Решение № 2044 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2011 г.

Решение № 2044 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Семо Недялков Семов и Цана Георгиева Христова, и двамата от с. Голец, обл. Ловеч, за отмяна на влязлото в сила решение № 93 от 10.06.2004 г., постановено по адм. д. № 164/2004 г. по описа на Ловешкия окръжен съд и решение № 9234/10.11.2004 г., постановено по адм. д. № 7337/2004 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение. Молителят твърди, че е налице ново писмено доказателство, което не му е било известно и същото е от съществено значение за решаване на делото, а именно решение от 13.01.2009 г., постановено по гр. д. № 1161/2007 г. на Ловешкия районен съд, влязло в сила на 31.03.2011 г. Ответниците - началникът на РДНСК гр. Ловеч и кметът на Община Угърчин не са изразили становище по искането за отмяна. Ответницата Иванка Христова Вълчева, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и претендира присъждане на направените по делото разноски. Искането е подадено в срок и е допустимо. Посоченото в искането за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са посочени от молителя и не са представени по делото. Представеното с искането за отмяна влязло в сила решение не е ново писмено доказателство, нито нов факт и обстоятелство, които са от съществено значение за решаване на делото. С решението е признато за установено по отношение на Иванка Христова Вачева и Цанка Васкова Вачева, че Семо Недялков Семов и Цана Георгиева Христова са съсобственици, заедно с Иванка Христова Вачева на УПИ II -326 и III -327 в кв. 5 по действащия план на с. Голец, които са обособени от парцел II -330 в кв. 66 от отменения план на с. Голец от 1928 г., както и че е допусната грешка при отразяване на имотната граница по вътрешната регулационна линия между УПИ II-326 и III-327 в кв. 5. В първоинстанционното съдебно решение, чиято отмяна се иска съдът е обсъдил съсобствеността на поземлените имоти, като е приел за ирелевантни твърденията на жалбоподателите за наличие на кадастрална грешка и липсата на доброволна или съдебна делба между страните. Обсъдени са и възраженията за липса на съгласие на съсобствениците на имотите като е посочено, че даденото разрешение за строеж на ограда с оглед вида и характеристиките й попада в хипотезата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ. Тези факти и обстоятелства са обсъдени и от касационната инстанция. Следователно представеното с искането за отмяна влязло в сила съдебно решение не представлява ново писмено доказателство и не установява нови факти и обстоятелства, които да са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Напротив възраженията за съсобственост на имотите и за наличието на кадастрална грешка са взети предвид и обсъдени от съдебните състави при разрешаване на спора относно законосъобразността на заповед № 3/26.01.2004 г. на началника на РДНСК гр. Ловеч, с което е оставено в сила разрешение за строеж на ограда. Ето защо влязлото в сила решение на Ловешкия районен съд, постановено по гр. д. № 1161/2007 г. не е основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Новите факти и обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба следва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, което в случая не е така. Освен това новите факти и обстоятелства не трябва да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Отмяната като извънреден способ предполага наличие на едно неправилно решение. В хипотезата при новосъздадените факти (в случая постановено съдебно решение след приключване на устните състезания), решението, чиято отмяна се иска не може да бъде определено като неправилно, защото отразява вярно правоотношенията на страните такива, каквито са били те до настъпването на новите факти. Новосъздадените факти не преклудират силата на пресъдено нещо. Въз основа на тях заинтересуваната страна може да защити претендираното от нея право по друг ред. С оглед на изложеното основанието по чл. 239, т. 1 от АПК не е налице и подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на делото следва да се осъди Семо Недялков Семов и Цана Георгиева Христова да заплатят на Иванка Христова Вълчева направените по делото разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,