Решение № 10835 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2016 г.

Решение № 10835 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулирани (КЕВР), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 7444 от 30.11.2015 г. по адм. д. № 5286/2015 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба, подадена от "Мики" ЕООД, гр. Сливен, срещу "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Осъдил е КЕВР да заплати на дружеството-жалбоподател направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Навеждат се доводи, че то е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. За обосноваването им са направени твърдения, че жалбата до съда е подадена преждевременно, тъй като срокът за произнасяне от страна на КЕВР по чл. 146 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в изложението само "Наредба № 3", който е двумесечен не е изтекъл. След изтичането на този срок е започнал да тече едномесечният срок за обжалване пред съда. По изложените съображения касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация "Мики" ЕООД е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът противопоставя възраженията си на твърденията в касационната жалба. По изложените съображения моли, касационната жалба да не се уважава и претендира присъждане на направените разноски за адвокат по представения договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени аргументи. Намира съдебното решение за законосъобразно, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалба с вх. № Е - 115 - 00 - 48 от 2.09.2014 г., подадена от "Мики" ЕООД, срещу мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а понастоящем КЕВР, да се произнесе по жалба с вх. № 7434 (последната цифра в съдебното решение е неправилна) от 1.09.2014 г. срещу "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Жалбата, подадена чрез "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД до КЕВР, е била срещу отказ на електроразпределителното дружество да издаде становище по заявление за проучване на условията и начин на присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната му мрежа. Съдът е счел жалбата за допустима и по същество е приел, че тя е основателна. Обосновал е извода си на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3. Съдът е приел, че КЕВР е била сезирана с жалба, по която дължи произнасяне, тъй като е компетентна за това, а като не се е произнесла в срок по жалбата се формира мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Допуснатото нарушение от страна на КЕВР е на формата и при съществено нарушение на административно производствените правила, както и на материалния закон. Наредба № 3 задължава КЕВР да се произнесе при сезиране с жалба, поради което мълчаливият отказ е недопустим. По така изложените мотиви съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалбата, с която е сезирана и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че "Мики" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник. Поради това дружеството има качеството на ползвател на мрежата, според § 1, т. 41а, б. "а", на потребител на енергийна услуга, според § 1, т. 41б, б. "б" и на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, според § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. От това следва, че жалбата на дружеството попада в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 и на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ или е в правомощието на КЕВР да я разгледа и се произнесе. Правомощието на орган, разписано в закон не е само право да се упражни, но и задължение. КЕВР не се е произнесла в срок с надлежен акт по подадената жалба и по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ. Такъв мълчалив отказ от произнасяне по ЗЕ и Наредба № 3 е недопустим, поради което правилно съдът го е отменил. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че "Мики" ЕООД е подало жалбата си до съда преждевременно, поради което съдът не е следвало да я разглежда. От данните по делото се установява, че жалбата е подадена до КЕВР, чрез "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с вх. № 7434 на 1.09.2014 г. Същевременно дружеството е подало жалба и до КЕВР с вх. № Е-11Г-00-48 от 2.09.2014 г. По тази жалба "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД е дало отговор, който е постъпил в КЕВР и е регистриран с вх. № Е-11Г-00-49 от 11.09.2014 г. Тъй като отговорът е бил изпратен и на дружеството-жалбоподател, то е дало възражение по този отговор, което е с вх. № Е-11Г-00 -48 от 8.10.2014 г. Тезата на КЕВР е, че от тази дата е започнал да тече двумесечния срок визиран в чл. 146, ал. 2 от Наредба № 3 за произнасянето й по жалбата. Тази теза не намира опора в чл. 143 от същата наредба. В нея е регламентирано, че КЕВР разглежда жалбата след получаването на отговора от енергийното предприятие, но не и от датата на възражението на жалбоподателя срещу отговора - чл. 143, ал. 6. Следователно датата, от която е започнал да тече двумесечният срок е 11.09.2014 г., който е изтекъл на 11.11.2014 г. От тази дата е започнал да тече и едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК за обжалване на мълчаливия отказ на КЕВР до съда. Жалбата на "Мики" ЕООД е подадена чрез КЕВР до съда и е с вх. № Е-11г-00-48 от 2.12.2014 г. Следователно тя е била подадена в законно установения срок и е била процесуално допустима. Отделно от това задължително следва да се посочи, че към момента на приключване на устните състезания пред Административния съд София-град - 20.10.2015 г., процесуалният представител на КЕВР е заявил, че няма да сочи други доказателства, от което следва, че и към този момент КЕВР не се е произнесла по жалбата. Следва да се има предвид, че КЕВР дължи произнасяне по подадената жалба, след изпълнение на процедурата по чл. 145 от Наредба № 3. Този извод следва от разпоредбата на чл. 147 от същата наредба или мълчаливият отказ е недопустим, както правилно е установил и административният съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното искане от страна на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Искането е заявено своевременно и е подкрепено с доказателство - договор за правна защита и съдействие № 0530252 от 15.01.2016 г., от който се установява, че са платени 300 лв. КЕВР следва да заплати разноски в размер 300 лв. на "Мики" ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение