Решение № 6906 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 754/2021 г.

Решение № 6906 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 754/2021 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. В. от гр. София, чрез адв. Т. против решение № 6119/05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 13074/2019 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, в писмено възражение по касационната жалба, ангажира становище за нейната неоснователност и законосъобразност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно, обосновано и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед №РА-30-291/20.09.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконния строеж, съставляващ "две едноетажни пристройки към съществуваща сграда" в ПИ с идентификатор 68134.610.634 по КККР, УПИ ІІІ- 634, кв. 17, м. [наименование] по плана на София. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри през 2015 г, без строителни книжа и не попадащ в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Установено е, че незаконния строеж не попада в режим на търпимост по никоя от хипотезите по § 16, ал. 1 до 3 и § 127 от ПЗР на ЗУТ с оглед годината на изграждане-след 31.03.2001 г. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали Констативен акт №РПД19-ВК91-2122/14.08.2019 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице те отговарят на фактическото състояние на двете пристройки. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и заключението на експерта, сочещи на две пристройки към съществуваща сграда в имота, които са монолитно строителство и не отговарят на критериите за оранжерии, в която насока са доводите на жалбоподателка. С гласни доказателства е установено и предназначението на процесните пристройки, което също не установява приложимост на изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Подробно описаните от вещото лице материали, с които са изградени двете процесни пристройки, освен, не сочат на монолитно строителство, изключват възможността за ползване на пристройките като оранжерии, тъй като първата от тях /към уличнорегулационната линия/ е с твърда подова настилка и покрив от поликарбонови платна, а втората е разделена на две отделни помещения и с подова настилка от гранитогресни плочи. Следователно и двете пристройки нямат пряка връзка с почвата и не отговарят като конструкция на категорията на "оранжерии". Доводите в тази насока на касаторката не се подкрепят и от установеното от съдебно-техническата експертиза реално ползване на двете пристройки. Обоснован е и извода на административният съд, че процесния незаконен строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127 от ПЗР на ЗУТ, предвид годината на изграждането му. Следва да се има предвид и безспорното обстоятелство, че основната сграда е изградена след 2003 г., от което безспорно следва, че двете пристройки са изградени в последващ момент. С оглед на това режимите на търпимост са неприложими за процесния незаконен строеж, безспорно установен по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,