Решение № 14506 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2010 г.

Решение № 14506 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Събка Георгиева Панева срещу решение № 7 от 26.02.2010 г., постановено по адм. дело № 4827/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена исковата молба на Панева, срещу Национален осигурителен институт /НОИ/ за заплащане на 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), и по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно като се излагат доводи поддържани и пред първата инстанция. Моли да бъде отменено и съдът да й присъди претендираното обезщетение. Ответник от - НОИ не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Настоящата инстанция констатира, че касационните жалба е подадена от легитимирана страна, в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, при което е процесуално допустима. При касационната проверка съдът прецени оплакванията във връзка с доказателствата по делото, при което установи следното: Предмет на производството пред първата инстанция, развило се по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, е иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата от отменено експертно решение № 1166/19.12.2005 г. на НЕЛК с което са й определени 46% намалена работоспособност. Ищцата е твърдяла нищожност на решение № 1166/19.12.2005 г., и е претендирала обезщетение за неимуществени вреди търпяни от нея във връзка с установяване на процента на инвалидност с ново ЕР на НЕЛК № 0446/143/07.10.2009 г., с което са й определени 52% намалена работоспособност. Съдът е отхвърлил иска като неоснователен тъй като твърденията за нищожност на ЕР № 1166/19.12.2005 г. не са недоказани. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. За да бъде реализирана отговорността на държавата за вреди следва да са установени всички елементи от фактическия състав на нормата, визирани в чл. 4 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно в конкретния случай съдът е отхвърлил иска на Пенева срещу Националния осигурителен институт за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Процесното разпореждане № 1455/19.05.2006 г. е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в рамките на предоставените му от закона правомощия. Видно от доказателствата съдържащи се по делото ТЕЛК гр. В. Търново с ЕР № 1634/13.09.2005 г. е определило намалена работоспособност 64.5 %, група инвалидност III, с дата на инвалидизиране 10.03.2002 г. и срок на инвалидизиране 01.09.2008 г. НЕЛК София с ЕР № 1166/19.12.2005 г. е отменила с ЕР № 1634/13.09.2005 г. като е определила намалена работоспособност за Събка Георгиева Пенева под 50 % с дата на инвалидизиране 10.03.2002 г. и срок на инвалидизиране 01.09.2008 г. Въз основа на това ЕР на НЕЛК РУСО - Плевен е издала процесното разпореждане. Установеното обосновава извод, че ЕР не е нищожно. Същото не и незаконосъобразно защото с решение № 10002/22.01.2007 г. Върховния административен съд е отменено не решение № 1634/2005 г. или разпореждане № 1455/19.05.2006 г., а ЕР № 1166/19.12.2005 г. на НЕЛК. На следващо място в хода на съдебното производство касаторката не е доказала наличие на причинна връзка между постановения административен акт и настъпилия вредоносен резултат, ако има такъв, тъй като с ЕР № 0446/143/07.10.2009 г. на касаторката е определена 52% намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 10.03.2002 г. и срок на инвалидност до 01.12.2010 г. Следователно в периода на инвалидизиране от първото решение, с което й е дадена пенсия за инвалидност и до настоящият момент, няма времеви период, в който Пенева да е останала без пенсия. Прецезиране на процента на работоспособност от съответните експертни комисии не може да бъде повод за търсене на обезщетение по този ред, тъй като установяването на действителната работоспособност на лицата е задължение на административния орган. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване която предвижда, че пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Освен това касаторката не е доказала документално и претендираните от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. В предвид на изложеното жалбата е неоснователна. Решение не е постановено при поддържаните от касаторката доводи за незаконосъобразност и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. Върховният административен съд, трето отделение,