Решение № 8729 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2019 г.

Решение № 8729 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Попов, срещу Решение № 442 от 02.01.2019 г., постановено по адм. д. № 326 по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Попов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Перник (ОД на МВР – Перник) за осъждането на последната да му заплати сумата от 6000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 29.11.2016 г. до 07.07.2017 г. в резултат на незаконосъобразно постановено наказателно постановление, изразяващи се в: загуба на работата, лишаване от възможността да се ползва моторно превозно средство (МПС) за битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели, ограничаване правото на свободно придвижване поради липса на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) – за шестмесечния период, в който на основание чл. 175 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Попов е било отнето СУМПС и нарушение на съня, проява на нервност и напрежение в отношенията с околните, изтърпяване на неприлични изрази по повод на употребата на алкохол, язвително отношение при разговори на тема употреба на алкохол и управление на МПС, както и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, Попов е осъден да заплати на ОД на МВР – Перник сума в размер на 630, 00 лв. за разноски за процесуално представителство. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че то противоречи на материалния закон, доколкото са налице всички кумулативни предпоставки, за да се приеме искът за основателен. Наред с това, допуснато е от съда и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на Попов бил допуснат само един свидетел вместо поисканите двама, което попречило да се съберат доказателства за причинения дискомфорт и неудобства от личен и битово – семеен характер поради загуба на СУМПС. Не била допусната и поисканата относима към делото съдебно – психиатрична експертиза, със заключението на която би се изяснил въпроса относно душевното състояние на Попов, възприятията му относно случилото се, отражението му върху него и било възможно да се докаже настъпването на твърдените неимуществени вреди – нарушение на съня, проява на нервност и напрежение в отношенията с околните, реакцията по повод язвителното отношение към Попов, което според първоинстанционния съд останало недоказано. Решението било необосновано, защото на страница пета от него, ред петнадесети отгоре надолу съдът коментирал "... изземване на контролния талон към СУМПС вместо да кредитира обстоятелството, че е иззето самото СУМПС и контролния талон към него като неотделима част". По всички изложени в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло и да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а при условията на евентуалност се иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Перник, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба в представено по делото подробно обосновано писмено становище. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли съдебното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд - Перник е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ОД на МВР - Перник, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 6000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 16.05.2018 г. за претърпени неимуществени вреди във връзка с издаден срещу Попов акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, което се отразило крайно негативно на психиката му, на работата му (загубил я), на възможностите му за професионална изява (преди започване на нова работа му било искано СУМПС) и развитие в служебен план, бил лишен от възможността да ползва МПС за битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели и било ограничено правото му на свободно придвижване поради обстоятелството, че му било отнето СУМПС. Наред с това, бил нарушен душевния комфорт на Попов, бил нарушен сънят му, налице била поява на нервност и напрежение в отношенията с околните, следвало да търпи неприлични изрази по повод употребата на алкохол, язвително отношение при разговори на тази тема и управление на МПС (така в уточнителна молба от 20.07.2018 г. на л. 9 и 10 от първоинстанционното дело). Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а разгледан по същество – за неоснователен. Съобразил, че исковата претенция се основава на твърдения, че поради издаването на отмененото като незаконосъобразно НП № 16-5314-000968 от 29.11.2016 г., за Попов настъпили твърдените неимуществени вреди. Като се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г. съдът направил извод, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на ОД на МВР – Перник на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил обаче, че въпреки дадените указания, Попов не е провел успешно главно и пълно доказване на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – настъпилите вреди и причинната връзка между тези вреди и отменения като незаконосъобразен акт. Като приел, че недоказаният факт е неосъществен такъв, съдът направил извод, че липсват причинени на Попов неимуществени вреди от отмененото НП, както и че липсва причинна връзка между него и твърдените вреди, което разгледал като самостоятелно основание за отхвърляне на иска. За недоказани приел твърденията на настоящия касационен жалбоподател, че в процесния период бил лишен от възможността да управлява МПС, че не е могъл да ползва МПС за битови, семейни, ежедневни и всякакви други цели, както и че било ограничено правото му на свободно придвижване. Като съобразил съдържанието на приетите по делото трудов договор и заповед за прекратяване на трудов договор, съдът намерил за недоказани и твърденията на Попов, че бил принуден да напусне работа като следствие на отнемането на СУМПС. Приел, че по делото не били събрани и доказателства за установяване настъпването на останалите твърдени неимуществени вреди – нарушение на съня на Попов, проява на нервност и напрежение в отношенията с околните, изтърпяване на неприлични изрази по повод употребата на алкохол, язвително отношение при разговори на тема употреба на алкохол и управление на МПС. Като отчел показанията на разпитания по делото свидетел, съдът посочил, че не се установява шегите, за които дава показания свидетелят да са по повод отменения като незаконосъобразен акт, тоест липсва причинна връзка. По тези съображения искът съдът отхвърлил предявения иск. Предвид изхода на спора, присъдил на ОД на МВР – Перник разноски в размер на 630, 00 лв. за процесуално представителство. