Решение № 5122 от 30.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО), със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цар Борис III 201, подадена чрез процесуален представител Л. Димитрова, против решение 4064/21.06.2021 г., постановено по адм. дело 3335/2021 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение Ж-178 oт 25.02.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и е осъдено да заплати разноски по делото в общ размер на 600 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В допълнително становище с дата 22.11.2021 г. прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) с въпроси за тълкуване на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент.

Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Бельова, в съдебно заседание, изразява становище за правилност на обжалваното решение, поради и което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Електроразпределение Юг ЕАД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание

Ответната страна Дубъл Енерджи 1 ООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Смята, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Електроенергиен системен оператор ЕАД против Решение Ж-178 oт 25.02.2021 г. на КЕВР, с което на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО ЕАД) и Електроразпределение Юг ЕАД (ЕР Юг) са дадени задължителни указания, а именно: 1. В 7-дневен срок ECO ЕАД да оттегли искането си: да му бъде заплатена сумата от 7 848,00 лв. с ДДС за услуга проучване на условията и начина на присъединяване на обект към преносната мрежа като изискване преди да съгласува условията за присъединяване на ВтЕЦ в имот 70247.155.66 в землището на с. Балабанчево, общ. Сунгурларе, обл. Бургас; 2. В 25-дневен срок след получаване на решението ECO ЕАД съгласно чл. 53, ал. 3 от Наредба 6: да съгласува условията за присъединяване на ВтЕЦ, заявени на основание чл. 53, ал. 1 от Наредба 6 с писмо 3350/23.04.2020 г. от ЕР Юг; да сключи предварителен договор със задължения на страните, съответстващи на разпоредбите на чл. 116, ал. 3 от ЗЕ; да изпрати съответните документи на ЕР Юг; 3. В 30-дневен срок след получаване от ЕСО ЕАД на документите, посочени в т. 2 на решението ЕР Юг да изготви и предостави писмено становище за условията за присъединяване на Дубъл Енерджи 1 ООД за заявения обект: ВтЕЦ в имот 70247.155.66 в землището на с. Балабанчево, общ. Сунгурларе, обл. Бургас; 4. В 7-дневен срок след приключване на задълженията си по всяка една от дейностите по т. 1 и т. 2 ЕСО ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им; 5. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 3 ЕР Юг да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Също така касационният жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. и на Дубъл Енерджи 1 ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

От фактическа страна административният съд приел, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на Н. Петков, управител на Дубъл Енерджи 1 ООД, с адрес гр. Сливен, [адрес], против предявената му от Електроразпределение Юг ЕАД цена от 7 848,00 лв., представляваща цената за услуга проучване на условията за присъединяване на вятърна електроцентрала (ВтЕЦ) в имот 70247.155.66, в землището на с. Балабанчево, общ. Сунгурларе от Електроенергиен системен оператор EAД, на основание писмо с изх. ECO 3198#1/5/05.05.2020г. КЕВР приела, че подадената от Дубъл Енерджи 1 ООД жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което в изпълнение на правомощията си, произтичащи от чл. 6, т. 4 ЗЕВИ, на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ Комисията дала на Електроенергиен системен оператор EAД и Електроразпределение Юг ЕАД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това.

При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-178 oт 25.02.2021 г. е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.

Според съда КЕВР правилно е приложила и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на реда подробно регламентиран в Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/. Според АССГ КЕВР правилно е установила, че Електроенергиен системен оператор EAД не изпълнило задълженията предвидени в разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредба 6, съгласно която операторът на преносната мрежа съгласува условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение и сключва предварителен договор за присъединяване в срок от 25 дни, като вместо тава е определило цена за извършване на услуга. Съдът посочил, че предвиденото съгласуване има за цел да информира дружеството за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект на производител. Също така е посочено, че няма определена цена по надлежния ред от КЕВР за съгласуване на становище съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба 6. Посочено е още, че не е спазен предвидения срок от 25 дни в чл. 53, ал. 3 от Наредба 6 за предоставяне на становище за условията на присъединяване, довело до значително забавяне на процедурата по издаване на становище от Електроразпределение Юг ЕАД.

В заключение съдът посочил, че КЕВР правилно е уважила жалбата на Дубъл Енерджи 1 ООД срещу Електроенергиен системен оператор EAД и Електроразпределение Юг ЕАД за забавен срок при издаване на становище и оспорване на искането да заплати сума в размер на 7848 лв., като цена за проучване на условията за присъединяване на ВтЕЦ в имот 70247.155.66, в землището на с. Балабанчево, общ. Сунгурларе, поради и което жалбата на Електроенергиен системен оператор EAД против Решение Ж-178 oт 25.02.2021 г. се явява неоснователна, на което и основание е отхвърлена.

По искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси за тълкуване на Директива 2019/944 на Европейския парламент.

С допълнително становище и искане от 22.11.2021г. от Електроенергиен системен оператор ЕАД са изложени доводи за противоречие на решение 4064/21.06.2021 г. по адм. дело 3335/2021 г. на Административен съд София град и на основание на основание чл. 267 от ДФ ЕС и чл. 628 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е поискано отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент по следните въпроси:

1. Правомощията по чл. 42 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС приложими ли са и в случаите на присъединяване на електрически уредби, част от електроразпределителната мрежа към електропреносната такава, или са валидни само при присъединяване на нови инсталации за производство и съоръжения за съхраняване на енергия директно към преносната система?

1. Допускат ли чл. 6, пар. 2, чл. 42 и чл. 47, пар. 1, б. а и пар. 2 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС национално законодателство, което задължава преносен оператор да съгласува, без право на самостоятелна преценка, условия за присъединяване на производствени мощности, определени от разпределително предприятие, при положение че присъединяването на производствените мощности изисква съответна реконструкция и подмяна на съоръжения, част от електропреносната мрежа, оперирана от преносния оператор, или същият има право на самостоятелна преценка относно условията, при които подобно присъединяване следва да се осъществи? .

Касаторът смята, че искането е допустимо и основателно предвид на това, че тълкуването е относимо към правния спор и по твърдението му за нарушение от страна на КЕВР и на първоинстанционния съд на правото на Европейския съюз (в посочените по-горе разпоредби) и ще даде отговор на въпроса има ли право КЕВР, в качеството си на национален регулаторен орган, да ограничава правото на преносния оператор свободно да определя правилата за присъединяване на нови ползватели, включително и в случаите по чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, както и дали е длъжен преносният оператор да съгласува автоматично предложени му от разпределителното предприятие условия за присъединяване и означава ли това, че преносното предприятие не може да осъществява преценка в хода на процедурата по съгласуване по чл. 53, ал. 2 от Наредба 6.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез пълномощник юрисконсулт Бельова, с писмено становище от 06.12.2021г. излага доводи, че искането е недопустимо и неоснователно, предвид на това, че не са налице предпоставките по чл.628 и сл. от ГПК, както и че посочените разпоредби от Директивата са ясни и не будят съмнение относно тяхното тълкуване. Иска, да се остави без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът - Дубъл Енерджи 1 ООД, чрез пълномощник адв. Рафаилов, с писмено становище от 15.12.2021г. оспорва искането като неоснователно, като излага подробни доводи, че не са налице предпоставките по чл.628 и сл. от ГПК. Иска, да се остави без уважение искането за отправяне преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът - Електроразпределение Юг ЕАД не изразява становище по искане за отправяне преюдициално запитване до СЕС.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че искането за отправяне преюдициално запитване до СЕС е неоснователно предвид липсата на противоречие или непълноти между европейското и националното законодателство.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване е допустимо, но по същество е неоснователно и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Искането е направено на основание чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 629 от Гражданския процесуалния кодекс, във връзка с чл.144 от АПК, за тълкуване на чл. 6, пара. 2, чл. 42 и чл. 47, пара. 1, б. а и пара. 2 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС .

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. С чл.288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) са определени актовете на производното (вторичното) право на ЕС : "институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

Съгласно чл.628 от ГПК, приложим в съответствие с чл.144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 2 от ГПК съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или акт, в случай, че това не е от значение за правилното решаване на делото. Съгласно чл.629, ал.3 от ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

В конкретния случай въпросите поставени от процесуалния представител на жалбоподателя, не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване, както и изрично се отбелязва в искането, че Директива (ЕС) 2019/944 е транспонирана в националното законодателство чрез ЗИД на Закона за енергетиката, но са неправилно приложени от КЕВР и първоинстанционния съд. Правната уредба на Европейския съюз в областта на енергетиката е комплексна и отделни текстове от Директива (ЕС) 2019/944, следва да се преценяват с оглед конкретния случай и съобразно останалите разпоредби на Европейското законодателство.

Посочените разпоредби относно тълкуване на правото на ЕС, независимо от обстоятелството, че правилото на ДФЕС е директно приложимо и националноправната уредба не е необходимо да я повтаря, уреждат правилото на "задължително сезиране", което обаче е обусловено от предварителната преценка от юрисдикцията, независимо от това дали е първа или последна инстанция, да прецени дали тълкуването на определен въпрос от правото на ЕС е необходимо, за да реши висящия пред нея спор. В тази връзка юрисдикциите, които действат като последна инстанция (какъвто е настоящият случай) не са длъжни да отправят въпрос за тълкуване правото на ЕС, доколкото отговорът на поставения въпрос не би оказал въздействие върху крайното решение на спора. Изключенията, които освобождават националния съд от задължението за отправяне на преюдициално запитване по Съда на ЕС са две: 1. наличие на установена съдебна практика (acte eclaire ) и 2. ясна правна норма (acte clair).

В случая направеното искане за тълкуване на разпоредбите на чл. 6, пар. 2, чл. 42 и чл. 47, пар. 1, б. а и пар. 2 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (Директивата) не обуславя съмнение относно приложението на националните разпоредби и приложимото право на ЕС в областта на енергетиката и в частност относно производството по осъществяване на контрол от регулаторния орган (КЕВР) на лицензиознната дейност на оператора на преносната система (ЕСО) на Република България. Посочените разпоредби от Директивата са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното тълкуване, както и тяхното тълкуване не е от значение за правилното решаване на делото. Въпросите, поставени от процесуалния представител на жалбоподателя не се отнасят до приложение на национална норма, която да противоречи на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава - членка на европейския съюз, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече приетото се ползва със задължителна сила. В конкретния случай настоящият състав намира, че не е налице противоречие между цитираните от жалбоподателя общностно правни норми и националното право, приложимо по делото, а доколкото е налице нарушение на обжалваното съдебно решение, респ. на постановения административен акт от КЕВР на посочените разпоредби на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета, настоящата касационна инстанция ще се произнесе по съществото на правния спор.

Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите цитирани в настоящото определение до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде отклонено, като бъде уставено без уважение.

По касационната жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО).

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради това, че първоинстанционния съд не е установил, че Решение 178 е издадено в нарушение на нормите на ЗЕ, Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6), както и в нарушение на чл. 6, пар. 2, чл. 42 и чл. 47, пар. 1, б. а и пар. 2 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (Директивата).

В съответствие с материалния закон съдът е приел, че решението е издадено в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, като в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон.

Обективно е установено от съда, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на ползвател на електроразпределителната мрежа Дубъл енерджи 1 ООД, което е подало на 24.01.2020 г. - Искане за проучване на условията за присъединяване на изградена от него електроцентрала - вятърен генератор с инсталирана генераторна мощност от 1500 kW до Електроразпределение Юг ЕАД. Установено е, че Електроразпределение Юг ЕАД е определило условията за присъединяване на заявения обект и посечено място на присъединяване - ЕЛ Есен" 20 к\/ се захранва от п/ст Сунгурларе - 110/20 к\/, собственост на ЕСО ЕАД. За исканата услуга Дубъл енерджи 1 ООД е заплатило по Фактура 5000417378/24.01.2020 г. сумата 925,00лв. на Електроразпределение Юг ЕАД.

Електроразпределение Юг ЕАД с писмо изх. 3350/23.04.2020 г., съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, е изпратило до ЕСО ЕАД за съгласуване" определените от ЕР Юг условия за присъединяване на заявения обект чрез електропровод ЕЛ Есен" 20 к\/ от електроразпределителната мрежа на ЕР Юг. В отговор ЕСО ЕАД е уведомило ЕР Юг , че е необходимо да се заплати сумата от 7 848,00 лв. с ДДС за извършване на услугата - проучване на условията и начина на присъединяване на Вашия обект". В писмото "ЕСО" ЕАД е заявило, че след представяне на документ за платена цена за приучване, ще разгледа искането на ЕР Юг и ще му предостави предварителен договор за условията на присъединяване на заявения обект.

Предвид претендираните суми за услугата и забавяне на съгласуването КЕВР се е произнесла по спора в съответствие с чл.22,ал.1,т.1 от ЗЕ и чл.142 чл.147 от Наредба 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) .

Правилно съдът е приел, че КЕВР е спазила разпоредбата на чл.53, ал.3 от Наредба 6, съгласно която операторът на преносната мрежа съгласува условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение и сключва предварителен договор за присъединяване в срок от 25 години.

В съответствие с чл.116 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при условията предвидени в закона, като съгласно ал.3 Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването .

