Решение № 2993 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2020 г.

Решение № 2993 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9116/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Митев, [населено място], обл. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Тодоров, срещу Решение № 767 от 24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3231/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3321 от 3.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "3емеделие"/. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че началото на административното производство е сложено от некомпетентен орган, че издаването на АУПДВ следва задължително да се предшества от издаването на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211, че неправилна е преценката на състава на съда относно доказаното "изключително обстоятелство" по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на Нардеба № 11 от 3.04.2008 г., по делото не били представени надлежни доказателства за изплащането на претендираните за възстановяване суми на бенефициента и съдът необосновано е приел обратното, което е довело и до неправилно приложение на материални закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде отменен АУПДВ. Претендират се всички направени разноски в производството. Ответникът – заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. Бонева оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Митев срещу АУПДВ № 01-6500/3321 от 3.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който същият е изключен от подпомагане и по отношение на него е установено публично държавно вземане в размер на 9 267, 95 лева, представляващ 50 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. От фактическа страна съдът е приел, че под УИН 03.17.0512/54419 е регистрирано подадено заявление от Митев за подпомагане по посочени схеми и мерки, сред които и за мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2), придружено с необходимите декларации и документи. Физическото лице е подало и заявление за плащане и за кампания 2013 г. и 2014 г., като за първата, за втората и за третата година от ангажимента е получило финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" в общ размер на 18 535, 90 лева, съгласно представени Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и извлечение от СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания). За кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2), с което е нарушил изискването, предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (наричана по-долу само Наредба № 11 от 3.04.2008 г., бел. моя). При установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, решаващият състав е стигнал до извода, че последният е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила. В подкрепа на своя извод е изложил мотиви, че издаването на процесния АУПДВ не е предпоставено от издаването на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Издаването на такъв акт е бил предвиден в предходната редакция на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., но не и в редакцията на нормата, действаща към датата на издаване на процесния акт. Отрекъл е възраженията на оспорващия, че в случая неподаването на търсеното заявление за плащане през 2015 г. се дължи на "дългосрочна професионална нетрудоспособност" по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. – представените амбулаторни листове не сочат според съда на дългосрочна нетрудоспособност, а още по-малко на професионална такава, с аргумента че нямат характера на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, поради което не е изпълнено условието и на чл. 15, ал. 2 от Наредбата № 11 от 3.04.2008 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Със заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. изпълнителният директор е възложил на П. Славчева – зам. изпълнителен директор да издава писма за откриване на производство и АУПДВ по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. /т. 19/. Преди влизането в сила на посоченото изменение на ЗПЗП приложимо се явяваше общото правило на чл. 166, ал. 1 ДОПК, според което установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.