Решение № 8136 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2016 г.

Решение № 8136 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. и от Д. Х. Б. срещу Решение № 690/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1813/2015 г. по описа на Административен съд - П. С обжалваното решение, Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт № 211300592 от 13.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., офис П., потвърден с Решение № 861 от 15.08.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П., в частта на допълнително определените вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода 2007 г. - 2008 г., изменил РА, в частта на допълнително определена дължима сума за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като намалил същата от 6 590,90 лв. на 4 464,99 лв. и съответно намалил прилежащата лихва за забава, отхвърлил жалбата в останалата и част, и присъдил разноски на страните по съразмерност и компенсация. Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП оспорва решението, само в частта, с която е отменен РА, в частта на установените задължения за ЗОВ (ДОО, ЗО и ДЗПО) за 2007 г. и 2008 г., като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Д. Х. Б. срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът - Д. Х. Б. оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Производството пред Административен съд (АС) - П. е било повторно, след отменително решение на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане при спазване на задължителните указания на съда. Предмет на обжалване пред АС - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 211300592 от 13.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., офис П., потвърден с Решение № 861 от 15.08.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П., с който на Д. Х. Б. с ЕТ "Д. Б." са установени за довнасяне данък чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 590,90 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 3 802,20 лв. и за 2008 г. в размер на 5 353,40 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 2 280,90 лв., както и допълнително определените вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за периода 2007 г. - 2008 г.: ДОО в общ размер на 5 910,60 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 5 327,48 лв.; ЗО в общ размер на 2 116,80 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 1 030,03 лв. и ДЗПО - УПФ в общ размер на 1 764 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в общ размер на 1 586,30 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатации на органите по приходите, че при извършена съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на ревизираното лице за ревизираните периоди 2007 г. и 2008 г. С решението си, АС - П. е отменил РА, в частта на допълнително определените вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2007 г. и 2008 г.: ДОО в общ размер на 5 910,60 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 5 327,48 лв.; ЗО в общ размер на 2 116,80 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 1 030,03 лв. и ДЗПО - УПФ в общ размер на 1 764 лв., ведно с прилежаща лихва за забава в общ размер на 1 586,30 лв., изменил РА, в частта на допълнително определена дължима сума за довнасяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като намалил същата от 6 590,90 лв. на 4 464,99 лв. и съответно намалил прилежащата лихва за забава, и отхвърлил жалбата в останалата и част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства, съдът е обосновал самостоятелни фактически констатации и правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над доходите на ДЗЛ за 2007 г. и 2008 г., каквито са били въпросите за: 1. включването или невключването в началното салдо на паричните средства към 01.01.2007 г. сумата от 22 508,37 лева, представляваща половината от сумата 45 016,75 лева, постъпила по банкова сметка на съпругата А. Б. през 2006 г.; 2. оплакването за двойно отразяване на парични суми за заплащане на данъци през 2007 г. в разходната част на паричния поток за 2007 г., веднъж като част от разходите за издръжка и живот по данни на НСИ в размер на 5 771 лева или по 240,46 лева месечно и втори път като сумата от 518,02 лева, представляваща платени местни данъци и такси за периода; 3. приложимостта на чл. 124а от ДОПК за процесния период в частта на установените задължения за ЗОВ. На първо място, АС - П. е обосновал правни изводи за неоснователност на твърдението на ДЗЛ за включване в началното салдо на сумата от 22 508,37 лева, представляваща половината от сумата 45 016,75 лева, налична по банкова сметка на съпругата А. Б. през 2006 г. във връзка с изтеглен от същата банков кредит. Позовал се е на приложен по делото Протокол № 1223 606 от 10.07.2012 г., ведно с приложение № 1 към него, документиращ извършена проверка на семейство Б., при която са изследвани източниците на доходи на двамата съпрузи поотделно, включително поотделно са изследвани вноските и тегленията по банковите им сметки, като е изготвен отделен паричен поток на Б. за 2007 г., а единственият общ на съпрузите разход включен в него е този за покупката на лек автомобил марка "БМВ" и то половината от него. Посочил е, че в приходната, съответно разходната част на паричния поток са включени само вноските и тегленията от личните банкови сметки на жалбоподателя, като е направен извод, че се касае за личен доход, поради което е приел, че не следва половината от сумата, постъпила по банкова сметка на съпругата сума и то в период преди ревизирания, да намери отражение в индивидуалния паричен поток на съпруга. На второ място, АС - П. е приел за неоснователно възражението на ДЗЛ, че от разхода на домакинството за 2007 г. в размер на 5 771 лв. за годината следва да се извадят разходите за платени местни данъци и такси. Посочил е, че от общодостъпната информация в интернет сайта на НСИ, сумата от 5 771 лв. представлява потребителски паричен разход за домакинството, като в него не се включват сумите за данъци. Приел е, че след като са налице доказателства