дисциплинарно разследващия орган, което се удостоверява с медицинско удостоверение – чл. 29 и 30 от Инструкция № 8121 з-470. Доказателствата по делото установяват, че заболяването на жалбоподателя не е пречка за участието му в дисциплинарното производство. С оглед на осигурената възможност за участие в дисциплинарното производство съдът приема, че правото му на защита не е нарушено. Спазени са изискването на чл. 206, ал. 1 и на чл. 207, ал. 12 ЗМВР.

Дисциплинарното производство е проведено в рамките на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, като материалите са постъпили при министъра на най-ранната дата – 15.06.2018 г., а заповедта е издадена на 06.08.2018 г. при спазване на правилото на чл. 195, ал. 3 ЗМВР.

Съдът приема, че заповедта е и материално законосъобразна, тъй като дисциплинарната отговорност на г-н Манджуков е ангажирана за деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи. Доказателствата по делото установяват фактическите обстоятелства, а довода за неизяснена фактическа обстановка е неоснователен. Деянието – изпращането на телефона на М. Костова, на нейния съпруг, син и сестра съобщения и провеждането на срещи с цел разказване за нейните взаимоотношения с трето лице, е доказано и правилно е подведно като нарушение на т. 19 и 67 от Етичните правила. Съдът приема, че неизискването на справка от мобилния оператор, каквото искане е направено от служителя, е неоснователно с оглед на доказания факт, че съобщенията са получавани от личния телефон на г-н Манджуков. Деянието е станало достояние на лица извън системата на министерството и е довело до уронване на престижа му. Предвид на тежестта на нарушението органът правилно е наложил дисциплинарно наказание "уволнение".

Съдът приема, че заповедта е и в съответствие с целта на закона като осъществява превенция и налага стандарт на службата в министерството.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от два от визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

В подкрепа на този порок касаторът сочи, че съдът не е обсъдил доводите му за допуснати в хода на дисциплинарното производство нарушения, които са нарушили правото му на защита.

Безспорно е, че процесуално задължение на съда е да обсъди относимите доводи на страните по делото, но между необсъждане на доводите от съда и несъгласие на касатора с изводите на съда досежно тези доводи и относимите за тях факти е налице съществена разлика като несъгласието с изводите на съда не е процесуално нарушение.

От съдържанието на касационната жалба е видно, че само два довода могат да бъдат отнесени към порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност соченото необсъждане на доводите му. Първият е на стр. 2, където касаторът сочи "по отношение на незаконосъобразността на процесната заповед съм развил подробни съображения. Нито едно от тях не е разгледано от Съда. " Вторият е на стр. 3, където сочи, че съдът не е взел отношение по изискването за лично запознаване с обобщената справка.

Първият довод е декларация, а не довод, тъй като не съдържа какъвто и да било конкретен факт, който първоинстанционният съд не е обсъдил. Следва да се посочи, че вероятно касаторът не се е запознал подробно с мотивите на обжалваното решение, защото в противен случай не би пропуснал да установи, че съдът е изложил подробно мотиви относно сочените нарушения на чл. 195, ал. 3, чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 8 ЗМВР, които са единствените сочени от касатора нарушения на процедурата в жалбата, с която е сезирал първоинстанционния съд.

Вторият довод също е несъответен на мотивите на обжалваното съдебно решение. На стр. 7 съдът е изложил подробно мотиви защо в случая се е стигнало до ситуация, в която касаторът не е лично запознат с обобщената справка, какво точно са направили компетентните органи, как са го документирали и защо приема, че осъщественото по никакъв начин не нарушава правото му на защита, тъй като незапознаването е само и единствено в резултат на личната преценка на касатора как и дали да упражни предоставените му права.

С оглед на горното доводите на касатора за твърдения порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

1. По порока противоречие с материалния закон:

Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон.

а) По спазването на дисциплинарнопроизводствените правила:

Касаторът счита, че съдът неправилно е приел процедурата по уведомяването му за изготвената обобщена справка и възможността да се запознае с нея за проведена в съответствие с изискванията на закона. Този довод на касатора налага съдът да изложи следното:

Дисциплинарното наказание е проява на дисциплинарната (йерархична) власт на органа по назначаването (съответния ръководител), която държавата, чрез закона му е предоставила, за да гарантира законово установения ред на организирано съгласуване и подчинение, т. е. на йерархия, в съответната организационна структура. Тази йерархична власт има способността пряко и едностранно да въздейства върху права и законни интереси на съответното лице, в т. ч. и на основното му конституционно право – правото на труд, чл. 48, ал. 1 от Конституцията.

Отчитайки потенциалната възможност за въздействие върху правото на труд и в изпълнение на конституционното си задължение за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48, ал. 1 от Конституцията, законодателят е създал специални дисциплинарни производство, които да бъдат гаранция за постигане на целите на дисциплинарната власт при спазване на правата на служителя и в частност на конституционното му право на защита – чл. 56 от Конституцията. Отчитайки подчинеността на служителя в йерархичното правоотношение с органа по назначаването и властническият инструментариум, с който органът разполага, законодателят е създал изисквания, които органът е длъжен да спазва и нарушението на които опорочават дисциплинарното производство до степен, която го прави незаконосъобразно и следователно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Законът за Министерството на вътрешните работи съдържа подробно регламентирано дисциплинарно производство, с установени задължения на дисциплинарно наказващия орган, гарантиращи правото на защита на държавния служител. Проява на общото право на защита на служителя е правото му да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка и с материалните към нея – чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. Като всяко субективно право упражняването му е предоставено на преценката на неговия носител. За целите на дисциплинарното производство релевантен е не фактът дали служителят обективно е упражнил или не правото си, а дали не е лишен от възможността да упражни това свое право по причини, за които отговорен е дисциплинарно наказващият орган. Освен регламентираното право на служителя по чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, законодателят, за да гарантира правото на защита на служителя, е регламентирал и задължение на дисциплинарно наказващия орган да постанови акта си след като изслуша държавния служител или приеме писмените му обяснения. Тъй като това задължение обективно би могло никога да не се изпълни, ако самият служител не желае, законодател е допуснал изключение от задължението – когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или не може да даде писмени обяснения.

Безспорно е, че правото на отпуск за временна нетрудоспособност, е субективно право на държавния служител, упражняването на което първо, не зависи от волята на органа по назначаването, а от органа за експертиза на работоспособността за настъпила временна неработоспособност, причинена от обща или професионална болест, трудова злополука и др., който определя времетраенето и режима й, и второ, като всяка отпуска води до временно спиране на изпълнението на служебното правоотношение. Но това не води до извод за изключване на абсолютно всички правомощия на страните по служебното правоотношение във връзка с неговото съществуване. Така държавният служител може да прекъсне отпуската си за временна нетрудоспособност и по този начин да възстанови състоянието на изпълнение на служебните задължения. А и органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение съгласно чл. 229 ЗМВР по време на отпуск, когато това е поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Следователно законодателят е създал правомощие на органа по назначаването, който е и дисциплинарно наказващ орган, при наложено дисциплинарно наказание "уволнение" да прекрати служебното правоотношение на държавния служител. По отношение на самото дисциплинарното производство единственият факт, който законодателят е обвързал с ползването от служителя на законоустановен отпуск е спирането (не теченето) на срока по чл. 195, ал. 1 и 2 ЗМВР с оглед на алинея 3, но това е само спиране на срока за налагане на дисциплинарното наказание, не и спиране на самото дисциплинарно производство.

При отчитане на горното и на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР следва да се прецени в конкретния случай спазил ли е органът задълженията си да предостави на касатора възможност да упражни правата си по чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР и изпълнил ли е задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а ако не е изпълнил задължението си каква е причината за това.

Видно от доказателствата по делото на 04.06.2018 г. касаторът е бил лично уведомен и се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарното производство като е дал на 05.06.2018 г. и писмени обяснения. От 08.06.2018 г. до 22.08.2018 г., т. е. 76 дни касаторът е в отпуск за временна нетрудоспособност, а на 24.08.2018 г. навършва пределна възраст – 60 г., т. е. възниква основание за прекратяване на служебното му правоотношение на основани чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От доказателствата по делото е видно също, че касаторът три пъти в рамките на тези 76 дни е заболявал от ново общо заболяване в последния ден на предходния отпуск за временна нетрудоспособност, като в резултат на това на 21.06.2018 г. и на 20.07.2018 г. е бил едновременно в отпуск по болест въз основа на два различни болнични листа.

Видно също от доказателствата е, че на 13.06.2018 г., когато е в отпуск за временна нетрудоспособност с предписан домашен режим на лечение – на шестия ден от лечението при предписани четиринадесет, той не е намерен на домашния си адрес, а при осъществената с него от дисциплинарно разследващия орган комуникация чрез посочения телефон за връзка е отказал да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарното дело, като отказът е надлежно оформен в документ, подписан от членовете на дисциплинарно наказващия орган. Следователно касаторът е бил надлежно уведомен за възможността да упражни правото си по чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, но е отказал да го упражни. Отказът е въпрос на лична преценка дали и как да упражни правото си като следва да се посочи, че в случая касаторът сам се е лишил и от установеното въз основа на болничния лист право на домашно лечение, тъй като е напуснал дома си.

