Решение № 16845 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2019 г.

Решение № 16845 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Тони С текстил" ООД – в ликвидация моли да бъде отменено решение № 93/23.01.2019 г. по адм. д. № 1510/2018 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03002717004457-091-001/05.02.2018 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло или да бъде обявен за нищожен, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-В. по съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски 7881, 22 лв за две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03002717004457-091-001/05.02.2018 г. на ТД на НАП-В., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за м. 2, 4 и 6. 2017 г. общо 129 415, 26 лв данък и лихви 11 645, 94 лв. Главницата включва 247, 49 лв корекция на ползван пълен данъчен кредит за липсващите към 30.04.2017 г. 2 бр. печатащи глави на основание чл. 79, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗДДС, закупени с фактура № 0... 9296/19.08.2014 г. и 129 167, 77 лв дължим данък на основание чл. 79, ал. 2 и от ЗДДС. С решение № 63/26.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В. е преквалифицирано основанието, посочено в РА за определяне на дължимия данък по втората корекция на чл. 86, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 от ЗДДС. При проверка след подадено уведомление по чл. 77 от ДОПК е констатирано, че дружеството е ползвало пълен данъчен кредит при покупка на ДМА, стоки и материали и не е извършило корекция по чл. 79 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит на придобити, произведени или внесени стоки и активи, поради което е прието, че задълженията по ЗДДС следва да се определят с ревизионен акт. На 14.06.2017 г. дружеството е продало описани по вид, количество и брой във две фактури стоки, материали и продукция на обща стойност 9945, 01 лв с начислен ДДС общо 1989 лв. По обясненията на управителя на ревизираното лице е констатирано, че на основание двете фактури са отписани от счетоводни сметки 302-материали, 303-продукция и 304-стоки на обща стойност 655 783, 86 лв, не са представени протоколи за брак и инвентаризационни описи на наличните стоки, материали и продукция. Констатирано е, че стоките по двете фактури са продадени на цена, представляваща 1, 52% от отчетната стойност на стоките, поради което на основание § 1, т. 8 от ЗДДС в решението по жалбата по административен ред е прието, че е налице безвъзмездна доставка за стойността на отписаните от счетоводните сметки стоки, материали и продукция на основание двете фактури, която по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е облагаема и съответният за нея данък е 131 156, 77 лв, от който по двете фактури са начислени 1989 лв и остават дължими 129 167, 77 лв с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и правилно е приел, че не са основателни, който извод се споделя напълно от касационната инстанция. Правилен е изводът на съда, че връчването на електронен адрес на ревизираното лице на исканията за представяне на документи, на ревизионния акт и ревизионния доклад са извършени на валиден електронен адрес на дружеството и непредставянето на доказателства за връчване на заповедите за възлагане на ревизия не е съществено процесуално нарушение, след като правото на защита на дружеството не е нарушено и са подадени в срок жалби по административен и съдебен ред против РА. В касационното производство са представени доказателства за връчване на заповедите за възлагане на ревизия на действащ електронен адрес на ревизираното лице, от който последното е изпращало електронни писма с приложени доказателства на ревизиращите, приложени по делото на стр. 537, 547, 562, 570, 572 и 522. Възражението, че електронният адрес не е предоставен на данъчната администрация за връчване на съобщения в производство по контрол не променя факта, че след като е приело електронните съобщения за връчване на ЗВР, искания за представяне документи, РД и РА, дружеството не е възразило пред ревизиращите и цялата кореспонденция по провеждане на ревизията между органите по приходите и ревизираното лице е проведена по електронен път, включително представянето на доказателства от ревизираното лице, с което ревизираното лице се е съгласило съобщенията по провеждане на ревизията да се връчват на електронния му адрес. В този смисъл е определение № 272/10.01.2014 г. по адм. д. № 16438/2013 г. на Върховния административен съд. Изводът на съда, че издаденият РА не е нищожен е правилен. В частта относно 247, 49 лв корекция на ползван пълен данъчен кредит за липсващите към 30.04.2017 г. 2 бр. печатащи глави на основание чл. 79, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗДДС, закупени с фактура № 0... 