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която Попов е осъден да заплати на ОД на МВР – Перник сума в размер на 630, 00 лв. за разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по делото и правилно в останалата част по изложените по долу съображения. Неоправдани са оплакванията, направени в касационната жалба, че са налице всички елементи от фактическия състав на по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Перник за настъпването на твърдените от Попов вреди, свързани с отнемане на СУМПС като следствие на посочения акт за установяване на административно нарушение и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази насока е достатъчно да се вземе предвид установения пред първоинстанционния съд факт на отнемане на СУМПС на Попов на основание Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 16-5314-000155 от 30.10.2016 г. За последната не се твърди и установява да е отменена по съответния ред. Заповедта е издадена на 30.10.2016 г., когато именно е съставен и актът за установяване на административното нарушение. Фактът, че по разпореждане на началник Сектор "Пътна полиция" км ОД на МВР – Перник с тази заповед временно е отнето СУМПС на Попов до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца (съобразно релевантната редакция на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП), дава основание да се направи извод за липса на причинна връзка между настъпването на твърдените вреди за лицето, свързани с отнемането на СУМПС и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, във връзка с което е претендирано обезщетяване на настъпили неимуществени вреди. Основанието за отнемане на СУМПС е посочената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, докато с НП № 16-5314-000968 от 29.11.2016 г. на Попов са наложени две наказания – глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за шест месеца. Този акт не е основание за отнемане на СУМПС на Попов, с което видно от направените твърдения в уточнителната молба, подадена в АС - Перник на 20.07.2018 г. в изпълнение на Определение на съда от 27.06.2018 г. той свързва настъпването на посочените там по т. II неимуществени вреди. Наред с това, по делото не е установена и датата на връщане на СУМПС на Попов. Не се твърди и установява това да е станало преди 07.07.2017 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение липсата на доказателства за настъпването на останалите твърдени от настоящия касационен жалбоподател неимуществени вреди във връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел са относими към момент преди неговото издаване, свързан с отнемането на СУМПС. Свидетелят дава показания за състоянието на Попов по повод отнемане на СУМПС, което както се посочи по–горе е станало на основание цитираната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Не може да се приеме за правдоподобно и основателно твърдението, че установените по делото от свидетеля подмятания, шеги и обръщения с насмешка към Попов са му причинили твърдените вреди - нарушен душевен комфорт, нарушен сън, поява на нервност и напрежение в отношенията с околните, изтърпяване на неприлични изрази по повод употребата на алкохол, язвително отношение при разговори на тази тема и управление на МПС. По отношение оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с недопускане на гласни доказателства чрез разпит на още един свидетел и неназначаване на съдебно – психиатрична експертиза, което станало причина Попов да не съумее да докаже настъпването на твърдените вреди настоящият състав намира следното: Действително с предявяване на исковата молба в Районен съд - Радомир са били направени доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели при довеждане и назначаване на съдебно-психологична експертиза с поставена там задача. Обстоятелствата, за които е поискано допускането до разпит на двама свидетели не са конкретизирани в исковата молба. След изпращане на делото в АС - Перник на Попов са давани указания за поправяне на констатирани нередовности на исковата молба, в това число да изложи подробно обстоятелствата относно конкретните неимуществени вреди, които претендира да е търпял и чието обезщетяване иска, да уточни какво проявление са намерили те по отношение на него (как ги е възприел) и да конкретизира как през процесния период е бил нарушен душевният му комфорт, семейната среда и положението му в обществото от отмененото НП. По повод така дадените указания Попов е направил уточнения, обективирани в негова молба от 20.07.2018 г. В първото по делото съдебно заседание на 16.10.2018 г. искът е докладван от съда и поддържан от Попов чрез процесуалния му представител съобразно направените уточнения. След дадените на страните указания по разпределението на доказателствената тежест адв. Рударски е направил искане за допускане на един свидетел при довеждане като е посочил обстоятелствата, които ще установи, относими към посоченото в уточнителните писмени молби, с които са отстранени нередовностите на исковата молба. Искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на втори свидетел и такова за допускане и назначаване на експертиза не е поддържано въобще след направените уточнения с молбата от 20.07.2018 г. Наред с това, в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, провело се на 04.12.2018 г. процесуалният представител на Попов – адв. Рударски е направил изрично изявление, че няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства, предвид което съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Неоправдано се твърди също така в касационната жалба, че чрез заключението на експертизата било възможно да се докаже настъпването на твърдените неимуществени вреди - нарушение на съня, проява на нервност, напрежение в отношенията с околните и реакцията по повод язвителното отношение към Попов, тъй като това са твърдени проявления на претърпените вреди, които не подлежат на установяване с експертни знания. Ето защо оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неоснователно. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Решението обаче е неправилно в частта, с която Попов е осъден да заплати на ОД на МВР - Перник разноски по делото в размер на 630, 00 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по делото. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени, като искането на ОД на МВР - Перник за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство бъде оставено без уважение. По същите причини, въпреки изхода на спора в касационното производство, възнаграждение за юрисконсулт не се следва на ОД на МВР - Перник и за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение