Решение № 2564 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 627/2016 г.

Решение № 2564 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 627/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова от Областна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място] срещу решение № 126/19.10.2015 г., постановено по адм. дело № 129/2015 г. на Административен съд - Д.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него, да постанови друго по същество, с което да се отхвърли, като неоснователна претенцията за претърпени неимуществени вреди от ответника по касация. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. Касационният ответник по делото - Ц. Д. Д., в представено по делото възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание, касационния ответник се представлява от особен представител адв. Катранджиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди, че атакуваното съдебно решение е правилно и подробно мотивирано. Моли съда да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение, както и да присъди разноски по делото по сметка на НБПП, в размер съгласно наредбата към Закона за правната помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд - Д. е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Ц. Д. Д., ЕГН: [ЕГН ], с адрес Затвора в [населено място] срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С. към Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение, за причинени неимуществени вреди в периода от 16.05.2014 г. до 14.07.2014 г., изразяващи се в неосигуряване на изискуемата минимална квадратура на помещението със свободно пространство, неосигуряване на маса, стол, столово хранене, достъп до дневна светлина, проветрение, течаща вода, свободен достъп до санитарен възел, престой на открито, условия за двигателна активност, хигиена и недопускане на свиждане и неполучаване на хранителни пратки, причинени му от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място] (ОС "ИН"), при цитираната затворническа администрация. Претендираното обезщетение е в размер на 28 000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Административният съд е установил, че по време на престоя на Д. в ареста в [населено място], същият е бил настанен в килия с площ 4.97 кв. м, в която няма маса и столове, няма и санитарен възел и течаща вода, няма достъп на дневна светлина, няма възможност за естествено проветрение, не му е провеждан престой на открито и липсват условия за двигателна активност. Приел е, че по степен и интензитет създаденото на ищеца неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". Направил е извод, че в случая касационния ответник е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифициращи се като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Първоинстанционният съд е приел, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без да е налице увреждане на здравето на Д. и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД, че исковата претенция за претърпени неимуществени се явява частично доказана и следва да бъде уважена в размер на 800 лева. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Предмет на разглеждане пред решаващия съд е с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода", с който претендира ГДИН при МП, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, неприятни изживявания и унижение, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица за периода от 16.05.2014 г. до 14.07.2014 г., тъй като не са му осигурени необходимите: достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода; проветрение; недостатъчно осветление и хигиена; недопускане на свиждане и неполучаване на хранителни пратки. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при/или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ОС "ИН" - [населено място]. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет, за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените тестове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на ОС "ИН" - [населено място] е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Ш. срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ), установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Е. съд по правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, не е достатъчно ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид, не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕСПЧОС, дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай, следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в настоящия случай е направил. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че искът е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, като е определил размера на обезщетението в размер на 800 лева, предвид липсата на доказателства за наличие на заболяване по време на престоя на Д. в ареста. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението на съда - правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав намира, че са налице условията на чл. 78, ал. 7 от ГПК за присъждане на разноски на Националното бюро за правна помощ, поради което на НБПП, следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение на адв. Катранджиева, предоставила правна помощ за процесуално представителство по адм. дело № 627/2016 г. на ВАС. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,