Решение № 4044 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 495/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение 7410/29.11.2023г., постановено по адм. дело 11281/2022г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед РА50-907/28.11.19г. на главния архитект на Столична община, в частта по пункт 1, абзац 1, с която се изменя плана за регулация на местността Малинова долина 1,2,3,4,5 и 6 част, район Студентски, в кв. 21, като от УПИ III за трафопост и озеленяване се създават нови УПИ III-5577 за Жс и IV-5577 за Жс.

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Заповедта в отменената й част била издадена на основание чл. 16 във връзка с чл. 134а от ЗУТ и имала за цел да обособи УПИ за всички имоти, които към момента на изработването на действащия ПУП не са били попълнени в кадастралната основа, послужила за изработването на ПУП. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците В. Спасова, Л. Доросиев и К. Доросиева, чрез адвокат Р. Доросиев, както и ответниците Р. Маринова, З. Маринова, Л. Спасов и С. Спасов, чрез адвокат К. Гигова, в писмен отговор и пледоария по същество оспорват касационната жалба, излагат съображения в подкрепа на оспореното решение. Процесуалните представители претендират присъждане на разноски в тяхна полза по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът Васпроджект Дивелопмънт ООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва жалбата. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения.

От правилно установената по делото фактическа обстановка става ясно, че

-с решение 696 по протокол 114 /19.07.2007 г. на СОС, по реда на чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за м. М. долина 1-ва, 2-ра, 3-та ,4-та , 5-та и 6-та част /наричан за краткост по-долу ПУП-07/, който е влязъл в сила. Първите седем ответника /жалбоподатели в първоинстанционното производство/, като собственици на имоти с пл. номер 1858 и 1529 от кадастралната основа, върху която е изработен посочения ПУП-07, са станали собственици на създадения за тези имоти УПИ II- 1858, 1529, кв. 21. С оглед нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ предвиждаща, че с този план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура публична собственост, площта на имоти с пл. номер 1858 и 1529, при създаването на УПИ II- 1858, 1529, кв. 21 е редуцирана, като част от имотите е послужила за създаване на УПИ III - за трафопост и озеленяване, кв. 21. Този УПИ е станал собственост на Столична община по силата на придобилия стабилитет ПУП.

• по реда на ЗСПЗЗ били възстановени в съществуващи стари реални граници имоти (в частност с 3076 и 3221), които имоти поради по-късното им възстановяване, не са били нанесени в кадастралната основа, върху която е изработен ПУП-07 и за тези имоти не са били отредени УПИ.

-кадастралната карта за територията на м. М. долина 1- 6-та част е одобрена със Заповед РД-18-38/ 10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, след влизане в сила на ПУП-07, като създадените с картата поземлени имоти съответстват на регулационните граници на УПИ II-1858,1529 и на УПИ III - за трафопост и озеленяване, кв.21, одобрени с Решение 696/19.07.2007г. на СОС .

-кадастралната основа послужила за изработване на ПУП-07 се различава по съдържание от одобрената през 2012 г. кадастрална карта. Поради наличието на имоти съществуващи в кадастралната карта, но липсващи в кадастралната основа на ПУП-07 и с цел осигуряване на УПИ за тези имоти е издадена оспорената пред първата инстанция заповед за изменение на ПУП-07 на основание чл. 134а от ЗУТ.

Касационната инстанция намира, че нормата на чл. 134а от ЗУТ е неприложима за настоящия случай. За да е налице хипотезата на чл. 134а за изменение на ПУП е необходимо в условията на кумулативност да съществуват следните предпоставки: 1) да е била налице одобрена кадастралната карта, която да е послужила като основа за изработване на подробен устройствен план и 2) да е установена непълнота или грешка в тази кадастралната карта, които са отстранени след одобряването на ПУП, посредством влязла в сила заповед по чл. 54, ал. 4 и 5 от ЗКИР или с влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Както бе посочено по-горе, кадастралната карта е одобрена през 2012г. и не е послужила за основа за изработването на ПУП-07, чието изменение е извършено с процесната заповед. Следователно не са налице предпоставките за приложимост на нормата на чл. 134а от ЗУТ. Следва да се подчертае че законодателят не допуска приложение на тази норма в хипотезите когато ПУП е имал за основа кадастрален план, план за новообразувани имоти и др. Той е ограничил приложението й единствено до случаите когато одобрена кадастрална карта е послужила за основа при изработването на ПУП и впоследствие констатирана непълнота или грешка в картата, отстранена по посочените по-горе способи със заповед или съдебно решение, налага изменение на подробния устройствен план. В случая при липсата на първата от двете кумулативно необходими предпоставки, е ненужно изследването на въпроса дали е налице втората предпоставка - отстранена непълнота или грешка в кадастралната карта

В заключение ПУП-07 е невъзможно да бъде изменен на основание чл. 134а от ЗУТ.

Като е отменил обжалваната пред него заповед на главния архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил правилен по своя резултат съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

При този изход на спора, следва да бъде обсъдена претенцията на процесуалните представители на ответниците В. Спасова, Л. Доросиев, К. Доросиева, Р. Маринова, З. Маринова, Л. Спасов и С. Спасов за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С пълномощно намиращо се на л. 279 от първоинстанционното дело посочените седем ответника /жалбоподатели пред първата инстанция/ са упълномощили адвокат Доросиев, адвокат Аврамова и адвокат Гигова-Белчева заедно и поотделно да ги представляват по адм. дело 11281/2022г. по описа на Административен съд София град, пред първоинстанционния съд, както и пред всички инстанции, включително до завършване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Пълномощното не е оттегляно от никой от упълномощителите. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде присъдено в полза на един от тримата процесуални представители, в случая в полза на адвокат Доросиев който е извършил болшинството процесуални действия, в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - по 1250,- лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,