Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г.

Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Янко Василев Елмазов от гр. София срещу Решение № 1432/11.03.2015 г. на Административен съд София град по административно дело № 4211/2014 г. Релевират се отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка, а при условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът, Началник на Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка, състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

По същество жалбата е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е Заповед № 87296/2.03.2010 г. на Началник на Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Янко Василев Елмазов от гр. София е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

За да отхвърли жалбата, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че изброените в заповедта наказателни постановления не са му връчени. Позовал се е на приетия и неоспорен като доказателство по делото "личен картон" на водача, регистрираните в него многобройни нарушения, както и на доказания факт на унищожаване на по-голямата част от наказателните постановления. Извел е, че не е необходимо представяне на наказателните постановления, изписани в заповедта, като доказателства по делото и предвид тяхното унищожаване.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Страните не спорят, че с обжалваната заповед на Началник на Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи на Елмазов е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДВП и чл. 171, ал. 1, т. 4 ЗДВП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В обжалваната от Елмазов заповед са изписани 13 броя наказателни постановления, като последица от които на водача са отнети 63 контролни точки.

Като доказателства по делото са представени и приети само два броя, съответно:

• Наказателно постановление № 2290/20.01.2004 г.;

• Наказателно постановление № 23769/6.03.2006 г.

Като последица от посочените две наказателни постановления /НП/ на Елмазов са отнети сумарно 16 контролни точки. Посочените две НП са с отбелязване, че са влезли в сила съответно на 6.03.2004 г. и 3.05.2006 г., връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

По възражението на Елмазов за връчване на тези НП, касационната инстанция приема, че обстоятелството дали НП са връчени редовно, не може да се изследва самостоятелно в производството по обжалване на наложената ПАМ. Въпросът на допустимостта на жалбите срещу наказателните постановления и за влизането им в сила, подлежи на разглеждане в административнонаказателното производство по обжалването им. По делото жалбоподателят не представя доказателства за обжалване на тези наказателни постановления.

Административният орган не представя като доказателства по делото останалите 11 броя НП, изписани в обжалваната заповед. Неправилно АССГ е приел, че "не е необходимо представянето на всички описани в оспорената заповед НП". След като жалбоподателят оспорва фактическите констатации по обжалваната заповед, в тежест на органа е да докаже фактите по спора. Релевантните в случая факти са следните: - срещу Елмазов са издадени НП; - тези НП са влезли в сила; - последица от тези НП са отнетите контролни точки на водача; - сборът на отнетите контролни точки по НП обосновава извод за изчерпване на нормативно определените такива за водача.

В случая, органът не доказва чрез надлежно представяне като доказателства по делото, факта на издаване срещу Елмазов на изписаните в заповедта НП. Представените протоколи за физическото унищожаване на НП, издадени в периода 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г. не променя този правен извод.

Касационната инстанция приема, че издаденото от органа удостоверение, становище, както и екранната снимка от автоматизираната информационна система установяват единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определени контролни точки.

Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. /В тази насока решение № 11706/25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012 г. и др./.

По делото няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на постановленията, така и фактът на надлежното им връчване.

Твърдението на ответника, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателните преписки е изтекъл и поради това не може да представи като доказателства по делото наказателните постановления, не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта на съобщаване.

Към датата на издаване на наказателните постановления, както и към датата на тяхното унищожаване, в сила е Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30, ал. 3 от нея, наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. По делото няма доказателства за възстановяване на контролните точки на лицето. Щом като контролните точки не са били възстановени за касатора, е налице задължение на органа да съхранява наказателните постановления и преписките по тях. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантните факти относно съдържанието на НП, неговото връчване и правните последици. В тази насока е и константната практика на VII-мо отделение на Върховен административен съд.

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, поради недоказаност на елементите от фактическия състав на наложената мярка, чието доказване е следвало да се осъществи от органа при указана от съда тежест на доказване.

Предвид изхода на делото, на Янко Василев Елмазов от гр. София следва да се присъдят направените в хода на производството разноски в размер на 15 лв. държавни такси, 1400 лв. адвокатско възнаграждение за две инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на VII-мо отделение