Решение № 9892 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2014 г.

Решение № 9892 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Вера Йорданова Василева-Димитрова от гр. София против решение № 83 от 27 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 1149/2013 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-510/9 октомври 2013 г. на кмета на община Етрополе. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Виолета Павлова Алексиева, Любка Кирилова Иванчева, Николина Кирилова Султанова, Стефанка Георгиева Игнатиева, Надя Кирилова Йорданова, Десислава Кръстева Гюрова, Сашка Георгиева Лазарова и Надежда Атанасова Ганчева не изразяват становище по касационната жалба. Ответницата Цветанка Йорданова Василева-Хубенова, чрез пълномощника си адв. Валя Станкова, намира касационната жалба за основателна. Кметът на община Етрополе е представил писмен отговор, в който оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Вера Йорданова Василева-Димитрова срещу заповед № РД-15-510/9 октомври 2013 г. на кмета на община Етрополе, с която е отказано допълване на кадастралния план на в. з. Рибарица, Софийска област в частта на УПИ X-9, кв. 9, чрез нанасяне очертанията на изградената в имота двуетажна масивна вилна сграда, съгласно геодезическото заснемане. Съдът е приел, че при издаване на административния акт кметът се е съобразил с наличните релевантни факти, правилно е приложил материалния закон и я е издал в съответствие с административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата. Също така в мотивите на решението си е отбелязал, че е налице спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред и едва тогава може по реда на чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) да се измени кадастралния план, в частта, касаеща процесния имот във в. з. Рибарица, Софийска област. Решението е правилно. Административният съд е установил, че е налице неподписване на акта за непълноти и грешки от заинтересуваните лица, каквото е изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал 3 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От данните по делото е установено, че наследниците на Кръстьо Иванов Осиковски, конституирани като заинтересувани страни в първоинстанционното производство, се легитимират като собственици на УПИ Х-9, кв. 9 по плана на в. з. Рибарица с решение № 5187*/18 юли 2000 г. на Поземлената комисия в гр. Етрополе. По делото е установено, че въз основа на нотариален акт № 193 от 25 ноември 1991 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка Вера Йорданова Василева-Димитрова и Цветанка Йорданова Василева-Хубенова черпят права за собственост върху същия имот. В случая очевидно е налице конкуренция на права, поради което е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, а именно, че непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право и могат да бъдат отстранени след решаването му по съдебен ред, т.е. по общия исков ред. Наличието на такъв спор е пречка за исканото изменение на кадастралния план, както обосновано е приел и административният съд. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имота, което е условие за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадения в това производство отказ, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като производството е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите. С оглед горното, като е приел оспорената заповед за законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,