Решение № 13876 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2018 г.

Решение № 13876 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 10374/3.08.2018 г., постановено по адм. дело № 12356/2017 г. по описа на ВАС, пето отделение, тричленен състав, с което по жалба на П. Пелтеков е отменена заповед № 8121 К-7211/29.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Развити са съображения относно съотношението на разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на Република България, установяваща право на защита на всеки български гражданин към нормата на чл. 205, ал. 3 ЗМВР, в която са регламентирани правата на държавния служител срещу когото се води дисциплинарно производство. Наведени са доводи за неправилно тълкуване и прилагане нормите на чл. 195, ал. 2 във вр. чл. 196 ЗМВР досежно реда и начина, по който се броят сроковете при установяване на дисциплинарни нарушения и респективно налагане на дисциплинарни наказания. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния индивидуален административен акт. Прави се възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация хонорар за един адвокат. Ответникът - П. Пелтеков, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед № 8121 К-7211/29.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 (неизпълнение на разпоредба на този закон – чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР), чл. 203, ал. 1, т. 3 (неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР), във вр. с чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на П. Пелтеков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение в МВР на длъжност старши инспектор – началник група "Криминална полиция" в Районно управление (РУ) – Гоце Делчев при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград е прекратено. При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд приема наличието на нарушение на основния закон на Република България – при изрично заявено от лицето желание да се ползва от конституционно установеното му право на защита по чл. 56 от Конституцията, същото не е удовлетворено. Тричленният състав извежда, че това право е отделно и независимо от правото на служителя в МВР да бъде подпомаган в защитата си по дисциплинарно производство от друг служител на МВР по чл. 205, ал. 3 ЗМВР, при което е било нарушено правото му на защита. Отделно от горното е установено, че на служителя не е предоставена възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 5 от Споразумението сключено между Министъра на вътрешните работи и Сдружение Синдикална федерация на служителите в МВР – рег. № 912100-13250-2/7.04.2015 г., независимо от предвидения в чл. 40, ал. 1 от същото срок на действие от две години, доколкото липсват данни същото да е прекратено по реда на чл. 40, ал. 2, или по чл. 42 от Споразумението, а и липсват данни такава проверка да е осъществена, както от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), така и от дисциплинарно наказващия орган (ДНО). Тричленният състав на ВАС извежда, че дисциплинарното производство срещу Пелтеков е образувано на 14.06.2017 г., при отпаднала хипотеза на несъвместимост по отношение и на двамата служители. Решаващият съд намира за неправилно определен от ДНО началният момент на извършване на нарушението от страна служителя. Обоснован е извод, съобразно който неподаването на декларацията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР е налице едва на 23.05.2014 г., но цитираната разпоредба към този момент не е действала, тъй като ЗМВР е обнародван в ДВ бр. 53/27.06.2014 г., при което не е било възможно същата да бъде нарушена. Решаващият състав намира, че за разлика от самата несъвместимост по чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР, която може, а и в случая е осъществена през периода, в който Пелтеков е бил в йерархична връзка на ръководство и контрол със своите роднини от четвърта степен по съребрена линия от момента на назначаването му до момента, в който всеки от тях е престанал да бъде служител на ръководената от него група, дисциплинарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР не може да бъде прието за продължавано деяние. При преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд намира, че двугодишния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е изтекъл още на 23.05.2016 г., преди образуване на дисциплинарното производство, при което заповедта е постановена в нарушение на цитираната разпоредба. Като основание за отмяна на процесната заповед е посочено и обстоятелството относно неправилно приемане от ДНО наличието на две отделни деяния, обуславящо неприложимост на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР. Върховният административен съд - Петчленен състав на Втора колегия намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Върховния административен съд – тричленен състав, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Спорен от правна страна е въпроса досежно приложението на нормата на чл. 56 от Конституцията на РБългария, в която е уредено основното право на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като изрично е прогласено, че в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Наведените от касатора доводи досежно задължителност на адвокатската защита единствено от момента на задържане на лицето или привличането му като обвиняем обуславят наличието на хипотеза, различна от процесната. В конкретния случай, в хода на дисциплинарното производство Пелтеков подава заявление с рег. № 266000-2995/10.07.2017 г. по описа на РУ Гоце Делчев до Председателя на ДРО, в което заявява желанието си