за точния размер на платените местни данъци на лицето за годината, правилно в разходната част на паричния поток е включена сумата от 518,02 лв. за платените данъци. На трето место, АС - П. е посочил, че макар да липсва възражение от ДЗЛ и указания от касационната инстанция, при проверка на правилността на изводите на приходната администрация относно баланса на наличните парични средства е установил, че изтеглената на 14.12.2007 г. сума от банкова сметка на ДЗЛ е прехвърлена от приходната администрация като налични парични средства за 2008 г., вместо да бъде включена в приходната част на паричния поток за 2007 г. Като приел, че този подход на приходната администрация е неправилен, е включил сумата в приходната част на паричния поток за 2007 г., поради което преизчислил недостигът на парични средства за 2007 г. в размер на 21 454,14 лв., а не както е посочено в ревизионния акт - от 35 142,18 лв. Въз основа на това определил, че облагаемият доход с неустановен източник, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ възлиза на 21 454,14 лв., поради което изменил РА, в частта на установеното задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., като намалил същата от 6 590,90 лв. на 4 464,99 лв. и съответно намалил прилежащата лихва за забава. И на четвърто место, за да отмени РА, в частите му, с които са определени за довнасяне задължителни осигурителни и здравноосигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2007 г. и 2008 г., ведно със съответните лихви върху тях, АС - П. е приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ за ревизираните периоди 2007 г. и 2008 г., поради липса на разпоредба, която да придава обратно действие на нормата на чл. 124а от ДОПК. Решението е правилно. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - П., настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения: Относно ревизираните периоди 2007 г. и 2008 г., правилно първоинстанционния съд е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./ е материалноправна и няма обратно действие, поради което същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 от ДОПК за периоди преди влизането й в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно правилно съдът е приел, че РА в частта относно ЗОВ за 2007 г. и 2008 г. е незаконосъобразен. По изложените съображения, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в тази му част, следва да се остави в сила. По жалбата на Д. Х. Б., настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна, по следните съображения: Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложени са съображения по спорните по делото въпроси в изпълнение на указанията на касационната инстанция, дадени с отменителното решение на ВАС. И. е цялостна проверка за законосъобразността на РА, включително и по въпроси, по които не са правени възражения от жалбоподателя, които са обусловили отмяна на РА, в частта на установени задължения за данък за 2007 г. над размера на 4 464,99 лв. и съответните лихви. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно съдът е приел законосъобразно установено в РА нулево начално салдо към 01.01.2007 г., тъй като твърдението на ревизираното лице за налични средства към тази дата е останало недоказано. Правилно съдът е приел, че в началното салдо не следва да бъде включена сумата от 22 508,37 лева, представляваща половината от сумата 45 016,75 лева, с произход банков кредит, изтеглен от съпругата му А. Б. през 2006 г. На първо место, настоящата инстанция констатира, че твърдението за теглен банков кредит през 2006 г. от съпругата А. Б. по делото не е безспорно доказано с оглед факта, че не е представен договора за банков кредит. От заключението по назначената ССчЕ, дадено при първоначалното разглеждане на делото, се установяват налични средства към 01.01.2007 г. в банковата сметка на съпругата Бойкова в размер на 45 016,75 лева. Заключението е обосновано само въз основа на представено по делото извлечение от банкова сметка на съпругата в Банка ДСК ЕАД за периода 15.01.2004 г. - 31.12.2008 г. При тези факти, дори да се приеме за установено, че съпругата А. Б. е имала налични парични средства по банковата си сметка към 01.01.2007 г. в размер на 45 016,75 лева, то при липса на доказателства, че са изтеглени, същите или половината от тях не са приход за ревизираното лице. Сумите, които са налични по банкова сметка на лице, при положение, че не са изтеглени от тази сметка, не се считат за приход, който се включва в баланса на наличните за годината парични средства. Разходите, които се включват в баланса на наличните средства, не биха могли да се извършат със суми, които не са изтеглени от друга банкова сметка, поради което доводът на касатора, че половината от наличните по банковата сметка на съпругата му суми следва да се отчетат като негови налични средства към 01.01.2007 г. и да се отразят в приходната част на паричния му поток за 2007 г. са неоснователни. Отделно от това по делото са събрани обяснения на ревизираното лице и доказателства за закупуване на недвижим имот през 2008 г. със сума от банков кредит, изтеглен от съпругата А. Б. от Банка ДСК ЕАД. Правилно съдът е приел, че от разходната част на паричния поток на ДЗЛ за 2007 г. не следва да се изключи сумата от 518,02 лв. за платените местни данъци, тъй като този разход не е включен в потребителския паричен разход за домакинството за 2007 г., изчислени по данни на НСИ, и не е налице двойно отразяване на парични суми за един и същ разход. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че правилно по делото е разрешен спорният въпрос за размера на началното салдо към 01.01.2007 г. на ревизираното лице и правилността при определянето на паричните потоци на задълженото лице за периода 2007 г. и 2008 г. Правилно е разрешен и въпросът за наличието на превишения на паричните разходи над получените приходи за данъчните периоди 2007 г. - 2008 г. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на Д. Х. Б. е неоснователна, а решението на АС - П., в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,