Видно от доказателствата по делото е, че на 20.07.2018 г. касаторът е бил надлежно уведомен за възможността да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган на 24.07.2018 г., но изрично се е отказал от тази възможност, като не е представил и писмени възражения. Вярно е, че за тази дата той има болничен лист, който предвижда свободен режим на лечение, както и че три дена по-късно има издаден за същата дата болничен лист с установен болничен режим на лечение. Но тези факти биха имали значение, ако касаторът не се бе отказал от възможността да бъде изслушан от наказващия орган или да му представи писмени обяснения. Соченото, че ще се запознае с материалите след като приключи отпуската му за временна нетрудоспособност не води до друг извод, тъй като той обективно е отказал и не се е явил на сочената от органа дата за изслушване, а не е и представил писмени обяснения.

Следователно изводът на първоинстанционният съд, че органът е направил всичко възможно, за да гарантира правото на защита на касатора, както и за да изпълни задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е правилен. Вярно е, че съдът се е позовал на чл. 29 и 30 от Инструкция № 8121 з-47, които разпоредби, както сочи и касаторът, са относими за дисциплинарните производства, образувани за дисциплинарни нарушения по чл. 198 – 202, каквото процесното дисциплинарно нарушение не е, но независимо от неправилното позоваване на тези разпоредби крайният извод е правилен, тъй като в случая не става въпрос за неизпълнение на задължение на касатора да се яви пред дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 30 от Инструкция № 8121 з-470, а за преценка на възможността да упражни правата си. Касаторът не е декларирал невъзможност да упражни правото си да се запознае с обобщената справка, с материалите по делото и да бъде изслушан поради обективна невъзможност, а е направил отказ да упражни правата си.

Що се отнася до довода на касатора за приложимост на чл. 50 и 51 от Инструкция № 8121 з-470, то този довод е безспорно основателен, тъй като именно тези две разпоредби следва и са приложени от дисциплинарно разследващия орган. Касаторът е бил призован с покана по образец да се запознае с обобщената справка, но отсъствието му от домашния адрес при назначено му домашно лечение е причината тази призовка по образец да не може да му бъде връчена, като за неявяването му е съставен нарочен протокол, а за възможността да упражни правото си е надлежно уведомен по телефона.

Използването на посочения от касатора телефонен номер за комуникация с него от органа не е каквото и да било нарушение, тъй като към този способ за комуникация органът е преминал след като няколкократно е правил опити да го открие на домашния адрес, където би следвало да се намира с оглед на предписваното му болнично лечение.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилно приложение от съда на закона относно преценката му за спазване на дисциплинарнопроизводствените правила са неоснователни, а изводът на съда – правилен.

б) По материалната законосъобразност на оспорената заповед:

Касаторът счита за неправилен извода на съда за мотивираност на оспорената заповед. Видно от съдържанието на оспорената заповед в нея подробно са изложени всички установени релевантни факти, въз основа на тях са направени обосновани фактически изводи, органът е анализирал доказателствата в съвкупност, а и те са очевидни и безспорни, тъй като изхождат от самия касатор.

Неоснователен е и доводът му, че органът не бил събрал "достатъчно по обем данни за извършено нарушение". Първо, не "обемът" на данните е решаващ за доказване на едно дисциплинарно нарушение, а тяхната значимост за релевантните юридически факти. И второ, установеното от органа дисциплинарно нарушение е надлежно документирано чрез приложените по делото разпечатки от телефона на М. Костова изпратени от личния телефон на касатора. Те, сами по себе си са достатъчни, за да установят характера на създадените отношения, които са станали и публично известни.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Този довод е неоснователен с оглед на доказателствата по делото. Процесното дисциплинарно производство е образувано за дисциплинарно нарушение на чл. 203, ал. 1 ЗМВР. С оглед на това, както правилно приема и първоинстанционният съд, приложима е разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Визираните в нея срокове, съотнесени към доказателствата по делото, сочат, че органът е спазил както срока от откриване на нарушението, така и срока от неговото извършване.

Видно от изложеното доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон като изводът му за правилно квалифициране на установеното дисциплинарно нарушение и обоснованото мотивиране на вида на наложеното наказание е съответен на доказателствата по делото и на закона.

Поради горното съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

С оглед на изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди г-н Манджуков да заплати на Министерството на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал 8 от Гражданския процесуален кодекс във р. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд