Решение № 12743 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2016 г.

Решение № 12743 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Георги Тодоров Георгиев, представляван от адв. Кемалов, против решение № 272/10.02.2016 г. по адм. д. № 2112/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Родопи, представляван от юрк. Калоферов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: Първоинстанцинното производство е образувано по оспорване на касатора Георгиев срещу заповед № 592/07.07.2015 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Родопи е наредил премахване на извършени от оспорващия в УПИ IV-196, кв. 73 по плана на с. Брестник, община Родопи незаконни строежи, както следва: " постройка на допълващо застрояване" съгласно констативен акт № 13/23.02.2015 г.; "плътна ограда" на уличната регулация съгласно констативен акт № 14/23.02.2015 г. и " надстройка на плътна ограда" съгласно констативен акт № 15/23.02.2015 г. С постановеното по делото решение, предмет на касационно оспорване, Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата. Обсъдил е събраните в хода на административната преписа и по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, в съвкупност с доводите на страните и при установеност на релевантните факти е приел, че оспорването е неоснователно, респ., че обжалваната заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложени са мотиви по отделно за всеки от установените от административния орган строежи при обосновани и законосъобразни изводи относно незаконното им извършване и липсата на предпоставки да бъдат определени като търпими. Мотивите са пространни и се възприемат се изцяло от настоящия касационен състав, поради което не се налага подробното им обсъждане. Касационни доводи за неправилност на решението са релевирани по отношение " постройка на допълващо застрояване" и "плътна ограда" на уличната регулация. С оглед преценката за търпимост на постройката на допълващо застрояване защитната теза на касатора е, че същата представлява работилница, допустима на уличната регулация съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Подобно възражение е правено и в първоинстанционния съд, ангажирани са доказателства, които съдът е обсъдил задълбочено в мотивите на обжалваното решение. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на допуснатия по делото свидетел, тъй като, за да се определи конкретен обект като "работилница" е необходимо не само на входната му врата да се постави табела в такова обозначение, и да се съхраняват машини, а в действителност да се извършва определена дейност, съобразно изпълнени изисквания на конкретен разрешителен режим, да има писмена следа от конкретни поръчки, документи за плащане, евентуално декларирани доходи. Такива доказателства не са ангажирани, предвид което съдът обосновано е възприел становището на административния орган, че постройката се ползва като склад. Доводът по отношение "плътна ограда" към уличната регулация е, че тази ограда е законна до допустимата височина от 0.60 м. Констатацията на съдебно-техническата експертиза, че оградата е строена през 1991 г. не е оспорена. При тази година на построяване оградата е била недопустима по действащата тогава Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм/. Изискванията на чл. 32, ал. 3 от тази Наредба са за плътна част 0.60 м и изключения - въз основа на архитектурен проект, какъвто безспорно, в случая не е одобряван. Установено е, че с нарочна заповед на кмета на общината е наложено същото ограничение, като височината на оградите-плътна и ажурна част не може да надвишава 2.20 м, което прави процесната ограда недопустима и по сегашните разпоредби. За третия обект на заповедта " надстройка на плътна ограда" липсва конкретно оплакване в касационната жалба. В тази връзка при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че и в тази част решението е постановено в съотвествие с материалния закон, тъй като надстрояване на оградата е безспорно установено и чрез него височината й се явява недопустима по закон. Предвид изложеното обжалваното решение като лишено от пороци по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила с присъждане на ответния административен орган разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. на основание чл. 78, ал. 8 минималните от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение