Решение № 13542 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2017 г.

Решение № 13542 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез юрк. Димитрова като процесуален представител, срещу решение № 1921 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 11727/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - ЕТ "Зоров-91 - Д. З.", чрез пълномощника си адв. Механджиева, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу решение, което е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е прогласил нищожността на решение № РЗАДС-5800-1112/32-258305/15.09.2016 г. на зам. началника на М. С. и административната преписка е изпратена на началника на М. Л. за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-569-32-300687/27.10.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което на ЕТ "Зоров-91 - Д. З." е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по подаденото от него заявление вх. № 32-23879/29.08.2016 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспореното решение на митническия орган е нищожно. Приел е, че административният акт е издаден от некомпетентен орган - зам. началник на М. С., който не е разполагал в това му качество с правомощия да издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, респ. - да откаже издаването на такова удостоверение по чл. 24а, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Извършил е разграничение в хипотезите на делегиране и заместване, като е достигнал до заключение, че оспореният отказ е издаден от името на "за-началник на М. С.", а не в качеството на началник на М. С., който е единствено компетентен да се произнася по искания, подадени на основание чл. 24а ЗАДС. Съдът е изложил съображения, че в случая издателят на акта не притежава и териториална компетентност, а такава е налице за началника на М. Л., тъй като обектът, за който се иска издаване на удостоверение се намира в гр. В.. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според чл. 24а, ал. 1 ЗАДС освобождаването от облагане с акциз по чл. 22, ал. 2, както и освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане до началника на митницата по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти. Оспореното решение № РЗАДС-5800-1112/32-258305/15.09.2016 г. е издадено от Ю. Е. М. - зам. началник, изпълняващ функциите на началник на М. С., в условията на заместване. По делото е безспорно установено, че със заповед № О-2346/29.08.2016 г. на директора на Агенция "Митници" е разрешено на началника на М. С. да ползва редовен платен годишен отпуск за определени периоди, вкл. от 09.09.2016 г. до 17.09.2016 г. (в който е издадено оспореното решение), като за времето на отпуската служебните му задължения да бъдат изпълнявани от Ю. Е. М. - зам. началник. В случая административният акт е издаден в хипотезата на заместване с изрична писмена заповед, тъй като титулярът на правомощия, сред които и това по чл. 24а, ал. 4 ЗАДС, е в обективна невъзможност да ги изпълнява поради разрешен платен годишен отпуск. За определените периоди на отсъствие заместващият изпълнява правомощията на замествания орган в пълен обем, като върши това от негово име. Въпреки че съдът е извършил принципно правилно разграничение между хипотезите на делегиране и заместване, е направил необоснован извод за издаване на оспорения акт от некомпетентен орган. Оспореното решение е издадено от посоченото в заповедта на директора на Агенция "Митници" лице, на което е възложено да изпълнява функциите на началник на М. С. в периодите на отсъствие на титуляра на правомощието по чл. 24а, ал. 4 ЗАДС. Посочването, че актът се издава от името на "за-началник на М. С." не обуславя извод за липса на компетентност, след като несъмнено подписалото го лице действа в условията на заместване. Заключението на съда в обратен смисъл е незаконосъобразно и не почива на данните по делото. Настоящият състав приема, че началникът на М. С. разполага както с материална, така и с териториална компетентност да издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съответно да постанови отказ по подаденото от едноличния търговец заявление вх. № 32-23879/29.08.2016 г. Оспореното решение е валиден акт. Териториалната компетентност на органа съгласно чл. 24а, ал. 4 ЗАДС се определя от местонахождението на обекта, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти. В искането си до административния орган заявителят е посочил следния обект, където ще се получават и използват енергийните продукти: "млекопреработвателно предприятие" с адрес гр. В., обл. В., Врачански балкан, м. Пършевица, който адрес е идентичен с посочения в разрешение за ползване № 41/31.12.2004 г. адрес на имота, попадащ в землището на с. М., община Своге, област С.. От документите, съдържащи се в административната преписка и приложени към искането, безспорно се установява, че млекопреработвателното предприятие попада в УПИ V-3,4,5, кв. 1 по регулационния план на с. М., м. Каличина бара - Пършевица, Софийска област. При тези данни следва да се приеме, че предвид местоположението на обекта, в който ще се използва енергийният продукт - котелно гориво, местно компетентен да се произнесе по искането на ЕТ "Зоров-91-Д. З." е началникът на М. С.. Без значение е обстоятелството, че заявлението е адресирано до началника на М. Л.. Ирелевантни за преценката за валидност на оспореното решение са и представените от ответника в касационното производство доказателства за извършвани проверки в предприятието на търговеца от други административни органи. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като не е отчел упражняването на властническо правомощие от издателя на акта в условията на заместване. Незаконосъобразен е и изводът за издаване на оспореното решение при липса на териториална компетентност на началника на М. С.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил съображения по останалите доводи, свързани със законосъобразността на оспорения административен акт досежно предпоставките за издаване на исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което препятства контрола на касационната инстанция в тази част. Обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне относно материалната законосъобразност на решение № РЗАДС-5800-1112/32-258305/15.09.2016 г. на началника на М. С.. По претендираните разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,