9296/19.08.2014 г. обосновано съдът е приел, в РА задължението е определено законосъобразно на посоченото правно основание, след като е установено, че печатащите глави липсват и дължимата корекция не е направена. В частта за доначислен данък на основание чл. 86, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 от ЗДДС в размер 131 156, 77 лв, от който по двете фактури са начислени 1989 лв и след спадането им остават дължими 129 167, 77 лв данък за внасяне правилен е изводът на решаващият орган и съда за приложимост на чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 от ЗДДС, които предвиждат начисляване на данък при извършване на безвъзмездна доставка, каквито по § 1, т. 8 от ЗДДС са доставките, при които няма възнаграждение, или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. По процесните две фактури са продадени описаните в тях стоки и на основание двете фактури са отписани стоки от сметки 302, 303 и 304 материали, стоки и продукция на стойност 655 783, 86 лв, при фактурни стойности общо 9945, 01 лв, представляващи 1, 52% от отчетната стойност на стоките по счетоводните регистри. Продажната цена по фактурите надхвърля отчетната стойност на стоките около 66 пъти. При неизвършени инвентаризации, установяващи липси на материали, стоки и продукция, обезценки, непредставени протоколи за брак законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че по двете фактури са извършени безвъзмездни доставки на описаните в тях стоки и всички отписани на основание двете фактури стоки от счетоводните сметки за материали, стоки и продукция, за които на основание чл. 6, ал. 2, т. 3, чл. 27, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в РА е доначислен определеният като дължим данък с лихви. Позоваването от касатора на решение № 15585/25.11.2013 г. по адм. д. № 4568/2013 г. на Върховния административен съд и на решението по дело С-412/2003 на СЕО е неоснователно, тъй като в тях е разгледана хипотеза на предоставени стоки за лично потребление или в полза на трети лица, уредена в чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, какъвто настоящият случай не е. Практиката на СЕО и СЕС има прецедентен характер, тъй като правото на Европейската общност, сега Европейски съюз е основано на международни договори. Поради прецедентния характер на решенията на СЕО и СЕС дадените в тях тълкувания на правото на ЕС са задължителни за разгледаните в тях хипотези и не се прилагат разширително, както претендира касатора разрешението в дело С-412/2003 г. на СЕО да се приложи и за чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, каквато хипотеза в решението на СЕО не е разгледана. Доводите на касатора за наличие на обективни причини за извършените продажби по двете фактури на посочените в тях цени – ликвидация на предприятието, липса на складови площи и др. не могат да доведат до извод за вярно определена цена на продадените стоки, материали и продукция предвид изискванията на счетоводното законодателство за извършване на обезценка на наличните материали, стоки и продукция, каквато не е извършена преди да бъдат продадени стоките, материалите и продукцията по двете фактури. Неоснователен е доводът на касатора за недоказано ползване на пълен данъчен кредит при покупката на стоките и материалите. В протокола за извършената на 23.06.2017 г. проверка е констатирано, че дружеството е ползвало пълен данъчен кредит при покупката на стоки и материали, включително внос от Турция. Протокола за извършената проверка е приобщен към доказателствата по делото с протокол № 0257024/11.12.2017 г. В РД е констатирано, че за получените от дружеството доставки не е отказвано право на приспадане на пълен данъчен кредит, с изключение за доставки, които не са използвани от дружеството за извършване на облагаеми доставки. В хода на ревизията органите по приходите са искали от дружеството да посочи доставки, по които не му е признато право на приспадане на пълен данъчен кредит, каквито не са били посочени от ревизираното лице. При тази фактическа обстановка доводът на касатора за недоказано ползване на пълен данъчен кредит по придобивните доставки и внос на стоки и материали е недоказан и неоснователен, както правилно е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 4332, 45 лв. Искането на ответника за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно, тъй като в решението е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,