Съгласно чл.116, ал.7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията. В тази връзка правилно са съобразени приложимите разпоредба на чл.53, ал.2 и ал.3 от Наредба 6 по конкретния спор.

Императивно с ал.8 на чл.116 от ЗЕ е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата.

Неоснователни са доводите на касатора, че съгласуването, съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Отнася се до отделни етапи в процедурата, като е необходимо първо съгласуване на искането за присъединяване на обекта към преносната мрежа по чл.53, ал.2 и ал.3 от Наредба 6, което съгласуване не е обусловено от заплащане на цена, след което съгласуване се сключва предварителен договор за проучване.

В тази връзка в случая е неотносима разпоредбата на чл.116а от ЗЕ, която е свързана с присъединяване обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия. Този вид присъединяването се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа по цени за присъединяване, утвърдени от комисията съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като тази процедура е неотносима за конкретния спор.

Неоснователни са и доводите на касатора изложени в писменото становище за неправилност на решението, поради несъответствие на решението на КЕВР с чл.42 от Директивата.

Съгласно чл.42, пар.3 операторът на преносна система няма право да откаже нова точка за свързване на основание, че това би довело до допълнителни разходи, произтичащи от необходимото увеличение на капацитета на елементите от системата в непосредствена близост до точката на свързване. В тази връзка чл.42,т.2, изр.посл. задължава регулаторният орган да гарантира, че всякакви ограничения на капацитета на гарантираната връзка или оперативни ограничения се въвеждат въз основа на прозрачни и недискриминационни процедури и не създават пречки за навлизането на пазара.

В случая по-скоро се отнася до нарушение на оператора на преносната мрежа с въвеждане на ограничения за заплащане на такси и забавяне на процедурата във времето, по който начин създава предпоставки за дискриминационни мерки в процедурата, поради и което КЕВР при упражняване на своите регулаторни функции на контрол е дала задължителни указания на оператора на преносната мрежа.

Неоснователни в тази връзка с доводите на касатора, че КЕВР е нарушила независимостта на оператора на преносната система по смисъла на чл.47, пар. 1, б. а и пар. 2 от Директивата.

В случая посочената разпоредба е неотносима, предвид на това, че се отнася до независимостта на оператора на преносната система спрямо решенията на надзорния орган по чл.49 от Директивата, който не е регулаторния орган, в случая КЕВР.

От друга страна следва да се отбележи, че съгласно чл.6, пар.2 от Директивата операторът на преносна или разпределителна система може да откаже достъп, когато липсва необходимият капацитет, който отказ се придружава от надлежно обосновани мотиви, особено предвид разпоредбите на член 9, като се изхожда от обективни и основателни в техническо и икономическо отношение критерии. В тези случай регулаторните органи гарантират, че тези критерии се прилагат последователно и че ползвателят на системата, на когото е бил отказан достъп, може да се възползва от процедура за разрешаване на спорове. Също така регулаторните органи гарантират, когато е подходящо и когато се дава отказ за достъп, че операторът на преносна система или операторът на разпределителна система предоставя съответната информация за мерките, които биха били необходими за укрепване на мрежата.

В конкретния случай липсва конкретен и мотивиран отказ за съгласуване на поисканото присъединяване на обект ВЕЦ и незаконосъобразно е разпоредено заплащане на такса за съгласуване, каквато не се дължи.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.288 от ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Следователно директивите са актове, обвързващи пряко държавите- членки, до които са адресирани, без да са пряко приложими в отношенията на частните субекти, за които права и задължения в общия случай поражда транспониращият законодателен акт. Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в националното ни законодателство и уредбата в Закона за енергетиката и Наредба 6 относно условията за присъединяване и правомощията на регулаторния орган не противоречи на посочените по-горе разпоредби.

Неоснователни са и доводите на касатора, че решението е в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са бланкетни доводи, че съдът не е изложил мотиви и не е разгледал материалите по делото. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилност на решението.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за настоящата инстанция, настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъде осъдено Електроенергиен системен оператор ЕАД да заплати на Дубъл Енерджи 1 ООД разноски по делото в размер на 1200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като с оглед констатираната фактическа и правна сложност, не следва да се редуцира претендирания размер. Също така следва да бъдат присъдени в полза на Комисия за енергийно и водно регулиране като бъде осъдено Електроенергиен системен оператор ЕАД да заплати сумата 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на чл. 629, ал.3 от ГПК, във връзка с чл. 144 и чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение