Решение № 7731 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4961/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. П. К. от гр. Златица, чрез представител по пълномощие – адв. С. Петкова от Адвокатска колегия - София, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязлото в сила Решение № 1515/28.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1058/2025 год. по описа на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0347-000073/13.09.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) - Пирдоп при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От фактическа страна, искането е мотивирано с твърдение за възникнали нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора. В подкрепа на това е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.03.2026 год., постановено от прокурор при Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, в мотивите на което е направено позоваване на Протокол № 26/ТЛ-38 за изготвена токсикохимична експертиза, от която се установява, че от извършените изследвания на предоставените проби от кръв и урина, взети на 13.09.2025 год. от А. П. К. не се установява присъствие на наркотични вещества и/или техни аналози. От страна на искателя си твърди, че отрицателния резултат от изготвената съдебно-химикотоксикологична експертиза съставлява ново доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото и не е могло да бъде известно на К. към момента на постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-област. Претендира се и присъждане на разноски по приложен списък и доказателства за реалното им извършване. В съдебно заседание, искателят не се явява и не се представлява. Ответникът по искането – младши автоконтрольор в РУ – Пирдоп към ОДМВР - София, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество искането е основателно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. П. К. срещу ЗППАМ № 25-0347-000073/13.09.2025 год. издадена от младши автоконтрольор в РУ – Пирдоп при ОДМВР - София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със заповедта е постановено и отнемане на СУМПС [номер]. В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановената ПАМ е посочено, че на 12.09.2025 год. около 23:15 часа в гр. Пирдоп на кръстовището на ул. „Княз Борис І“ и ул. „Чавдар Войвода“, А. П. К. управлява МПС от категория М1, л.а. „Мерцедес Ц 220 Блуетек“ с рег. № [рег. номер], собственост на Й. А. К., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARMB-0026, тариран на 02.2026 год. и тестова касета ARТК-0361 от 01.2026 год., скалата на който отчете наличието на ТНС-25 в отбраната слюнка от устната кухина на водача. Издаден е талон за изследване номер 301310. За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на лицето е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 3892930 от 13.09.2025 год. За извършеното деяние е образувано и досъдебно производство (ДП) № 133/2025 год. по описа на РУ – Пирдоп, пр.пр. № 1387/2025 год. по описа на Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 26.09.2025 год., А. П. К., чрез представител по пълномощие – адв. С. Петкова е подал жалба до Административен съд – София-област срещу ЗППАМ № 25-0347-000073/13.09.2025 год. издадена от младши автоконтрольор в РУ – Пирдоп при ОДМВР – София, по повод която е образувано административно дело № 1058/2025 год. по описа на съда. С Решение № 1515/28.11.2025 год., постановено по административно дело № 1058/2025 год., състав на Административен съд – София-област е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. П. К., срещу ЗППАМ № 25-0347-000073/13.09.2025 год. издадена от младши автоконтрольор в РУ – Пирдоп при ОДМВР – София. В мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, с посочване на фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови оспорената ПАМ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Решение № 1515/28.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1058/2025 год. по описа на Административен съд – София-област не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Твърди се, че на 09.03.2026 год., А. К. е получил по пощата Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.03.2026 год., постановено от прокурор при Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 133/2025 год. по описа на РУ – Пирдоп, пр.пр. № 1387/2025 год. по описа на Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира следното: Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК. Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. В подаденото до съда искане за отмяна, искателят е посочил разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под „нови обстоятелства“ следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под „нови писмени доказателства“ следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност за постановяване на различен правен резултат. В конкретния случай искателят поддържа наличието на ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, позовавайки се на и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.03.2026 год., постановено от прокурор при Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 133/2025 год. по описа на РУ – Пирдоп, пр.пр. № 1387/2025 год. по описа на Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО – Пирдоп, водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите на този прокурорски акт е направено позоваване на Протокол № 26/ТЛ-38 за изготвена токсикохимична експертиза, от която се установява, че от извършените изследвания на предоставените проби от кръв и урина, взети на 13.09.2025 год. от А. П. К. не се установява присъствие на наркотични вещества и/или техни аналози. По мнение на искателя, така представеното ново писмено доказателство установява по надлежния ред факт от съществено значение за делото. Твърди се, че сочените нови обстоятелства от страна на искателя не са били налице към момента на постановяване на съдебния акт. Така заявените доводи на искателя са основателни. Основания за отмяна са само доказателства, които са нови, т.е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента на приключване на устните състезания. Доказателствата трябва да са писмени (официални или частни документи) и да установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото - това са доказателствата за юридически или доказателствени факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Настоящият състав намира, че искателят в настоящото производство, не е могъл да се снабди с представеното доказателство по време на разглеждането на спора в съдебното производство, поради това, че прокурорското постановление е изготвено на 04.03.2026 год., към който момент делото е решено с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка представеното писмено доказателство представлява ново такова по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и навежда нови обстоятелства по отношение законосъобразността на административния акт и то е основание за отмяна на атакуваното решение, защото е от съществено значение за делото. Така представеното ново писмено доказателство – Постановление за прекратяване на наказателно производство удостоверява наличието на ново обстоятелство, а именно че към момента на извършената полицейска проверка – 13.09.2025 год., А. П. К. не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Тези нови обстоятелства са били твърдяни от жалбоподателя при висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, доколкото писменото доказателство, с което те се удостоверяват е съставено след приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съставлява факт от действителността, който съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му, но чието съществуване създава вероятност за постановяване на правен резултат, различен от постановения. В този смисъл, в случая са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно развитите по-горе мотиви и поради наличието на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, искането за отмяна на влязлото в сила решение се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, като Решение № 1515/28.11.2025 год., постановено по адм. дело № 1085/2025 год. по описа на Административен съд – София-област, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд по жалбата на А. П. К. против ЗППАМ № 25-0347-000073/13.09.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Пирдоп при ОДМВР - София. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, както и на основание чл. 249 от АПК, в полза на искателя следва да се присъди сумата от 475,50 евро, съгласно приложения списък на разноските и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,