Решение № 13577 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2018 г.

ВАСII отделение07.11.2018 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

  1. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Д., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Атанасова, против решение № 106 от 19.01.2018 г. постановено по адм. дело № 665/2017 г. на Административен съд - Благоевград, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. А., от [населено място], против Заповед № 18-5601/02.08.2017 г. на началника на СГКК-Благоевград, в частта й, с която е одобрено изменението на КККР на гр. Гоце Делчев, чрез заличаване на сграда с идентификатор 17395.501.2106. 2.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3436/2018 г. на Върховен административен съд, второ отделение, в тази му част.

  1. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 19.01.2018 г. постановено по адм. дело № 665/2017 г. на Административен съд-Благоевград, в останалата му част.

ОСЪЖДА Т. Д. от [населено място], [адрес], да заплати на И. А., от [населено място], [улица], сумата 300 /триста/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението по т. 1 е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-петчленен състав на Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до касатора, а в останалата част по т. 2 е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13577 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Атанасова, против решение № 106 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 665/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър / СГКК/ - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: З. А. и И. А., редовно призовани, не се явяват. От пълномощника на И. А. - адв. Банева, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение, по жалба на И. А., съдът е отменил Заповед № 18-5601/02.08.2017 г. на началника на СГКК-Благоевград, в частта, с която е одобрено изменението на на КККР на гр. Гоце Делчев относно границите на поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори 17395.501.2105, 17395.501.2106 и 17395.501.2108 /изписвани по-надолу само с крайните им номера 2105, 2106 и 2108/, както и е отхвърлил жалбата срещу същата заповед, в частта, с която е одобрено изменението на КККР на гр. Гоце Делчев относно заличаване на сграда с идентификатор 17395.501.2106. 2. За да отмени заповедта в посочената й част е прието от съда, че същата е издадена в нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР при липса на грешка в одобрената и действаща КККР на гр. Гоце Делчев от 2009 г., тъй като заснетата по този план имотната граница между ПИ 2106, 2105 и 2108 съвпада с изградената на място масивна ограда между имоти 2106 и 2108 и с подпорна стена зад сграда с идентификатор 2106. 1 като граница с имот 2105. представляващи материализирани на място граници. Освен това е отчетено, че изменението на КК на гр. Гоце Делчев, в частта на посочените имотни граници, засягащи трите поземлени имота, е могло да бъде извършено при липса на спор за материално право между собствениците им, по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В случая е установено, че такъв спор е налице, като съдът е формирал този извод на база данни за висящо гр. дело № 1205/2017 г. на РС - гр. Гоце Делчев, по искова молба на И. А. срещу Т. Д., с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно границите между имоти 2108 и 2106, възражението на И. А. по настоящата административна преписка срещу поисканото изменение, както и от заключението на СТЕ. По отношение допуснатото изменение на КК, засягащо сграда с идентификатор 2106. 2 в ПИ 2106, която е заличена поради това, че не съществува, е прието от съда, че заповедта е законосъобразна, поради което жалбата на А., в тази й част, е отхвърлена. Касационната жалба на Т. Д., срещу решението, в отхвърлителната му част, е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес - чл. 210, ал. 1 АПК. В тази част обжалваното решение не е неблагоприятно за касатора, тъй като изменението на КК на гр. Гоце Делчев, чрез заличаване на сграда с идентификатор 2106. 2 в ПИ 2106, е по искане на Д., като постановения от съда диспозитив на обжалваното решение го удовлетворява изцяло, тъй като оставя в сила заповедта на началника на СГКК-Благоевград в тази й част. Като недопустима в посочената част, касационната жалба следва да се постави без разглеждане, а образуваното в тази част касационно производство подлежи на прекратяване. Касационната жалба на Д. срещу решението в отменителната му част е допустима, но неоснователна. В отменителната част обжалваното решение не е недопустимо, поради просрочие на подадената от А. жалба. Видно от известие за доставяне-обратна разписка /стр. 27 на заповедта до И. А., същият е получил съобщението на 14.08.2017 г. /чрез сина му/, а жалбата срещу нея е подадена на 25.08.2017 г., т. е. в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК към който препраща чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Решението, в отменителната му част, е правилно. При установеност на релевантните факти изводите на съда за незаконосъобразност на заповедта, в частта й, с която е одобрено изменението на имотните граници на поземлени имоти с идентификатори накрая 2105, 2106 и 2108, са правилни. По делото е установено, че изменението на тези граници е допуснато от органа на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР, в хипотезата на допусната грешка. Установено е, въз основа на прието и неоспорено от страните заключение на СТЕ, че такава грешка в одобрената през 2009 г. КК на гр. Гоце Делчев, относно границите на тези три имота не е налице. Имотните граници между трите имота, по действащата КК от 2009 г., са съобразени с материализираните на място, а именно частична масивна ограда между ПИ 2108 и 2106 и с подпорна стена зад сграда с идентификатор 2106. 1 в имот 2106. Не отговаря на действителността, отразеното в обяснителната записка /стр. 81 към проекта за изменение, че изменението визира "заснемане на трайни имотни граници представляващи масивна ограда". Установено е, че такава масивна ограда не съществува на място, с изключение на участъка между б. А и Б на приложение № 1 към заключението на СТЕ, между имоти 2108 и 2106, като същата е част от имотната граница по действащата КК от 2009 г. Установено е също така, че срещу предприетото изменение е постъпило възражение от ответника А., собственик на имот 2106, тъй като с промяна на имотната граница, площа на имота му се намалява от 104 на 87 кв. м. Налице е и висящо гр. дело № 1205/2017 г. по описа на РС-Гоце Делчев, по искова молба на ответника А. срещу Т. Д. и Л. Д., с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, относно имотните граници-предмет на настоящето изменение. Налице е и предходен влязъл в сила отказ на началника на СГКК-Благоевград от 28.04.2014 г. за изменение на одобрената КККР на гр. Гоце Делчев относно корекция границите на трите поземлени имота, по искане на касатора /виж стр. 171/. При наличието на влязъл в сила отказ на компетентния орган за изменение на КККР на гр. Гоце Делчев относно имотните граници на ПИ 2105, 2106 и 2108, повторното искане на касатора Д. за изменение КК на гр. Гоце Делчев относно същите тези имоти, е било процесуално недопустимо - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Повторното произнасяне по същото искане при наличие на влязъл в сила административен акт по него, прави оспорената заповед незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е било достатъчно основание за отмяна на заповедта, в тази й част, като незаконосъобразна. В случая се споделят и изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради отсъствие на грешка в КК от 2009 г., при липса на трайни материализирани граници на място между трите имота, които да не са заснети, както и поради наличието на спор за материално право между собственика на засегнатия от изменението имот 2106 и заявителя, преди разрешаването на който изменението е недопустимо. От изложеното следва, че в отменителната му част обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. На ответника А., съобразно направеното искане, се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна помощ /стр. 15/, за сметка на касатора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1