да упражни правото си по чл. 56 от Конституцията на Република България да ползва адвокатска защита, независимо, че такава не е предвидена в разпоредбата на чл. 205, ал. 3 ЗМВР и моли да бъде уведомяван предварително за необходимите действия с негово участие, за да може да я организира. Освен това съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от Споразумение с рег. № 812100-13250/7.04.2015 г. изразява желание представител на синдиката да присъства на всички действия в хода на проверката. С протокол № 244 р-12512/14.07.2017 г. ДРО взема решение, че заявеното от ст. инспектор Пелтеков желание да бъде представляван от адвокат в производството не съответства на разпоредбите на ЗМВР и Инструкция рег. № 8121 з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), а при провеждане на дисциплинарното производство има право да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, както и че няма пречка същият служител да бъде член на СФСМВР. При подадени становище от 13.09.2018 г. и сигнално писмо от 21.08.2018 г. с аналогично съдържание и до ДНО последният не взема отношения по тях, а ги препраща за становище до служител в МВР - директора на дирекция "Човешки ресурси". В направените искания до ДРО служителят изрично е посочил и обстоятелството, че никой служител от МВР не е дал съгласие да го подпомага в защитата му в дисциплинарното производство. Правото на защита по чл. 56 от Конституцията на РБ е основно, всеобщо, и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго право (накърнено или застрашено). Това право е отделно и независимо от правото на служителя в МВР да бъде подпомаган в защитата си по дисциплинарно производство от друг служител по чл. 205, ал. 3 ЗМВР. Следователно, разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа и самостоятелно. Съществен елемент в правото на защита е възможността на всеки гражданин да се явява в държавни учреждения със защитник. Това право не може да бъде отречено и на държавните служители, респективно полицейските служители. Правото на защита по чл. 56 от Конституцията има различни проявни форми - жалби до различни общински и държавни органи, устни или писмени възражения и обяснения, изслушване, обжалване на административните актове пред по-горестоящия административен орган, обжалване на административните актове по отношение на тяхната законосъобразност пред съда, предявяване на искове пред съда и обжалването им пред по-горна съдебна инстанция и пр. Изобщо проявните форми на правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени техни права и законни интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира. То е предоставено на всеки гражданин и може да бъде упражнено и пред държавни учреждения, включително и със съдействието на защитник, защото е всеобщо и основно право. Съгласно Решение № 3 от 1994 г. на Конституционния съд нормата на чл. 56 от Конституцията има непосредствено действие. Предвид гореизложеното, петчленният състав намира изводите на решаващия съд досежно нарушаване правото на защита на дисциплинарнонаказаното лице за правилни и законосъобразни. Обосновани са изводите на решаващия съд досежно началният момент на извършване на нарушението от страна на служителя. Датата, на която същият е назначен да изпълнява длъжността "началник на група КП" при РУ Гоце Делчев е 15.05.2014 г. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗМВР същият е задължен да подаде декларация в 7 –дневен срок от възникване на законоустановените обстоятелства, обуславящи несъвместимост. Предвид изложеното, крайният срок, в който същият е следвало да изпълни това задължение е 22.05.2014 г. При това неподаването на декларацията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на (чл. 177, ал. 7 вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР – отм. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.), респ. чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР е налице на 23.05.2014 г. Мотивите в първоинстанционното решение относно проведеното разграничение между изпълнителното деяние на нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето – неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 във вр. с ал. 3, т. 1 ЗМВР и съответно института на несъвместимостта, се споделят от настоящата инстанция. Задължението за подаване на декларация за несъвместимост от служителя е обвързано със срок от 7-дни, считано от възникване на обстоятелствата, респ. 23.05.2014 г. При това правилно е прието, че още при образуване на дисциплинарното производство със заповед № 8121 К-5339/14.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, двугодишният срок от извършване на нарушението, установен в чл. 195, ал. 2 ЗМВР е изтекъл на 23.05.2016 г., при което заповедта е постановена в нарушение на цитираната разпоредба. Срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР има преклузивен характер и с изтичането му се прекратява възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение от кръга на изброените чл. 197, ал. 1 от ЗМВР. В горния смисъл е константната практика на ВАС (Решение № 14817/5.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11535/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, решение № 10064/31.07.2017 г. по адм. дело № 4028/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, решение № 11654/3.10.2018 г. по адм. дело № 13525/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, др.). Издаването на обжалваната заповед в нарушение на законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите, съставлява основание за отмяната й. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия,