Решение № 13033 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. К. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Харбазов, срещу решение 9283 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 6880/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу решение 2153-21-128/19.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и са присъдени разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката съдът не е разгледал всички нейни доводи. Касаторката счита, че след като не е участвала в производството по издаване на задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни, подадени по чл. 5, ал. 4 от КСО, не е допустимо с разпореждането да се засягат нейните права без да е имала възможност да се защити. Оспорва извода на съда, че не е престирала труд по трудово правоотношение с дружеството. Направено е искане за отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции за заплатени държавни такси и за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Медарова, в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-21-128/19.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалбата на С. К. Б. срещу разпореждане [номер]/65 от 18.08.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване /ПО/, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 9а, ал. 2 от КСО и чл. 45а, ал. 6 от НПОС е отменено разпореждане [номер] от 17.06.2021 г. на ръководителя по ПО , с което на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. 2113-21- 683 от 08.02.2021 г. С. Б. е подала искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), към което е представила изискуемите удостоверителни документи съгласно чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), необходими за преценка на правото и определяне размера на пенсията. С уведомително писмо 2113-21-683/26.04.2021 г. на Б. е указано, че към датата на подаване на заявлението не й достига осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, в размер на 1 година, 3 месеца и 16 дни, поради което на основание чл. 9а, ал. 2 и ал. 3 от КСО следва да внесе сумата в размер на 1999.14 лв. за недостигащия осигурителен стаж. След внасяне на дължимата сума с разпореждане [номер] от 17.06.2021 г. на Б. е отпусната ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 08.02.2021 г. Зачетен е общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, в размер на 36 години. От контролните органи на ТП на НОИ - София-град е извършена проверка по разходите на ДОО, резултатът от която е обективиран в констативен протокол КВ-5-21-01197198/19.09.2022 г., съгласно който е установено, че дружеството "Бонд БГ" ЕООД е подавало неоснователно данни за осигурителен стаж и доход за множество лица, в това число и за С. Б.. При проверката е установено, че "Бонд БГ" ЕООД е регистрирано на 14.09.2007 г. първоначално като дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, [улица], със съдружници и управители М. Н. Т. и И. П. П.. Считано от 04.02.2013 г. дружеството е преобразувано на еднолично с едноличен собственик и управител И. П. П.. От 09.03.2015 г. "Бонд БГ" ЕООД е с управител М. Щ. Л., а на 06.08.2015 г. в ТР е вписана промяна в седалището на дружеството. В хода на административното производство осигурителните органи са направили справка в ТР по името на М. Щ. Л. и е установено, че същият е управител или едноличен собственик на капитала на 31 дружества. Съгласно вписванията в регистъра, "Бонд БГ" ЕООД има обявени годишни финансови отчети за извършваната дейност за периода от 2007 г. до 2013 г. Последната подадена годишна данъчна декларация е за финансовата 2016 г., като за 2015 г. и за периода от 2017 г. до 2019 г. дружеството няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани по електронен път с КЕП. Няма данни за подадена справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДФФЛ за периода от 2019 г. до 2021 г. По данни, предоставени от НАП, към 23.02.2022 г. "Бонд БГ" ЕООД има публични задължения в общ размер на 488 915, 04 лв., в това число главница 318 191, 41 лв. и лихва 170 723, 63 лв. Има образувано производство по принудително изпълнение ИД 22150045969/2015 г. и наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника: запор върху банкови сметки, запор на МПС и е започнало принудително изпълнение. При извършена справка в информационната система на НОИ е установено, че М. Щ. Л. няма декларирано начало на дейност и осигуряване в качеството му на управител на "Бонд БГ" ЕООД. За него са налични данни за заявено осигуряване в качеството му на земеделски производител, както и за лице, с код за вид осигурител "01" за длъжности "бетонджия", "шпакловчик", "строителен инженер", "гипсаджия", "търговски посредник", "консултант по управление", "тракторист" и "охранител". С писмо от 11.07.2022 г. е изпратено искане за извършването на проверка по делегация в ТП на НОИ Пазарджик. В отговор на 26.10.2022 г. ТП на НОИ - Пазарджик е изпратило представената декларация с вх. 4022-12-131#1 от 25.08.2022 г., подадена от М. Щ. Л. в качеството му на управител на "Бонд БГ" ЕООД, в която е посочил, че "фирмата е прехвърлена на негово име, но не е извършвал никаква дейност с нея. Не е назначавал работници, фирмата няма офис и счетоводство. Няма никакви документи, не знае къде се намира и печата на дружеството". В хода на административното производство е установено, че осигурителят "Бонд БГ" ЕООД е подал уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори с 59 лица за периода от м. 04.2008 г. до м. 03.2018 г., като за периода след 06.08.2015 г., в който представляващ дружеството е М. Л., лицата са 37 на брой. Към момента на проверката всички трудови договори са прекратени. От "Справка за декларираните в Персонален регистър и внесени в Приходи суми и разликата между тях помесечно (по фонд и параграф)" има данни за частично внесени осигурителни вноски за подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лицата до м. 09.2012 г., като липсват данни за внесени осигурителни вноски от м. 10.2012 г. до м. 07. 2018 г., в дължим размер на 136 701,95 лв. От част от лицата, за които има данни за сключени и/или прекратени трудови договори и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е изискано представянето на сведения и документи с цел изясняване на факти и обстоятелства относно извършваната от тях трудова дейност в "Бонд БГ" ЕООД. Част от лицата са декларирали, че изобщо не са полагали труд в дружеството, други посочват наличието на оформен трудов стаж в трудовите си книжки без наличие на трудов договор и/или трудово правоотношение с "Бонд БГ" ЕООД, друга част от лицата са предоставили противоречиви данни относно правоотношението си с дружеството. Видно от съставения констативен протокол КВ-5-21-01197198 от 19.09.2022 г., при проверката е установено, че липсват доказателства за извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления в регистъра на трудовите договори и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица, поради което за последните не са възникнали осигурителни правоотношения и декларираните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м. 09.2015 г. не съответстват на действителната фактическа обстановка. Издадени са задължителни предписания ЗД-1-21-01197155 от 19.09.2022 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно изброени лица, вкл. и за С. К. Б., с код осигурен "01" за периода от 07.10.2015 г. до 31.01.2016 г. и за периода от 27.09.2016 г. до 25.03.2018 г. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания, от контролните органи са предприети действия за служебното заличаване на неоснователно подадените от "Бонд БГ" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. (в сила от 03.01.2020 г.) за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По този повод са заличени и данните, подадени от осигурителя и за С. К. Б. за периода от 07.10.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 27.09.2016 г. до 25.03.2018 г. След извършеното заличаване на данните осигурителните органи са приели, че по отношение на С. К. Б. липсват доказателства да е извършвала реална трудова дейност по трудово правоотношение с "БОНД БГ" ЕООД. В тази връзка до нея е изпратено уведомително писмо за недостигащия стаж и сумата, която следва да заплати в 14-дневен срок от получаването му, което е отказано от лицето на 26.06.2023 г. С последващо разпореждане [номер]/65/18.08.2023 г. е отменено разпореждане [номер]/17.06.2021 г., с което е отпусната на лицето ЛПОСВ, и на Б. е отказано отпускането на исканата със заявление вх. 2113-21-683 от 08.02.2021 г. лична пенсия за ОСВ. Предвид заличените неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО чрез "Бонд БГ" ЕООД, при преценка правото на пенсия на жалбоподателката, направено с оспореното разпореждане, е определено, че осигурителният стаж е в размер на 33 години, 8 месеца и 19 дни и осигурителен стаж по чл. 9а от КСО - 1 година, 3 месеца и 16 дни, а навършената възраст към датата на заявлението е [възраст]. Установено е, че към датата на подаване на заявлението на Б. не достига осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за ОСВ по чл. 68. ал. 1-2 от КСО в размер на 11 месеца и 25 дни. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с решение 2153-21-128/19.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. За да отхвърли подадената срещу решение 2153-21-128/19.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град жалба, първостепенният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, обективирано е изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му, а решението е и материално законосъобразно. Посочено е, че наличието на сключен договор между физическото лице и търговско дружество, вкл. записа в трудовата книжка, не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудови функции в изпълнение на този договор. Според съда при проведените обжалвания Б. е упражнила в пълен обем правото си на защита по административен и съдебен ред, като се е запознала с резултатите от извършената проверка на "Бонд БГ" ЕООД, обективирани в констативен протокол КВ-5-21-01197198/19.09.2022 г., предоставена й е възможност да ангажира доказателства относно обстоятелствата, при която е упражнявала трудова дейност, но по делото няма данни, а и не се твърди, че са ангажирани доказателства в тази връзка. Издадените задължителни предписания ЗД-1-21-01197155/19.09.2022 г. на "Бонд БГ" ЕООД за заличаване на неоснователно подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за множество лица, вкл. и за С. Б., не са изпълнени и не са оспорени от нито една страна и след влизането им в законна сила, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. (обн. ДВ. бр. 1 от 2020 г. в сила от 03.01.2020 г.) данните са заличени служебно. Предвид заличаването на неоснователно подавани от "Бонд БГ" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. Б. за периода от 07.10.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 27.09.2016 г. до 25.03.2018 г., същите са изключени от общия й осигурителен стаж, като след извършената нова преценка на правото й на лична пенсия за ОСВ е достигнато до обоснования извод, че лицето не отговаря условието на чл. 68. ал. 1-2 от КСО, както и на условието на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият стаж на лицето за придобиване право на лична пенсия за ОСВ е 11 месеца и 25 дни. Според съда в резултат на това правилно длъжностното лице по чл. 98 от КСО, действащо в условията на обвързана компетентност, с разпореждане [номер]/65/ от 18.08.2023 г. е отменило разпореждането от 17.06.2021 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ и е постановило отказ за отпускане на такава. Посочено е, че съгласно нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната, какъвто е настоящия случай, тъй като след служебното заличаване на данните, подавани по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от "Бонд БГ" ЕООД, Б. не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за периода от 07.10.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 27.09.2016 г. до 25.03.2018 г. вкл. и той не може да бъде зачетен за осигурителен стаж. Съставеният констативен протокол КВ-5-21-01197198/19.09.2022 г. е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Съгласно отразената в същия фактическа обстановка липсват доказателства за реално постъпили в дружеството осигурител "Бонд БГ" ЕООД приходи, от които да се изплащат трудовите възнаграждения на назначените лица, включително на С. Б. за посочените периоди; липсват данни за източници за финансиране на дейността; няма данни за това, че едноличният собственик и управител на дружеството е отговарял на изискванията на чл. 18 от Закона за счетоводството да бъде съставител на годишни финансови отчети; предоставените сведения по реда на чл. 44 - 46 от АПК за лицето, посочено като представляващо работодателя, не отговарят на регистрите на НОИ; предоставени са сведения от няколко лица, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, че не са извършвали трудова дейност в дружеството и не са им изплащани трудови възнаграждения. В тази връзка е направен извод, че лицата, за които има подадени уведомления за сключени трудови договори и декларирани осигурителни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез "Бонд БГ" ЕООД, в т.ч. и С. Б., нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО чрез дружеството, тъй като не е установено реално да са упражнявали трудова дейност по арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО. Според съда неоснователни са доводите за нарушения на процедурата по издаване на задължителни предписания ЗД-1-21-01197155/19.09.2022 г. на "Бонд БГ" ЕООД за заличаване на неоснователно подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 37 лица, в т. ч. и за С. Б., след влизането им в законна сила, на основание чл. 4, ал. 10. т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. (обн. ДВ. бр. 1 от 2020 г., в сила от 03.01.2020 г.) данните са заличени служебно. Съдът е счел, че жалбоподателката не е адресат на издадените задължителни предписания, не е засегната от тях пряко и непосредствено и няма качество на страна в административното производство, като за нея не произвеждат преки и непосредствени последици и тя не може да защитава свои права в евентуално производство по тяхното обжалване. Първостепенният съд е преценил, че наведените доводи за процесуално нарушение, касаещи задължителни предписания ЗД-1-21-01197155/19.09.2022 г., вкл. връчването им и преценката на неговата валидност, са ирелевантни, тъй като задължителните предписания не са предмет на оспорване по делото, по делото няма данни да са били обжалвани, от събраните писмени доказателства по делото се установява, че същите са издадени от компетентен орган, а процесното решение не е основано на тях, а на констатираните въз основа на нови доказателства обстоятелства, сочещи, че жалбоподателката не е осигурено лице. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. По делото е установено и не е оспорено обстоятелството, че през процесните периоди "Бонд БГ" ЕООД не е осъществявалo реалнo търговска дейност. Видно от констативен протокол КВ-5-21-01197198/19.09.2022 г., съгласно предоставената информация от НАП за дружеството не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г., 2017 г. и 2018 г. В собственоръчно попълнената и подписана от управителя на дружеството декларация е посочено, че не е извършвал никаква дейност с дружеството, не е назначавал работници, няма офис и счетоводство, няма никакви документи и не знае къде е печата на дружеството. От жалбоподателката не са ангажирани доказателства за реално полагане на труд от нейна страна в полза на дружеството. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е посочено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-2, УП-3 и УП-30, са вторични документи, които отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. В случая не са представени ведомости за заплати, трудов договор или издадени от осигурителя удостоверителни документи по образец. В представената осигурителна книжка липсват данни за осигурителен стаж при този осигурител. Единственото доказателство в подкрепа на твърденията на жалбоподателката за съществуващо трудово правоотношение между нея и дружеството е представено копие от страница 14 и страница 15 от трудова книжка на лицето, които обаче касаят само периода 07.10.2015 г. 01.02.2016 г., и не са надлежно оформени, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (отменена към настоящия момент, но действала към релевантните моменти). Не са ангажирани доказателства за заеманата длъжност (единствено в представеното копие на част от трудова книжка в посочения период са вписани длъжностите продавач-консултант и билкоберач), за изпълняваните трудови функции, включително не е представена и длъжностна характеристика. Съдът е допуснал по искане на жалбоподателката един свидетел, който обаче е бил заличен поради неявяването му. С оглед изложеното по делото не е проведено пълно и главно доказване от жалбоподателката, на която е възложена тежестта за това, на относимия факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството през процесните периоди. Също така следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство от процесуалния представител на жалбоподателката в подадена молба на 29.08.2024 г. и в представени писмени бележки е изрично посочено, че през периода 27.09.2016 г. 25.03.2018 г. жалбоподателката не е била страна по трудово правоотношение с дружеството "Бонд БГ" ЕООД и е престирала труд при друг работодател. Във връзка с това обстоятелство е необходимо да се отбележи, че видно от изготвения опис на осигурителния стаж през този период на лицето е признат осигурителен стаж, пропорционално на законоустановеното работно време за работа при непълно работно време (2 часа) при осигурителя Ариана Стайл ЕООД. Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е адресат на издадените задължителни предписания, поради което не е засегната от тях пряко и непосредствено. Според актуалната практика на ВАС, с която е изоставена предходната практика, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания са пряко и непосредствено засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но са лишени от правото да участват като страна в това административно производство. В случая липсват данни предписанията да са били надлежно оспорени от осигурителя, поради което са породили правното действие на стабилен административен акт, който следва да бъде съобразен в настоящото производство. Тъй като лицето не е участвало в производството по издаването им и в това по евентуалното оспорване на задължителните предписания (за каквото в случая липсват данни), за него няма пречка, при условията на главно и пълно доказване да установи действителното осъществяване на трудовата функция, респ. съществуващо осигурително правоотношение. Такова доказване от негова страна обаче в случая не е проведено. Доколкото задължителните предписания пряко и непосредствено засягат жалбоподателката, същата разполага с правната възможност самостоятелно да ги обжалва и при евентуален позитивен за нея резултат да иска изменение на разпореждането по реда на чл. 99 от КСО. По тези съображения и поради на липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касаторката за присъждане на разноски е неоснователна. Своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като касаторката бъде осъдена да заплати такова в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,